Самооценката на детето – ние ли залагаме опасен взрив

Самооценката се гради в ранно детство, още докато мозъкът на хлапето се развива и усвоява нова информация. Така смятат учените и оттук провят извод, че семейството поставя основите на ниската самооценка.

Тази грешка е по-добре да се поправи в детството, защото в зряла възраст става трудно, а понякога е невъзможно.
Добре е да научим детето да оценява себе си, своите възможности и да да скъса омагьосания кръг на „ниската наследствена самооценка“.

1. Не се страхувайте, че възпитавате твърде самоуверено дете. "Няма такова понятие като „прекомерно много самоуважение. Самоуважението идва от разбирането за себе си и за околния свят", обяснява психиатърът Ли Лис.

Последни проучвания сочат, че самооценката започва да се формира около 5-годишна възраст. В този период мозъкът започва да създава определени поведенчески и мисловни схеми „информационни бази, които се съхраняват дълго време“.
Натрупаният опит и получената обратна връзка затвърждават положителни оценки. Например „Аз съм умен“, „Получава ми се, успявам!“.
По същата схема се запечатват и негативните оценки, които обаче е много трудно по-късно да коригираме.

Детето поема огромно количество информация и самооценката му е в процес на формиране. С други думи подлежи на корекции, но все още е много крехка. А позитивните и негативните оценки му оказват огромно влияние.

2. Самооценката не се строи върху похвалите, а само върху правилните похвали. Много родители хвалят децата си с повод и без особен повод. Това не е правилно, твърди Ли Лис. И въпреки, че родителите се страхуват, че прекомерно високата самооценка може да доведе до нарцисизъм, той обикновено е резултат на ниска самооценка, обяснява психиатърът.
„Нарцисите“ черпят сили от своите победи и се нуждаят от постоянни похвали, за да поддържат крехкото си и чупливо „его“. Така че похвалата сама по себе си не е заплаха, а по-скоро ресурс.

3. Самоувереното дете не се нуждае от постоянно одобрение. То знае своята цена, без значение какво се случва около него.
Психотерапевтът Джон Матюс използва по-точен термин – той заменя „самооценка“ с „самоефективност“ - с други думи вяра в собствените си способности да решаваш проблемите и да контролираш собствения си живот.

„Вие може да помогнете на детето да стане самоефективно, като го стимулирате да взема самостоятелни решения, само да се се справя с проблемите си. Като родители, вие трябва да хвалите и насърчавате усилията на детето, без значение какъв ще е резултатът“, обяснява Матюс.

С други думи безусловната и позитивна обратна връзка, без значение от резултата, е ключова за формиране на самоефективността.
За съжаление днес много родители не успяват да направят това и особено тези, които имат ниска самооценка я предават и на децата си.

„Децата гледат света през очите на своите родители. Ако те са неуверени в себе си, ако се страхуват от мнението на околните, те лесно предават това и на децата си“, обяснява Луис.

За да поправите и „оздравите“ самооценката във вашето семейство, хвалете децата (хвалете се един друг) по-често, и не само за постигнатото, но и за опитите, дори те да не са довели до желания резултат.

Не забравяйте за себе си, ако години наред се борите с ниската самооценка, вероятно е дошло време да поработите по този въпрос. А може да потърсите помощ и при психотерапевт, за да станете достоен пример за децата си.

По материали на fatherly.com, Мона Василева