Как стресът вреди на здравето

Стресът е психофизиологичен отговор на организма към стимул от околната среда (положителен или отрицателен). Не е задължително ефектът от него да е винаги негативен. Понякога дори отрицателните моменти оказват положително въздействие и помагат да концентрираме енергията си върху проблема, който трябва да се разреши, подобрявайки работата и извличайки максимума от наличните ресурси. Като реакция на организма, стресът не е заболяване и следователно няма как да бъде излекуван по конвенционален път.
Това, което може да се лекува, са симптомите. Когато стресът стане твърде силен и неуправляем, той причинява поредица от симптоми, които могат да засегнат човек както във физически аспект (главоболие, безсъние, стомашно-чревни нарушения, тахикардия, изпотяване, умора), така и психологически (изтощение, негативизъм, агресивност, раздразнителност).
Причините трябва да се търсят във външната среда, но също така и в личността на индивида и ресурсите, с които той разполага (психофизически енергии, социална и семейна среда, психологическа подкрепа и др.). Основните посоки, в които трябва да се работи са с цел намаляване на негативните последици от стреса.

Добре е да знаете и кои са етапите в различните фази на стреса.
Снимка: Shutterstock

3 етапа на стрес

Алармена фаза

Това е първият етап, когато настъпват био-химично-хормонални промени. Тези вътрешни модификации, които човек почти не забелязва, генерират външни, видими и осезаеми симптоми. Такива са: учестен пулс и дишане, повишено кръвно налягане, мускулни крампи, затруднена концентрация. Всичко това има за цел да подготви организма за предстоящата атака.

Етап на издръжливост

В тази фаза тялото събира всички енергии и ги канализира за по-добро разрешаване на стресиращия елемент. Човек се отказва от по-малко важните дейности, за да даде приоритет на стреса и се адаптира.

Изтощение

Тялото усеща последствията от стреса. Появяват се симптоми на слабост и временна умора. Те бързо могат да се трансформират в периоди на пълна загуба на енергия с дълги и изтощителни интервали на възстановяване, често депресивни.

Какви са симптомите на стреса

Той може да се прояви различно при всеки човек. Но почти винаги симптомите включват както физически, така и психологически промени и състояния.

Физически симптоми, дължащи се на стрес, са:

• Главоболие;
• Замаяност;
• Мускулно напрежение (особено във врата и раменете);
• Болки в гърба;
• Намален или повишен апетит;
• Стомашна болка и лошо храносмилане, диария, гадене и повръщане.

Освен това често се наблюдават нарушения на съня, умора и сексуални проблеми. Може да се появи и тахикардия, затруднено дишане, изпотяване на ръцете, понякога тремор и звънене в ушите.

Поведенчески разстройства

• Бруксизъм (скърцане със зъби);
• Хранителни разстройства;
• Злоупотребата с наркотични вещества;
• Липса на концентрация;
• Агресия и тормоз;
• Склонност към критикуване на другите и намиране на проблеми, а не решения;
• Когнитивни нарушения;
• Трудност при задържане на вниманието и изпълнение на задачите;
• Трудности при вземане на решения и решаване на проблеми;
• Незапомняне на неща (дори какво сте яли на закуска);
• Липса на креативност;
• Намалено или загубено чувство за хумор.

Психологически симптоми

• Чести пристъпи на плач или гняв;
• Чувство на безсилие и натиск;
• Нервност;
• Тревожни разстройства;
• Гняв;
• Нарушения на настроението (често депресия);
• Загуба на интерес;
• Чувство на самота и нещастие.

Може да има също ниско самочувствие, постоянно безпокойство, чувство на загуба на контрол и усещане за неудовлетвореност.

Разликата между стрес и тревожност

Стресът и безпокойството имат доста общи физиологични и психологически реакции. Но въпреки многото допирни точки, на практика са много различни.

Външни срещу вътрешни фактори

Стресът е психофизиологичен отговор на организма към събитие, много често външно за индивида. Обикновено е свързан със социалния натиск, който е оказан (избор на университет, който няма нищо общо с желанието например) или който бива налаган (работни срокове, социално-икономически статус и т. н.). А тревожността се дефинира и причинява от фактори, които са вътрешни за индивида и са обикновено свързани с притеснения и разбирания за света. Не е задължително те да зависят от външно събитие.

Ефекти

Стресът и свързаните с него симптоми завършват с изчезването на външния фактор, който изсмуква енергията. Докато безпокойството и тревожността продължават, дори когато причинителят изчезне.

Симптоматика

Въпреки че общите симптоми на тревожност и стрес са много сходни, все пак има някои разлики. Стресът се характеризира с чувство на неудовлетвореност, нервност, гняв, умора и психосоматични разстройства, а преобладаващата емоция при тревожността е страхът.
Настояще към бъдеще

Обикновено стресът се причинява от стимул, който се появява в даден момент. Притесненията са за нещо, което се случва. Докато при безпокойството притесненията и страхът са за неща, които предстои да се случат. Страхът и опасенията тук предшестват събитието.

Важно е да се научите да разпознавате стреса.
Снимка: Shutterstock

Видове стрес

Психофизичен стрес

Отнася се до ситуации, които изискват по-големи физически и умствени усилия от енергийните ресурси, с които човек разполага (изтощителна работа, претоварване при спорт, малко сън, злоупотреба с алкохол и тютюнопушене, небалансирана диета и най-вече тежък и напрегнат начин на живот). Факторът време тук е определящ, защото човек живее забързано и има усещането, че все не му достига времето. Също така мислите за бъдещето са почти винаги негативни и не водят до постигане на желаните резултати. Стремежът към перфекционизъм и страхът от провал често спъват начинанията и допълнително спомагат за увеличаване на стреса. 

Остър и хроничен стрес

Най-често срещаната форма на стрес се нарича „остър стрес“. Този вид се генерира в резултат на конкретно събитие с кратка продължителност. Обикновено се проявява само веднъж и най-честите симптоми са: тревожност, безпокойство, гняв, агресия и раздразнителност, а във физически аспект: главоболие, мускулна умора, стомашни проблеми, високо кръвно налягане, ускорен пулс и изпотяване. 
Когато стресът продължи във времето, вече говорим за хроничен. В дългосрочен план този стрес може да доведе до сериозни физически и психически последици: автоимунни, психосоматични, сърдечно-съдови, психиатрични заболявания, хипертония. 

Профилактика и съжителство със стреса

Сред успешните методи за превенция са:

• Дихателни упражнения, автогенен тренинг, медитация;
• Практикуване на физическа активност (разходки сред природата, бягане, плуване, бокс…);
• Следване на здравословен начин на живот и диета (много вода, избягване на вредните храни и тези с добавена захар, намаляване на кофеина и пушенето);
• Отделяне на време за себе си (масаж, моменти на релаксация с чай и др.);
• Практикуване на хоби без търсене на съвършенство или конкуренция;
• Споделяне на деня, радостите и скърбите с някого (приятел, партньор, семейство);
• Повече почивка;
• И самопоздравяване с „Браво!“ в края на деня.

Деси Тодорова по материали от ISSalute