Хлапето усеща тревогите, а семейните тайните рушат доверието към родителя
Майка и син си говорят откровено. Снимка: Shutterstock
В желанието си да предпазят и защитят детето от неприятни събития и теми, родителите „спестяват“ част от истината. Те отлагат трудните разговори, избягват теми, които смятат, че ще разстроят хлапето, опитват се да скрият истината.
Има много семейни тайни, за които са убедени, че е „твърде рано“ или, че детето „изобщо не трябва да знае“.
Хлапетата обаче винаги усещат, ако мама и татко опитват да скрият нещо важно. Те чувстват, че „нещо се случва“ и тези тайни ги товарят с ненужни притеснения. И всъщност влошават нещата, обяснява клиничният психолог Людмила Аква и изброява 5 неща, които не бива да отават тайна.
Майка и син говорят. Снимка: Shutterstock
Възрастните често подценяват способността на децата да се справят с трагични ситуации в живота. Смъртта на дядо, баба или друг роднина, когото детето е познавало и обичало, трябва да се обсъди по начин, който е подходящ за възрастта.
Избягвайки разговорите на тази тема, възрастните защитават себе си, а не детето.
Няма нужда да се страхувате от посещение на гробището или церемонията за сбогуване с починалия. Дори в ситуация на скръб е по-добре детето да види погребение, за да има чувството, че се сбогува с починалия, твърди психоложката.
Фактът на смъртта трябва да се обяснява просто, но хлапето не бива да остава с чувството, че родителят е починал поради лошото му поведение.
Например, може да кажете: „Много се обичахме. От нашата любов ти се появи. И пазиш в сърцето малко от мама. Но тя се разболя и почина. Никой не искаше това. Това е голяма мъка. Децата не трябва да остават без родители. Все още скърбя и си спомням майка си. Тя те обичаше много и ако можеше, никога нямаше да ни напусне. Нека ти разкажа за нея? Ако ти си тъжен, позволи ми и аз да тъгувам с теб."
Много е важно родителите да имат възможност да скърбят за мъртво или неродено дете, да запазят спомена за него, а не да се правят, че то не е съществувало.
Откровеният разговор за някой, който е роден (или не се е родил) преди него, колкото и да е странно, дава на детето по-голямо чувство за принадлежност към семейството си, към онези, които вече не са живи. Това е по-полезно отколкото да криете тази информация.
По-добре е да разказвате за починалите братя или сестри, когато детето е на 8-10 години. Особено ако никога не ги е виждало. Може да го кажете така: „Искам да ти разкажа за малкия ти брат. Той се роди и живя съвсем малко (или - ние го искахме и чакахме, но, за съжаление, нямаше време да се роди). Нашето семейство винаги ще го помни."
Загубата на работа сама по себе си е огромен стрес, а ако това се случи заедно с финансовите затруднения и тежестта на преживяването се увеличава многократно.
Дори и да не кажете нищо, детето определено ще почувства промените, потискащата атмосфера. Още по-лошо е, ако в отговор на негова молба да му купите шоколад или играчка родителите започнат да се карат: „Нямаме пари, имаме проблеми в семейството! Татко го уволниха! Какъв шоколад!“
Детето има нужда от насърчение. И колкото и да е трудно, трябва да се опитате да му дадете тази подкрепа.
Първо, не крийте чувствата си и кажете какво се е случило: „Мама/татко вече е без работа. Ще ни бъде трудно известно време и ще трябва да пестим. Разбира се, всички се притесняваме, не бяхме подготвени.“
И второ, потърсете нещо сигурно и оптимистично и му покажете как да се справя и на какво може да разчита: „Поне имаме къде да живеем, какво да ядем и дрехи. Всички сме заедно. И това е най-важното. Всички трудности са временни."
Майка и дъщеря говорят откровено. Снимка: Shutterstock
Болестите на членове на семейството, близки или далечни роднини също оказват влияние върху емоционалното състояние на хлапето. То се чувства безпомощно пред съдбата и не знае какво да прави. А ако никой нищо не му казва и обяснява, ще е още по-притеснено,
В тази ситуация трябва да признаете своите преживявания и чувства и да говорите с детето си за тях. „Твоята баба/леля е много болна сега. Не може да идва на гости. За нея е много трудно, а и за нас. Притеснени сме, че това се случи, смятаме, че е несправедливо."
Децата, за разлика от родителите си, никога не са готови за развода. За тях и двамата родители са скъпи- раздялата с всеки от тях е трагедия.
И ако родителите се развеждат, детето не трябва да се въвлича в обясненията нито в споровете между възрастните.
Може да кажете: „Татко и аз не можем повече да живеем заедно. Трудно ни е. Но и двамата все още те обичаме. Винаги можеш да се обадиш на баща си и да говориш с него. Да му направим подарък или да му нарисуваме картичка. Може да изберем книга, която татко да ти прочете, когато сте заедно?“
Няма значение на колко години е детето. Ако бащата е напуснал дома и не общува с него, трябва да кажете нещо подобно: „Татко няма възможност да бъде повече с нас. Но той винаги ще си остане твой баща, а ти винаги ще си останеш негов син/дъщеря. Той беше с нас, докато можеше. И благодарение на нашата любов ти си на този свят."
Детето трябва да вярва, че ако татко (или мама) не живее с него, вината не е негова.
Това е нещо, за което трябва да се тревожите, но не и нещо, за което да се обвинявате.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари