Как да подготвим хлапето за общуване и игри с увредени
Когато се срещаме с деца или възрастни със сериозни здравословни проблеми, много от нас са объркани: трябва ли да кажем нещо, да предложим помощ или е по-добре учтиво да се отдръпнем?
Как да реагираме на „неудобните“ въпроси на собственото ни дете? И изобщо какво да му разкажем за хората с увреждания?
Напоследък наред с традиционните красавици от серите кукли Барби се появиха такива с протези, без коса и дори с витилиго. Производителят Mattel се стреми да покаже един разнообразен възглед за красотата и разнообразието.
Защо е важен този подход, защо децата трябва да общуват с “различни“ деца и как да го направят правилно, разказва Алена Кизино, ръководител на психологическата служба на Къщата с детски хоспис Lighthouse.
Не само за болните деца, на които такива играчки помагат да приемат промените в тялото си, но и за здравите и техните родители.
Ако покажете на детето си многообразието на нашия свят и естествената „различност“ на хората от ранна възраст, то лесно ще свикне с факта, че трябва да се отнася с уважение.
Точно както можете да играете с кукла в инвалидна количка (между другото, това е един от най-продаваните модели на Барби във Великобритания), можете и трябва да бъдете приятели с дете и човек в подобно положение.
Когато детето види човек с физически различия, това буди любопитството му.
В по-зряла възраст може да се появи враждебност и често самите родители я формират у детето. Защото са водени от страх и невежество (всички се страхуваме от това, което не знаем).
Затова има нужда от играчки, анимационни филми, видеоклипове, статии и книги, посветени на хората с увреждания. Те помагат на болните и здравите хора да усетят не само колко сме различни, но и колко много общо имаме.
Защото такова общуване развива у детето състрадание, милосърдие, толерантност. Учи го да се грижи за другите и да помага на слабите, без да очаква нищо в замяна.
Разберете, че всеки човек е интересен по свой собствен начин и можете да бъдете приятели с всеки. Приемете простия факт, че всеки от нас може и трябва да намери своето място в света и болестта не е причина за изолация.
Понякога родителите се притесняват, че проявите на сериозни заболявания могат да впечатлят прекалено или дори да изплашат здраво дете. Реално хлапетата възприемат информацията и срещите с увредени много по-спокойно от възрастните.
Преживявания възникват, ако тази тема се премълчава или се представя враждебно. Предложете им информация, подходяща за възрастта.
Децата обикновено се интересуват от най-очевидните несъответствия: защо толкова голямо момче се вози в количка? Защо той говори/движи толкова странно? Защо от носа му излиза тръба.
Отговорете на въпросите вярно и съобразно възрастта, без да навлизате в медицински подробности.
Детето е в количка, защото има заболяване, което му пречи да ходи. То се движи/говори странно, защото мускулите му са блокирани от болестта. През тръбата в носа той получава специална храна, защото има заболяване, което пречи за нормалното дъвчене и преглъщане.
Ако вие самите не знаете нещо, кажете честно на детето си за това и му предложите да потърсите информация в интернет заедно.
- Абсолютно по същия начин като със здравите хора. Дете с психофизични увреждания е преди всичко същото дете. Научете се да виждате самият човек, а не болестта му. Както състраданието, така и демонстрираното невежество могат да наранят.
- Не прекъсвайте децата, ако те си говорят. Ако вашият син или дъщеря иска да общува със специално дете, не се намесвайте в играта или разговора им. Дори да става дума за малко дете, просто трябва да се уверите, че то не наранява новия си познат с прекалено бурно изразяване на съчувствие.
- Задавайте въпроси. Ако не знаете как да общувате, не се колебайте да попитате родителите му за това („Какво ще хареса вашият син/дъщеря? Как можем да общуваме по-добре с него/нея?“).
- Обърнете внимание на детето. Възрастните трябва да се обръщат не само към лицето, което придружава детето, а към самото дете („Здравей, как си?“, а не само „Здравей, как е?“). Когато общувате, е важно да сте на едно ниво и да виждате очите му, така че седнете до количката или се наведете.
- Предложете помощ. Преди да се опитате да помогнете на човек със специални нужди, попитайте дали вашата помощ е необходима и не забравяйте да изчакате отговор. Ако дете или възрастен има затруднения в говоренето, не прекъсвайте, докато не завърши изречението. Проверете дали сте разбрали всичко правилно.
- Говорете за това, което правите. Ако имате нужда от помощ, попитайте какво и как трябва да направите, обсъдете действията си („Да ти помогна ли да слезеш по рампата? Искаш ли да обърна количката...“).
- Не настоявайте, когато предлагате помощ. Ако откажат помощта ви, не се намесвайте, дори ситуацията да ви изглежда нестандартна (особено когато до специалното дете има придружител).
Всеки човек има право да бъде приятел с връстници, да учи, да работи и всъщност да прави каквото и да било, като се съобразява само със собствените си характеристики. Важно е да се помогне на децата с увреждания да се интегрират в социалната система, така че това да е от полза както за тях, така и за обществото. А живото общуване, изградено върху приемане и уважение, е основната стъпка към това.
Мона Василева
В рамките на форума бяха представени тревожните данни, които подчертават значимостта на грижата за недоносените деца и важността на профилактиката и ранната диагностика.
Снимка: Фондация „Нашите недоносени деца“