Ако до 1 г. детето мълчи, се консултирайте с логопед

Противно на общоприетото схващане, формирането на речта започва веднага след раждането, а на 1-1,5 години може да се прецени дали има забавяне или нарушено развитие.

Преди бебето да каже първата си дума, още на на 5-6 месеца, то трябва да премине през етапи като гукане и лепета.
Липсата на гукане, лепетата трябва да предупреждава родителите, че има нещо нередно. Сигнал за аларма е и пълната тишина на възраст от 1 година - до този период активният речник на бебето трябва да се попълни с 10-12 думи. Това могат да са съкратени версии на думи - „биба“ , „мам“ , „тата“ .

Чистото произношение не е толкова важно за едногодишния фъстък, основното е бебето да изразява желанията си и да общува с другите.
„Ако детето мълчи, не трябва да чакате 2-3 години, както съветват някои експерти. По-добре е да се консултирате с логопед по-рано и да помогнете на детето да овладее речта“, съветва логопедът Антонина Козлова.

За да не закъснеем 

Детето може да мълчи по различни причини. На първо място, поради увреждане на слуховия апарат, например след прекаран отит на средното ухо.
Ако не реагира на звуци, не отговаря на собственото си име и не се опитва да обяснява, е добре да се консултирате с отоларинголог.

Понякога нарушенията в развитието на речта могат да са следствие от бавно съзряване на нервната система.
В други случаи има общо изоставане в развитието: умствено, а понякога и физическо. Случва се обикновено при недоносените. Негативните последици обаче са обратими, ако децата са активно ангажирани със занимания за развитие. 

Понякога то просто няма нужда да се учи да говори.
Да, да, има ситуации, когато бебето просто няма мотивация: в семейства, които обгрижват твърде много детето, ако преди да кихне, майката или бабата тичат към него с носна кърпа и изпълняват всеки каприз на малкия „крал“ . То просто не трябва да иска нищо, да се оплаква - получава всичко веднага.
Случва се забавянето на речта да се дължи на психологическа травма. Ранна раздяла с майката, тежко заболяване, тежък развод на родителите – всичко това може да причини стрес, разстройство на нервната система и в резултат да има умствено и интелектуално забавяне. В тези случай е важно детето да се консултира с невролог и логопед, за да се постави точна диагноза и да се предпише адекватно лечение.
В редки случаи упорито мълчание е признак на аутизъм. Тук ще имате нужда от помощта на психиатър.

Ние поемаме контрола

Можете да развивате говорните умения от ранна възраст, като масажирате пръстите на детето. Научно е доказано, че говорните зони се формират под въздействието на импулси от пръстите. Тоест масажът и тренирането на пръстите ускоряват процеса на развитие на речта. И го го ускоряват значително - с 2,5 месеца!
Под ваш контрол детето може да сортира малки предмети: копчета, камъчета, миди, ядки, боб, грах.

Майка и бебе играят. Снимка: Guliver / Getty

С игри детето учи различни думи

Използвайки ярки картини, изобразяващи животни, птици, насекоми, хора. Покажете ги на детето, кажете силно и ясно думата, показвайте му как бръмчи самолета или мяука котката, като по този начин стимулирате звукоподражанието.

Още на 1-1,5 години си струва да насърчавате детето да говори самостоятелно, като постоянно му задавате въпроси.
Например, когато давате чаша, попитайте: „Какво ти давам?“, след това попитайте: „Ядем или пием от чашата?“, „Какъв цвят е чашата?“, като постепенно постигате едносрични отговори и допълвате с епитети, глаголи и ги превръщате в изречения : „Това е червена чаша. Ти пиеш вода, мляко или сок от чашата.“
Още на две години бебето може да се обясни с прости изречения, а на 3-4 години - със сложни изречения.

Играта „Състави история“ перфектно развива речта, паметта и фантазията. От 3-4 години може да я играете заедно с детето.
Ще ви трябват различни картини, които да подредите на масата в произволен ред: заедно с майката детето описва видяното и комбинира изображенията в история, измисляйки сюжет. И всеки следващ път тя трябва да оставя все повече инициативата на детето като от време на време задава насочващи въпроси.

На 4-5 години е важно да се попълни активният речник на детето.
На възраст 4,5-5 години то трябва да знае общи понятия: какво разбираме под „мебели“, какво са „домашни любимци“, „сезони“, „дрехи“. И да може да изброи някои разновидности.

И на 5 години хлапето трябва да вижда и описва разликите в предметите - във форма, цвят, размер.

Добре е вече да използва възможно най-много глаголи, за да изрази различните варианти на действие.

Друго подходящо упражнение за формиране на речеви умения, наблюдение и мислене може да бъде игра на описание на неща или явления.
Вземете ябълка, може да я отхапете и да кажете: „Ябълката е голяма, кръгла, гладка, зелена, хрупкава, сочна, здрава.“
След това дайте ябълката на детето, за да разкаже за впечатленията си.
„Внимавайте и за граматиката – детето е добре да съгласува по число и пол, правилно да използва и времето - настояще, минало и бъдеще - и да не се обърква," уточнява логопедът.

Снимка: Guliver / Getty

На възраст 4-5 години експертите вече обръщат внимание не само на речника, но и на правилното звуково произношение на думите и на правилните граматически структури. В бъдеще това ще се отрази на развитието на писането.
Според статистиката 40% от децата до 5-годишна възраст изкривяват думите, пренареждат сричките, „гълтат“ букви, което може да се отрази негативно на обучението в училище.

Грешките в произношението са свързани с недостатъчно развитие на фонематичния слух. „Има три вида слух. Физически, когато детето може да възпроизвежда ритъма.
Музикален слух, когато то може правилно да изпее чутата мелодия.
И фонематичен, отговорен за възприемането на звуците на човешката реч. Ако фонематичният слух е слабо развит, тогава то не различава някои звуци, бърка „з“ и „ж“, „л“ и „р“, „т“ и „д“. В резултат на това един ден то ще чете и ще пише с грешки“, коментира логопедът.

"Каша" в устата

Понякога детето знае много трудни думи и сложни езикови структури, но ги произнася неправилно: дикцията е неясна и „смачкана“.
Нарушенията на звуковото произношение най-често възникват поради скъсяване на подезичния лигамент. Хиоидният френулум е мембрана, разположена под езика и свързваща езика с хиоидното пространство. Късият лигамент може да затрудни движението на езика, като му попречи да се издигне високо, в резултат на което произнасянето на звуци като "ш", "ж", "ч", "у", "р" е изкривена.
В редки случаи юздичката може да се среже, но експертите съветват тя да се разтяга с помощта на логопедични упражнения. Това може да стане още от най-ранна възраст, когато детето е готово да следва инструкциите на възрастния.
Игрите много помагат: „Оближи чинийката“, „Достигни с езика до брадичката“ или “Стигни с език носа си!“ Важно е езикът се спуска към горната устна, след това към долната. 

Понякога неправилното произношение се дължи на недоразвитите мускули на артикулационния апарат – на езика или мекото небце. А понякога и на изкривена захапка.

„Патологията на артикулационния апарат може да възникне поради тежка бременност и при тежка токсикоза през първия триместър, когато се формира говорният център на бебето. Усложнения по време на раждане, бързо или, обратно, продължително раждане също могат да повлияят. След раждане стресът, тежко заболяване или претоварване също могат да окажат отрицателно въздействие, твърди логопедът.

Снимка: Guliver / Getty

"Много амбициозни родители, които са изключително горди с постиженията и прекалено стимулират по-нататъшното развитие на децата си, ги карат да запомнят много стихотворения и песни, насърчават ги да рецитират в детската градина, по време на парти, у дома. Тези амбиции заплашват да разбият психиката на хлапето. По тази причина то може да мълчи дълго време “, добавя Антонина Козлова.
Каквито и да са причините за говорното разстройство, родителите трябва да помогнат на детето да преодолее трудностите.
Общувайте с него, обсъждайте прочетени приказки, гледани анимационни филми, играйте игри с пръсти, участвайте в логопедична терапия и след 2 години. Дори без специална нужда е препоръчително да се консултирате с логопед, за да се предотвратят възможни проблеми с говора.
В крайна сметка реториката е не само ключов фактор за развитието на интелектуалните, творческите и комуникативните способности на детето, но и гаранция за успех в живота.
Мона Василева