Трябва ли детето да се „подсилва“ с добавки през пролетта
Момиченце пие рибено масло. Снимка: Shutterstock
Ако през зимата родителите се чудят как да подсилят имунната система на детето и търсят чудодейни имуностимуланти, през пролетта идва темата за витамините.
От всякъде валят реклами на таблетки, капсули, дражета, сиропчета, комбинирани формули с микроелементи и „най-ценните“ за растящия организъм витамини.
„Компетентните“ родители питат притеснено педиатъра има ли риск от авитаминоза. Терминът „авитаминоза“, който всички обичат да използват, е неправилен. Префиксът "а-" означава, че даден витамин почти напълно липсва в тялото. Такива тежки състояния вече са изключително редки. В страни, където няма глад, причина може да бъде сериозно заболяване, което пречи на детето да усвои витамина, дори и да идва от храната.
Момиченце се храни разнообразно. Снимка: Shutterstock
Правилният термин е хиповитаминоза, с което се обозначава по-нисно ниво. С други думи растящият организъм получава по-малко витамини, отколкото се нуждае.
Но и тя не се случва често при съвременните деца.
И това състояние няма ясни симптоми.
Чести настинки, постоянна умора, лошо представяне в училище, нестабилни емоции, редки изпражнения, чупливи нокти – всичко това може да бъде резултат стотици различни причини и състояния.
Дали на детето му липсват витамини и минерали може да обсъдите с вашия педиатър. Той ще ви помогне да намерите отговорите на тези въпроси. Точни данни могат да бъдат получени чрез кръвни тестове за витамини.
Експертите имат различни мнения относно това кога децата трябва да приемат витаминни добавки. Някои смятат, че витаминопрофилактиката е необходима само през зимата и пролетта, а други твърдят, че трябва да се прави целогодишно.
Обикновено през лятото децата ядат много пресни плодове и зеленчуци и следователно те получават достатъчно витамини. И през зимата, когато „резервите“ в тялото се изчерпват, започва недостиг на витамини, който достига своя връх в началото на пролетта.
Но тялото не държи „резерв“ от много витамини. Те трябва да се доставят редовно.
Това е аргумент в полза на приемането им целогодишно. Ако, разбира се, се налага.
Майка и дъщеря обсъждат менюто. Снимка: Shutterstock
„Децата получават почти всички необходими витамини (нужни са малки количества) от храната. Следователно, ако няма утежняващи обстоятелства (например заболявания на вътрешните органи или веганска диета), е почти невъзможно да се стигне до недостиг на витамини. Нашето хранене не зависи от сезоните , така че концепцията за „пролетен дефицит на витамини“ е още по-архаична. Единственият витамин, който липсва на повечето от нас, особено след зимата, е витамин D, който трябва да се добавя към храната през всички сезони, когато няма слънце”, обяснява педиатърът д-р Фьодор Катасонов.
Мултивитаминните добавки са не само безполезни, те могат да бъдат вредни, така че употребата им не се препоръчва.
Ако лекарят открие признаци на някаква хиповитаминоза, той ще препоръча определен витамин и ще предпише терапевтичната доза.
Всяко дете преминава през така наречените критични периоди на развитие в живота.
На 3-годишна възраст растежът се ускорява и функционирането на нервната, ендокринната и сърдечно-съдовата система е по-активно.
На 5-7 години нервната система активно съзрява. Настъпва "първият растежен взрив" – ръстът на детето се увеличава значително, до няколко сантиметра годишно.
На тази възраст децата тръгват на училище и не винаги е лесно да се адаптират към новия начин на живот.
На 11-15 години започва пубертетът и настъпват огромни промени в почти всички органи и системи.
През критичните периоди на развитие тялото е особено уязвимо и се нуждае от повече хранителни вещества, минерали и витамини.
Нуждата от витамини се повишава при високо психическо и физическо натоварване, алергични заболявания, чести и хронични инфекции, заболявания на черния дроб и на храносмилателната система, както и при прием на някои лекарства (антибиотици, лаксативи и др.).
"Първо, децата не се нуждаят от превантивен прием на витамини, ако се хранят добре, казва педиатърът д-р Анна Левадная. - Ако менюто е разнообразно, няма да им липсват витамини.
Второ, децата с дефицит на хранителни вещества, тези, които не са склонни да ядат, и тези, които са придирчиви към храната, могат да приемат допълнителни витамини. Но преди всичко, трябва да подобрят храненето си.
Трето, дефицитът на протеини, цинк, желязо, витамин А, В6 и фолиева киселина действително може да доведе до повишена чувствителност към различни инфекциозни заболявания. Но е мит, че мултивитамините помагат в борбата с болестите.
И накрая: децата, които се хранят добре и едновременно с това получават витамини, рискуват да развият хипервитаминоза, която също не е от полза, категорична е лекарката.
В аптечната мрежа се предлагат стотици витаминни и минерални комплекси. Те се купуват без рецепта и официално не се считат за лекарства.
Витамините се класифицират като биологично активни добавки (БАД). Не всички комплекси, представени на пазара обаче са подходящи за профилактика при децата.
Ключовата дума тук е профилактика. Според препоръките на експерти от Световната здравна организация и здравия разум, профилактичните дози са тези, които не надвишават дневните норми. И те са различни за всяка възрастова група.
Детето ще получи част от витамините от храната, останалите от хапчета или сироп. Ако обаче претоварите тялото му, може да се появи хипервитаминоза - състояние, което не по-добро от хиповитаминозата.
Дори „идеално балансираните витаминно-минерални комплекси“ не винаги са така идеални както обещава рекламата.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари