Мамо, хубава ли съм?

"Тя е страхотно красива! Виж какви крака, очи, гърди има!“ или „Толкова е прекрасна, като модел е!“
Подобни определения се чуват не само от рекламите в медиите, но и във всекидневните разговори. Обществото прекомерно фокусира вниманието върху това как изглеждаме и от най-ранна възраст децата виждат този модел.
Ново проучване сочи, че хлапета още ненавършили 8 години вече се вълнуват от външния си вид.
Притесненията на детето могат да имат различен израз – от непрекъснато взиране и обсъждане на темата, до избягване на всякакви огледала.
То може да бъде преследвано от натрапчиви мисли, че не иска да бъде заглеждано от други, защото не се харесва и според него изглежда зле, може да избягва определени контакти или въобще да отказва да общува.
Може притесненията му да се проявят като хранително разстройство – отказ от храна (анорексия). Или пък неговата противоположност – вълчи глад (булимия).
Учени от университета в Мелбърн установиха, че тревогите на децата как изглеждат започват твърде рано – още от 8-9-годишна възраст.
Проучване публикувано в Journal of Adolescent Health призова и в къщи, и в училище темата да бъде дискутирана и да изградим изгради стратегия, която да помогне на подрастващите да се справят с това притеснение.
Като според експерти, момичетата са много по-чувствителни. Но и момчетата са загрижени как изглеждат в очите на околните. Особено тези, които са с по-високи хормонални нива.
„Колкото по-високи са хормоналните нива на подрастващите, толкова те са по-недоволни от външния си вид – от размерите и формата на тялото си“, обяснява Елизабет Хюдж, ръководител на проучването.
Известно е, че тези високи нива на хормони обикновено са и по-високи, по-едри и по-тежки от връстниците си. Вероятно различията са причина самите те да не се харесват, обяснява тя и като майка и учен дава своите 8 подхода, които могат да помогнат.

1. Фокусирайте вниманието върху здравето, а не върху външния вид

Нека вниманието на детето е насочено върху здравословния начин на живот, не върху килограмите. Когато говоря за здраве, имам предвид както емоционалното, така и физическото. Затова, особено в предпубертета и пубертета, е важно да общувате повече с детето.
Голяма част от неговата неувереност към външния му вид може да бъде преодоляна или разсеяна, когато усети, че някой го харесва и безусловно го обича.
Когато сложите акцент върху физическото здраве, детето става по-доверчиво и склонно да обсъжда проблемите си.
Не е добра идея да го оставите непрекъснато да скача върху кантара, да брои и да изчислява калориите на храните.
Аз разрешавам на моите деца да ядат колкото и когато поискат.
Хитрината е да направите така, че винаги да имат под ръка здравословни храни. Няма значение, че хлапето е изяло парче пица, ако през деня е хапнало достатъчно пресни зеленчуци и плодове.
Другото ми тайно оръжие е физическата активност. Не е нужно да купувате велоаргометър или да монтирате бягаща пътечка вкъщи.
Децата просто имат нужда от свободно време, за да играят. Моите хлапета прекарват много време на вън, тичат или карат колела.
И, ако вашето дете се нуждае от малко повече мотивация, правете заедно разходки и преходи в планината, опънете мрежа в двора или играйте волейбол на двойки или баскетбол, ако наблизо има площадка с кошове.

И накрая – сънят е особено важен. Защото постоянното недоспиване повишава стресовите хормони, което ще пречи на спортуването, на физическото здраве и на емоционалната стабилност на детето.
То има нужда от сън, за да „презареди“ батериите си, да даде енергия както на мозъка, така и на тялото си. Да даде заряд на всички обменни процеси и особено на хормоните на метаболизма, които помагат теглото да се поддържа в здравословна норма.

2. Бъдете модел и пример, без да го натрапвате

За мен това е най-съществено. Децата учат това, което виждат, а не от наставленията, които денонощно им мърморим и натяквам.
Аз се стремя да съм стройна, но като много майки, след многото бременности, загубих форма. Затова полагам ежедневни грижи, за да си я върна.
Има обаче огромна разлика да искаш да си в добра физическа форма, я не да си фиксиран в идеята да отслабнеш. Важно е децата да видят и да разберат тази разлика.
Когато аз тръгвам да тичам, не настоявам децата на всяка цена да дойдат с мен. Ако искат, е добре. Обикновено им предлагам да се качат на колелата, за да сме заедно едно известно време и да си правим компания, докато аз тичам.
Зареждам хладилника със здравословна храна. Но не забранявам нито крия джънк фууда.
Аз лично обожавам пица. Една от основните ми задачи е да науча децата си да ядат с мярка. Това е ключът.

3. Не коментирайте килограмите и външния вид

Дори да установите, че детето наддава на килограми прекалено бързо, не казвайте нищо и не коментирайте.
Ако сте много притеснена, потърсете съвет от лекар. Ако започнете да обсъждате въпроса за теглото и за външния вид, вниманието на детето ще се фиксира върху това.
Много родители смятат, че така ще мотивират детето да прави по-разумен подбор и да ограничи някои храни, или пък че това ще го стимулира да спортува повече. Това не е така, вярвайте ми.
Децата имат нужда да знаят, че родителите безусловно ги приемат, особено като става дума за външния вид.

Важно е също така да не слагате етикети като например: „едро момче“, „кльощаво момиче“. Ако се опитвате да кажете нещо закачливо, нека то да не е свързано с външния вид.

Бъдете много внимателни дори с позитивните оценки, свързани с формите на тялото.
Не е лошо от време на време да казвате на детето, че изглежда добре или дори, че е красиво, но не е добра идея това да става често. Защото то ще приеме, че външният вид е нещо особено съществено и важно.

4. Намесете се при агресия в училище

Ако смятате, е детето е обект на присмех и малтретиране в училище или другаде, е важно да се намесите по най-правилния начин.
Подгответе се да свършите малко работа, за да подобрите имиджа и вида на детето, защото агресията често е свързана именно с това.
Ако детето е обект на подигравки заради килограмите си или друга особеност на външния вид, това ще остави траен белег върху душата му. Вярвайте ми! Като на дете, което е било подигравано и осмивано заради външния си вид. Последиците са за цял живот.

Затова, ако подигравките и лошото отношение към детето се проявяват в училище, говорете с учителите и дори с директора.
Ако това се случва другаде, изведете детето от тази среда. Помислете да потърсите и помощ от опитен детски психолог.

5. Изберете дейности, които ще повишат самочувствието му

Важно е детето да научи и овладее начини да се противопоставя на присмеха и подигравките като бетонира самочувствието и увереността си. Някои от тези качества се изграждат с физически упражнения.
Избирайте внимателно. Водещото не е, че вие като малки сте играли в отбор, по-важно е какво харесва хлапето. Обикновено интровертните деца предпочитат индивидуални спортове като например танци и тенис, а не колективните.

6. Помогнете му за правилна оценка на това какво е красиво

Помогнете на детето да разбере, че това което медиите тиражират като модел на женско и мъжко тяло, не е 100 процента истина, нито е за подражание. Отне ми много време да науча децата си, каква е силата на медиите и какво мощно влияние имат рекламите върху тяхното съзнание.
Заедно обсъдете модели, знаменитости и звезди, които се показват по телевизията, или, които детето вижда онлайн и в списанията.
Покажете му как се „манипулират“ кадрите, как се прави ретуш и как се „редактира“ една снимка. Ако имате познания и умения, направете демонстрация как това става на практика.
Опитайте да ограничите влиянието на медиите, като намалите престоя на детето пред телевизора или като подбирате внимателно какво да гледа.
Не правете абонамент за лайф стайл списания, които смятате че му се отразяват негативно.
Когато научим децата пък и себе си, как да разграничаваме реалността от медийните послания, ще успеем да се извисим над социалните норми и да направим един по-добър и по-информиран избор.

7. Изборът на дрехи

Вашите предложения какво да облече детето или какво вие смятате, че му отива, силно влияе на неговото възприятие за тялото и за външния му вид.
Не смятам, че момичетата никога не бива да показват коремче, например. Има обаче граници. Нямам нищо против моята тийнейджърка да носи токчета и шорти в къщи, но за училище това не е подходящо, защото там има дрес код.

Важно е какво точно казвате за дрехите, за това как изглежда тя/той и особено внимавайте с коментара за личния им избор на облекло.
Дъщеря ви може да смята, че изглежда атрактивна и, че дрехите изразяват творческата ѝ същност. Ако е така облечена по специален повод или, когато отива на определено място, защо не. Когато излиза с приятели или в къщи – също. Дори съчетанието на цветове да ви изглежда безвкусно, я оставете да прояви свой стил.

8. Слушайте с участие

В някои случай детето може да изкаже на глас своите притеснения за тялото си. Може да твърди, че ушите му са твърде големи и щръкнали или, че коремът му не е достатъчно плосък и няма релефни плочки.
Не сменяйте темата за разговор. Слушайте внимателно и с участие. Най-вече слушайте.
Понякога е достатъчно да има някой, който те изслушва, не някой, който да ти разреши проблема.
Достатъчно е да има пред кого да излее емоциите си. Оставете го да води и да насочва разговора.
Споделете с детето собствените си притеснения и неувереност на тази тема, когато сте била на неговата възраст. И кое ви е помогнало да се справите.

Акцентирайте върху това, че никой не е съвършен и, че човек трябва да се научи да обича и да приема разликите, колкото и да е трудно.
И не пропускайте да му кажете, че вие го обичате, такова каквото е.

Rita Brhel, адаптация Мона Василева