Етапи и проверка на готовността
Дете, което си играе. Снимка: Shutterstock
Представите на детето за света се развиват постепенно. Те се основават на усещанията за собственото му тяло. А усещането за собственото тяло влияе върху мисленето, речта и възприемането на околните предмети, пространството и времето, обяснява педиатърът д-р Елена Михайлова.
Новородено се страхува от собствените си ръце, смятайки ги за чужд предмет. Затова педиатрите съветват първия месец да повивате бебето в пашкул, заедно с ръцете му.
След известно време страхът преминава и бебето започва да изучава тялото си: гледа юмручетата си, играе си с краката и пръстите си.
То развива интерес и към околните предмети, които с удоволствие опипва и слага в устата си. Тогава бебето започва да се вглежда внимателно в семейството си, да наблюдава движенията и да се опитва да имитира. По този начин детето формира представи за собственото си тяло, за другите хора и предметите и т.н.
Бебе, което разглежда морков. Снимка: Shutterstock
Процесът на развитие на пространственото възприятие обаче продължава през целия предучилищен период.
- На 1 година детето обича да хвърля различни предмети, изучавайки законите на гравитацията и може да пълзи или да ходи в дадена посока.
След година и половина то с радост се научава да се изкачва по стълби, може да се по катери на стол и да прекрачва препятствия.
- На 2 години познава някои части на тялото (около 10) и на въпроса „Къде ти е коремчето, крачето?“ ги показва уверено.
При поискване той може да подаде ръка, да протегне крак, да излезе или да влезе в стаята.
- На 2,5 години запасът от знания се разширява и бебето вече различава 15 части на тялото, може да се наведе и да пълзи под масата, обича да се върти, скача добре на два крака, тича добре и държи здраво молив.
- На 3 години то вече помни 20 имена на части от тялото, знае собствения си пол, разбира думите „горе“, „долу“, „настрани“, „вътре“, „на“, „горе“, „ под” - въпреки че в собствената си реч също може да обърка предлозите.
- На 4 години бебето сръчно пълзи през „тунел“ от редица столове, изчислява разстоянието (далече - близо), усеща разликата в теглото и добре имитира движенията на героя, който харесва, или на възрастния учител.
- След още една година то може да стои спокойно на един крак, лесно се координира движенията на тялото.
- На 6 години лесно може да определи средата на стаята и може да раздели ябълката на две равни части.
- На 7 знае как да контролира мускулите на лицето, да приема различни изражения, да запазва спокойствие или, обратно, да изобразява определена емоция, да се преструва.
На същата възраст детето знае добре къде е дясно и ляво, може да марширува, да ходи по плава линия, да изпълнява сложни упражнения за координация, да отпуска или напряга мускулите на тялото.
Дете, което рисува. Снимка: Shutterstock
Рисуването е от голямо значение за определяне на формирането на пространственото възприятие на детето.
- На 2 години изображенията на хлапето приличат повече на драсканици. Ако успее да нарисува кръг, той няма да бъде затворен.
- На 3-годишна възраст кръгът се затваря и започват да се появяват първите признаци на лице (очи) и миниатюрни части на тялото.
На тази възраст детето, възприемайки картина с прост сюжет, назовава всеки изобразен обект поотделно: момиче, момче, кон, дърво.
- На 3 години и 2 месеца човечето на рисунката има слаби ръце, пълно лице и непропорционални части на тялото.
- На 3 години и 7 месеца се появява торсът и намалените долни части на тялото. Горните части на тялото - ръцете и раменете - са нарисувани подробно, чертите се повтарят.
- На 4 години и 6 месеца детето рисува врата, ушите, косата; ръцете и краката стават пропорционални, дланите са изобразени под формата на слънце.
- На 5 години и 6 месеца всички части на тялото са отделени една от друга, а дланите са с по пет пръста. На лицето се появява усмивка, което говори за успешна социализация на детето.
Освен това на тази възраст детето лесно се ориентира в гамата от основни цветове и назовава основните геометрични фигури.
- На 6 години в портретите то показва настроението на героите, обича да рисава детайли и може да „копира“ от живота.
През този период децата започват да виждат връзките, които съществуват между обектите, изобразени на картината, например: „Момиче ходи с куче“, и оценяват цвета и формата на околните предмети, тяхното тегло, размер и други външни признаци.
Детските рисунки са отличен показател за развитието на двигателните умения. По тях можете точно да разберете дали детето има нарушения на възприятието или не. Например, ако до 4-5-годишна възраст краката израстатват от главата на малкото човече, това показва, че възприятието на „художника“ за тялото е нарушено.
Дете реди магнитен пъзел. Снимка: Shutterstock
Невропсихолозите разграничават 4 нива на формиране на пространствени представи.
1. На първо ниво детето развива тактилни усещания и представи за собственото си тяло: напрежение-отпускане, глад-ситост, влага-сухота.
2. Второто ниво включва разбиране на разстоянието и целостта: колко далеч се намира този или онзи обект, от коя страна се намира.
Първо се раждат идеи за вертикала, след това - хоризонтално, „от себе си“ и напред, след това - за дясната и лявата страна.
3. На третото ниво детето започва да вербализира (съзнателно произнася) топологични обозначения, оперира с понятията „горе“, „долу“, „близо“, „далече“. Предлозите „във“, „над“, „под“, „зад“, „преди“ се появяват в речта на детето малко по-късно.
4. Четвъртото ниво е последното, изцяло зависимо от развитието на предходните три.
На този етап детето завършва развитието на речта и мисленето, детето ясно разбира пространствено-времеви и причинно-следствени връзки, може да ги проследи и предвиди.
Случва се да има задръжка на едно или друго ниво и формирането на пространствено възприятие се потиска или спира. В резултат на това детето може да има затруднения да се ориентира не само на непознати места, но и в собствения си апартамент, трудно да определя разстоянието до обект и да не може да се облича самостоятелно: пропуска копчета или се заплита в ръкавите на риза. Такива нарушения влияят негативно върху интелектуалното му развитие.
В училище такива деца не могат да запомнят конфигурацията на буквите, забравят, че трябва да четат отляво надясно и скачат от ред на ред.
Не пропускайте признаците на нарушение на психомоторното развитие, което води до нарушаване на пространствената му ориентация.
Консултирайте се с невропсихолог, който ще ве посъветва какви занимания са подходящи за детето.
Можете самостоятелно да развивате пространственитему възприятиь: да пеете песни с бебето, да пляскате с ръце, да танцувате, да скачате и да бягате, да сглобявате лего, пъзели, да правите апликации, да извайвате, да играете на криеница, „Морето се вълнува“, „Топло и студено“ ”, „Представи си това животно”.
Важно е да назовавате частите на тялото, така че до тригодишна възраст детето вече да знае къде се намират:
- глава,
- лице, око, ухо, нос, уста, език, зъби, коса;
- врат, задна част на главата, гърди, гръб, рамо, ръка, лакът;
- ръка, пръсти, нокът;
- крак, коляно, стъпало, пета, пръсти, буза, чело, корем, дупе.
След това вашето бебе може да научи имената на различните пръсти, както и на големите и на малките пръсти на краката.
В предучилищна възраст детето вече трябва да разбира напълно значението на думите:
- вежди, клепачи, мигли, брадичка, устни;
- тяло, бедро, пъп, китка, длан;
- подмишница, бедро (бедро), подбедрица, глезен, стъпало.
- сърце, бели дробове, кръвоносна система, зеница;
- мозък, ребро, колянна става, гърло;
- скелет, вени, глезенна става, небце.
Възприемането на пространството, усещането за собственото тяло е изключително важно за пълноценното развитие на детето. И не само за учене, но и за социализация. Защото именно на базата на телесните усещания то започва да се отделя от външния свят и да осъзнава собствената си индивидуалност.
В бъдеще тези идеи влияят върху формирането на самосъзнанието, появата на рефлексия и способността за компетентно изграждане на причинно-следствени връзки.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари