Защо е важно информираното съгласие
Снимка: Guliver / iStock
Когато настъпва моментът да роди първото си дете, Кимбърли Търбин отива в болницата заедно с партньора и майка си и се оставя на грижите на професионалистите. Единствената ѝ молба е да ѝ казват какво правят и защо, тъй като два пъти е била жертва на изнасилване и е изключително чувствителна. Медицинският персонал я уверява, че ще бъдат внимателни, дори ще ѝ поставят епидурална упойка, за да не я боли.
Към днешна дата раждането на Кимбърли, записано на видео* от майка ѝ, е качено в YouTube и е гледано над 400 хиляди пъти (ако трябва да сме точни – 434 947). Кимбърли решава да сподели този интимен, семеен момент с всички потребители на видео платформата, за да даде гласност на случилото се по време на раждането. А то накратко е следното:
Съвсем в началото на родилния процес Кимбърли започва да напъва под инструкциите на сестрата, която следи идващата контракция на монитор. След приключването ѝ докторът, който нетърпеливо щрака с ножици, обявява на сестрата, че ще направи епизиотомия (хирургически разрез на перинеума – мускулната тъкан между вагината и ануса, с цел по-лесно появяване на бебето и предпазване на околните тъкани от разкъсване; рутинното прилагане на тази процедура вече не е препоръчително, бел. авт.).
Снимка: Guliver / iStock
Раждащата Ким се обръща към него и го пита какво мисли да прави. Той повтаря намеренията си. Кимбърли объркана пита: „Какво? Защо? Дори не сме се опитали още?“ Лекарят обяснява, че няма достатъчно място за главата на бебето, след което нагледно показва колко е голяма главата на детето и колко е малка вагината ѝ. Следващите изказвания на родилката, че иска да продължи да опитва да роди детето си без да бъде рязана, биват парирани от д-р Абаси с най-различни аргументи от типа на: „Аз съм специалистът“ и „Ходи си вкъщи и се опитвай, ходи си в Кентъки!“ (Кимбърли няма нищо общо с Кентъки, в случая името на щата е използвано като символ на невежи хора, които – явно – раждат вкъщи, бел. авт.). И нито един медицински аргумент, нито едно приемливо обяснение какво налага тази процедура на толкова ранен етап.
През цялото време Кимбърли казва „Не“, но майка ѝ упорито поддържа решението на доктора с „Правете каквото трябва.“ В крайна сметка акушер-гинекологът решава, че ще среже перинеума на Кимбърли без нейното съгласие и без да е дал обяснение защо го прави. Във видеото ясно се разграничават 12-те щраквания на ножицата. „Малкият разрез“, както го описва сестрата в опит да успокои раждащата жена, се превръща в 12 малки разреза.
После д-р Абаси издърпва детето, всички ликуват, само Кимбърли мълчи.
Ето коментари от колеги на д-р Абаси, запознати със случая и подробно изгледали раждането:
Д-р Майкъл Клайн: „Лекарят прилага медиолатерална епизиотомия излишно рано през плътна тъкан, но вместо да направи един-единствен разрез, той прави серия от малки разрези, които причиняват ненужно кървене и ще пречат на заздравяването. Епизиотомията е направена толкова рано, че перинеумната тъкан няма време да се разтегне, затова е и толкова плътна и така обилно кървяща, подобна ситуация можеше да бъде избегната, ако професионалистите бяха изчакали... Макар че е решил предварително, че ще прави епизиотомия, изглежда, че докторът не знае как, в противен случай щеше да избере подходящия момент, за да минимизира травмата. По този начин е много по-вероятно да се появи такава, включително и разкъсване на или през ректума. Наши проучвания и изследвания на други колеги са доказали, че по-скоро епизиотомията причинява тежка травма, отколкото да предпазва от такава...“
Д-р Ник Рубашкин: „Информираното съгласие е етичен и законов императив за всички лекари, включително акушер-гинеколозите... А информирано съгласие за осъществяването на тази епизиотомия реално няма. Лекарят просто казва на пациентката си „Ще направя епизиотомомия.“ Той по никакъв начин не отговаря на ясните молби за повече информация и за допълнителни алтернативи... А това е жалко, защото ако медицинският персонал в стаята беше послушал майката, тя щеше да избегне една ненужна и болезнена процедура, която съвсем спокойно можеше да ѝ донесе и бъдещи усложнения.“
Снимка: Guliver / iStock
Две години след раждането, което Кимбърли описва като „birth rape“ (букв. „изнасилване при раждане“), тя се опитва да намери адвокат в Калифорния, за да заведе дело срещу д-р Абаси за нанасяне на телесна повреда и сексуално нападение. Никой не се решава да се нагърби със случая ѝ, защото „нищо ѝ няма“ – жива е, детето ѝ е живо, няма физически усложнения, а психическите са труднодоказуеми. В крайна сметка Марк Мерин – адвокат по правата на човека, се заема и през 2015 г. успява да внесе делото в съда. През юни 2016 г. съдията решава, че има основания срещу д-р Абаси да бъдат повдигнати обвинения по посочените членове и дава ход на делото. Същинската част ще започне тази есен.
Междувременно става ясно, че д-р Абаси е с отнети права, тъй като срещу него се води разследване от Медицинския борд на щата Калифорния.
Какво е важно да се запомни от случая на Кимбърли?
Нито един лекар няма право да реже, без да е получил информирано съгласие. А това означава да е дал разбираеми и медицински обосновани доводи защо се налага дадена процедура.
Никой няма право да решава вместо някой друг, ако този друг е в съзнание и, очевидно, с всичкия си. Майката на Кимбърли не е Кимбърли. Нейното съгласие не се брои за съгласие от дъщеря ѝ.
Никой няма право да казва „Нищо ти няма“, само защото пораженията не са видими и всички замесени в кошмара са живи.
Винаги трябва да се дава гласност на подобни случаи, защото преглъщането им и стискането на зъби с желанието лошият спомен да отмине не носят нищо положително за никого.
А между другото, срещу „епизиотомия“ в английската Уикипедия стои следното изречение: „Рутинното прилагане на процедурата вече не се препоръчва. Все още обаче е широкоразпространена в някои части на света включително Латинска Америка, Полша, България, Индия и Катар.“
Елисавета Цалова по материали от improvingbirth.org и humanrightsinchildbirth.org
*Предупреждаваме, че видеото с раждането на Кимбърли съдържа кадри, които не са подходящи за всеки зрител.
Медената къщичка е красива и ефектна украса за празника, която може и да се яде.
Снимка: Shutterstock
Полезните навици да се хапват полезни храни могат да помогнат на детето за този проблем.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари