Случки с Мишо, главният герой на "Тялото говори" - откъс
Новата книга на Цвета Белчева "Тялото говори" не е учебно помагало, но ще научи четящите деца на много неща, свързани с анатомията. Тя ще заинтригува и всички, които познават хлапета като главния герой - Мишо. А той е един такъв, средностатистически:
- Срамува се да помоли госпожата по време на час да отиде до тоалетната;
- Предпочита да кара скейтборд, вместо да пише домашни, и да се забавлява с приятели;
- Обича да похапва;
- От време на време боледува;
- Спортува - понякога;
- Има майка балерина и баща – оперен певец;
- Покорява планински върхове в почивните дни;
- Сънува и мечтае...
Само с помощта на неговата тетрадка по биология, богато украсена с рисунките на Радостина Пенева, децата ще могат да получат информация за органите и системите в човешкото тяло, как те взаимодействат по между си, но, най-вече – колко важно е Сърцето за Мозъка.
Оформлението на Мариела Вачкова, както и това, че романът е отпечатан на първия специализиран шрифт на кирилица за хора с лека до средна форма на дислексия Adys, също допринасят за това да е забавно четиво на всички любознателни.
Цвета Белчева е автор и на детските книги „Аз искам да бъда.../7 истории за приятелството и разни други неща“ и „Аз искам да бъда...2/Още 8 истории за приятелството и разни други неща“. Те участват в конкурса „Бисерче вълшебно“, категория „Откриватели“ (6-8 год.), и са класирани на 4-о и 7-о място от детската аудитория.
Макар да е завършила специалности „Международни отношения“ и „Право“ в СУ „Св. Климент Охридски“, преди няколко години намира своето призвание в писането на книги за деца. Основен мотив е нейният син, който упорито отказва да чете самостоятелно.
„С моите книги искам да покажа на децата, че четенето всъщност е огромно забавление. А пък, между другото, защо и да не научат нещо ново? Но това, което най-много искам да постигна, е да ги вдъхновя да следват мечтите си и да не си поставят бариери, които да им попречат да ги реализират.“
Откъс
ВСИЧКО ЗАПОЧНАЛО ОТТУК...
(Първа глътка въздух или Дробовете са нападнати от О2)
Когато бебето, което вече цялото семейство знаеше, че ще се казва Михаил Л. Атанасов, започна да се ражда, Мозъкът беше мъничък и гладичък, но все пак бързо даде да се разбере, че точно Той ще командва КАКВО, КАК И КОГА да се случва в тялото на нашия главен герой:
– Момчета и момичета, нека ви се представя – каза той, малко преди всички вкупом с Мишо да напуснат любимия си дом – корема на мама.
– Аз съм Мозъкът, единственият орган в тялото със сиво вещество. Уведомявам ви, че съм разположил свои агенти навсякъде – нервничките. Чрез тях вие ще получавате нареждания какво да правите, а те, от своя страна, ще ме информират за всичко, което се случва както във, така и извън тялото. Заедно, ние представляваме отбор „Нервна система”...
За да не го помислят за надувко, Мозъкът демонстрира възможностите си като изпрати няколко импулса по своите помощници, чак до най-отдалеченото нервно окончание в малкото пръстче на левия крак. Този ход въобще не остана незабелязан и определено му спечели нужното уважение. После продължи спокойно:
– Всеки от вас също ще бъде част от определен отбор. Ще ви представя някои от тях.
И така:
– Отбор Сърдечно-съдова система – представям ви моя приятел Сърцето (малкото сърчице потрепна в знак на поздрав) и неговите подчинени – кръвоносните съдове – вени, артерии и капиляри.
– Отбор Опорно-двигателна система – господа Костите, които образуват нашия Скелет, и техните помощници –Мускулите и Сухожилията, благодарение на които Тялото може да се движи.
Чуха се бурни ръкопляскания от публиката, а отляво и няколко подвиквания „Браво”.
– Отбор Дихателна система
– Нос, Трахея и Бели дробове.
- НА ВАШЕ РАЗПОЛОЖЕНИЕ!
– Отбор Храносмилателна система – Уста, Хранопровод, Стомах, Черен дроб, безкрайно дългите Черва, Панкреас.
Посочените участници вдигнаха високо ръцете си, за да ги видят другите, а някои даже се изправиха. Списъкът с отборите сякаш не свършваше:
– Отбор Отделителна система – двата Бъбрека и Пикочния мехур – те ни помагат да се отървем от вредните и ненужните вещества в нашия организъм, разбира се, с помощта и на някои други органи.
– Отбор Ендокринна система – предполагам всеки от вас ще се запознае по-отблизо с различните госпожи Жлези, но сега, да не губим време.
Мозъкът замълча за малко, докато органите се поуспокоят. Всеки искаше да се представи на другия, да му обясни какво работи, записваха си адресите в тялото и други такива неща, а Кръвта препускаше по вените и Капилярите като същински пощенски разносвач.
Накрая Мозъкът продължи:
– Знам, че не споменах някои от вас, но това не означава, че не ви смятам за важни.
– Да, аз например съм много важна – обади се нетърпеливо Кожата, която беше само малко обидена.
– Разбира се. Представям ви г-ца Кожа – основна част от покривната ни система, нашата външна обвивка и защита. Но, да продължим сега с най-наложителното. Искам да запомните, като за начало, че от днес нататък, от каквото и да имаме нужда, каквото и да чувстваме – гладни ли сме, жадни ли сме, подмокрени ли сме, или нещо ни сърби, или боли – основното правило е да подадем сигнал със силен рев. Това означава Дробовете да поемат колкото се може повече въздух, а Гласните струни да се опънат до краен предел.
НАШАТА ЦЕЛ Е – МАМА ДА НИ ГУШНЕ.
– Така е, нямаме търпение да я видим отвън – обадиха се Очите, за които никой не се беше сетил досега, но всички се съгласиха с тях.
– И накрая, запомнете: ТЯЛОТО – това сме всички ние – едно цяло – каза Мозъкът. – Трябва заедно да се борим да преодоляваме трудностите и да учим бързо новите неща, с които ще се сблъскваме, докато растем. Няма да е лесно! Бели дробове – вие трябва да се научите да дишате. Стомах, Черва и Чревни бактерийки – на вас се пада голямата отговорност да обработвате правилно храната, която ще получавате. От това ще зависи всички органи да получават така необходимите ни кислород, витамини, минерали и други вещества, които кръвта ще доставя. Нос и Гърло – колкото побързо се научите да спирате зловредните бацили, толкова по-малко ще боледуваме и ще имаме повече време за игра. Въобще, работа ни чака. А сега, с Главата напред!
Още в първия момент, в който бебето Мишо излезе на бял свят, пролича ясно, че всички органи ще работят добре заедно – Белите дробове поеха колкото можаха повече въздух и от Устата се разнесе НЕУДЪРЖИМ РЕВ.
Толкова неудържим, че докторът побърза да подаде новороденото на неговата майка. И така, за първи път, цел номер едно беше постигната.
Сигурно знаете от личен опит, но, аз все пак ще ви кажа, че с годините Мишо растеше, а с него растяха и нашите главни герои – органите. Гладкият първоначално мозък започна постепенно да се сбръчква от многото работа и ученето на нови неща: проглеждане – една гънка, пълзене – още една, прохождане, ставане от паднало положение, ритане на топка, проговаряне, научаване как се кара колело – гънка, гънка и пак гънка.
И така, докато един ден Мишо стана Ученик.
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари