Как до третата година изминава пътя от „аз” до „ние” (част 4)
Снимка: Getty
Първата година от раждането на вашето мъниче е зад гърба ви, а заедно с това и част от тревогите. Не за вашите, а за неговите емоции разказваме в няколко поредни публикации.
Първата част бе посветена на периода от раждането до 6-ия месец. Бебето расте и постепенно палитрата от емоции се обогатява и разширява, а взаимодействието с околния свят става все по-интензивно и наситено. За тях разказахме във втората част на материала. В третата част стана дума, че основна ценност за 1-годишното дете са собствените му желания и проследихме пътят от „аз съм“ до вечното „не“: по скалата на емоциите.
За да разберете по-точно мотивите на детето, е добре да сте на ясно с етапите на развитите на психоемоционалната сфера му сфера, обяснява психологът Светлана Забегайлова.
2–2,5 години: декларация за независимост
Родителите контролират двегодишно не само чрез действия, но и чрез думи и вече могат да общуват с него от известно разстояние.
Личното пространство на хлапето се увеличава, но засега то не се чувства независимо.
То може да се разхожда само, без изобщо да се притеснява дали майка му го следва и дали е до него. В крайна сметка е сигурно, че родителите му винаги са там и не се страхува да ги загуби.
В същото време понякога усещането, че е само, се превръща в страх. То започва да се страхува, че родителите му ще го изоставят и затова плаче под вратата на банята, когато мама влиза вътре и се хваща за полата ѝ, ако тя отива някъде.
Само след няколко месеца тази ситуация се променя и страхът от загуба престава да го плаши. Случва се, веднага щом научи, че дори мама да си тръгне, тя винаги се връща.
Между 2 и 3 години детето не прави нищо друго, освен да
повтаря думата „аз“
Така то продължава да защитава правото си на самостоятелно съществуване, но по по-положителен начин в сравнение с „кризата на вечното „не“ .
Двегодишните са изключително егоцентрични и все още не осъзнават, че другите също имат свои желания.
То иска да получи всичко първо, преди другите. Не издържа да чака реда си.
На тази възраст хлапетата категорично отказват да дават вещите си назаем и това е напълно естествено.
За едно дете неговите играчки са част от него.
Аргументи като „Ани ще ти върне куклата след 5 минути“ не означават нищо, защото то все още няма усещане за време и като даде играчката, смята, че я губи завинаги.
Снимка: Getty
Не му се карайте и не го принуждавайте да проявява щедрост. Ако категорично откаже, не настоявайте - уважавайте този период на егоцентризъм, без който хлапето не може да формира представа за себе си. По-късно ще го научите както на алтруизъм, така и на щедрост.
Как двегодишните деца виждат света
- възприемат себе си като център на Вселената, смятат, че светът се върти около тях.
- нямат чувство за опасност.
- имат слаб контрол върху поведението и емоциите си, могат да изпитат много силни чувства. Оттук идва и склонността му към избухвания, готовността да бият и хапят.
- не могат да разберат, че действията им нараняват другите.
- нямат усещане за време: не разбират как се различава една минута от един час и какво означава „почакай малко“.
2,5–3 години: от „аз” до „ние”
По-близо до 3 години малкото развива силна, цялостна представа за себе си. Светът му се разделя на „аз” и „другите” и то вече може да определи отношението си към себе си и към другите.
Детето постепенно започва да харесва, че може да направи нещо само и да играе само и се гордее със способностите си. То се усеща силно и важно в очакване на момента когато наистина ще може да се изяви и да се утвърди в обществото – например, като тръгне на детска градина.
Ако родителите са успели да излязат с достойнство от многобройни битки, докато то е защитавало своето „Аз“, тогава до 3-годишна възраст „войната“ се заменя с „мир“.
По това време хлапето вече се чувства по-спокойно - разбира, че околните ще се съобразявате с него. И родителите знаят, че с него вече може да се преговаря и да постигнат съгласие, без да повишават тон.
До 2-годишна възраст детето открива себе си, а до 3-годишна възраст – и другите. Укрепнало в своята независимост, то започва да вижда другите хора, с техните интереси и желания.
Сега то знае: трябва не просто да иска нова играчка и да я вземе от рафта в магазина, а да попита майка си за разрешение.
То вече има чувство на уважение към по-възрастните.
И е готово да чуе другите, ако те чуят него.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари