Детето ми има Едипов комплекс

Повечето родители са чули или чели нещо за Едиповия комплекс, но са малко тези, които знаят какъв е неговият психологически смисъл и каква следа оставя в ранния етап от живота. Още по-малко са на ясно как той се отразява на по-нататъшното развитие, ако не се преодолее в детството. За това разказва психологът д-р Наталия Богданова.

Древният мит

Според древногръцкия мит оракулите предсказали на цар Лай, владетел на Тива, че ще умре от ръцете на собствения си син Едип. Затова детето било оставено в пустинята, обречено на сигурна смърт. То е намерено и отгледано от непознати, които смята за собствени родители.
След като пораства Едип някак си разбира за пророчеството и напуска дома си, от страх то да не се сбъдне. Съдбата обаче го изправя срещу непознат – Лай. И след разпалила се между двамата кавга, той го убива .
След това успява да се справи и с чудовище, което плаши всички обитатели на град Тива. В знак на благодарност жителите на града провъзгласяват Едип за цар и той се жени за вдовицата на Лай, без да знае, че това е собствената му майка. Това е легендата.

Действителността изправя детето пред избор

Непрекъснато го питат: „Кого обичаш повече мен или татко?“
Родителите пък са притеснени от настояването му: „Искам да спя в твоето легло! “, „Като порасна, ще се омъжа за татко“.
Чували ли сте вече тези фрази от децата си?  Е, тогава вие знаете от първа ръка за Едиповия комплекс! Всъщност на този етап става дума за едипова ситуация и едипов конфликт – типичен за почти всички деца от етапа на развитие.
Ако конфликтът на определена възраст остане неразрешен, тогава може да се развие Едипов комплекс. Той може в определена степен да затрудни взаимоотношенията му с други хора.

Търсене на собствено място

Ситуацията възниква на възраст от 2-3 години, когато детето постепенно се "отделя" от майката и започва да се възприема като член на тройния съюз - мама-татко- аз, съюз, в който сега ще трябва да намери своето място.
Като правило, навлизайки в етапа на Едип, малчуганът изпитва собственически, много нежни чувства към родителя от противоположния пол. Има и желание да се съревновава с родителя от противоположния пол. Обикновено чувствата на детето са доста силни и противоречиви, но в същото време за него това е стъпка в сферата на нови, вълнуващи преживявания.
Не е ли невероятно приятно, когато малкият ти син те гледа с такова обожание! Като всемогъща и красива богиня. А каква е позицията на бащата в семейството през този период?

Олег, баща на три момчета, разказва: „Не бях доволен от трудностите, които възникнаха между жена ми и синовете. Чувствах се напълно изключен от случващото се. Когато най-малкият ни син беше на три години, той започна редовно сутрин да се пъха в леглото ни. Полузаспал се настаняваше между мен и майка му, и заспиваше като ангел. Майка му беше толкова развълнувана от това, че не взе никакви мерки срещу завземането на нашата територия. Веднъж не се стърпях и се опитах да му забраня да се качва в леглото ни. Оказа се, че той е много хитър и измисли начини да ни убеди, че просто не може да спи сам. Жена ми много трудно го убеди да се върне в собственото си легло."

И момчетата, и момичетата в своето развитие преминават през две фази на Едиповия комплекс. Така наречената негативна фаза, през която детето е привлечено от родителя от същия пол и се съревновава с другия родител (този от противоположния пол).
И следващия период – положителния, в който детето се влюбва в родителя от противоположния пол и развива чувство на съперничество с този от същия пол.
Дете, което е влязло в етапа на Едип, иска изцяло да притежава един от родителите, да бъде единствен за него. То възприема другия родител като противник. Изпитва силна ревност към него, но в същото време несъзнателно се идентифицира с него. Така момчето „присвоява“ мъжките черти на баща си, неговата власт, а момичето става женствено, като майка.
Съперничеството с един от родителите носи на детето много преживявания: то се колебае между желанието да не вижда мама и татко заедно, но се измъчва от чувство за вина, че има лоши мисли.
Понякога това засяга детето толкова много, че то може да започне да сънува плашещи сънища, в които „обиденият“ от него родител да се появи под формата на чудовище или зла магьосница. Такива образи издават страха на детето, за не бъде наказано от родителя, с който се съперничи.

Снимка: Guliver / Getty

Признаци, че това вече се случва

- Малките деца могат да бъдат много креативни в изразяването на конкуренция и любов. Някои от типичните симптоми са:

- Повишена агресивност по време на игра с мама или татко, от време на време, "като случайно" се наранява.

- Капризи, постоянни спорове и неподчинение при поява на родителя конкурент. Не е изненадващо – той нарушава идилията.

- Детето се вкопчва в любимия родител, а целувките често попадат по устните му.

- Хлапето плаче, беснее и се обижда, когато родителите му се прегръщат и целуват. Това е неговият начин да разбие двойката.

- Той се промъква в леглото на мама и татко под предлог, че не може да спи, че сънува ужасни сънища и не може да остава сам.

- То се напикава през нощта в кревата. Не може да спи на мокро, нали?! И вече има позволение да спи в леглото на един от родителите си. Като цяло малкият хитър човек има много начини да постигне целта си.

Какво да правим?

За родителите през този период може да бъде доста трудно да изберат правилната линия на поведение. И този от тях, който е станал обект на детската любов, и съперникът се оказват в еднакво трудно положение. Защото с всяко свое действие и реплика се изправят пред проявите на детска сексуалност и агресивни реакции.
Във всека ситуация и конфликт трябва да сте меки. Не трябва да реагирате с насилствена контраагресия на враждебността на детето, нито астивно да отговаряте на неговите любовни претенции.
Избягвайте другата крайност – да игнорирате чувствата на детето. Хлапето ще се притеснява от отказа на родителите да забележат промените, които се случват с него.
През този понякога труден период е важно да запомните, че детето постепенно се научава да гради по-зрели взаимоотношения, както и да контролира проявата на влечения и импулсивно поведение.

Родител, превърнал се в обект на обожание, на пръв поглед е в по-„изгодна“ позиция, но отговорността му за поддържане на правилния баланс, е много голяма. Например, ако майката е твърде снизходителна към сина си, ситуацията само ще се влоши. Много е важно бащата да не се оттегля от решаването на въпроса, а илюзиите на сина да не се подхранват и да не получават потвърждение. Не трябва да позволявате на детето да вярва, че неговият родител може по-късно да стане негов съпруг или съпруга.

Може би мнозина ще се замислят какво да правят, ако детето има само един родител.
Ще преживее ли той в този случай етапа на Едип?
Да, ще бъде, важно е отсъстващият родител да продължи да съществува в съзнанието на детето.
Трябва да говорите по-често за него, като не идеализирате ситуацията. Без да му обяснявате как баща му или майка му биха реагирали на определени неща. Така хлапето ще изживее Едиповата фаза толкова пълноценно, колкото дете от пълно семейство.

По правило етапът на Едип завършва на 5-7 години.
Всички деца вървят по този път по различен начин. Някои се опитват напълно да обсебят вниманието и чувствата на майка си и реагират агресивно на баща си. Други преживяват този период доста спокойно и много бързо преминават към нова фигура - учител или приятели на татко. Но във всеки случай това е чудесна възможност за родителите да обяснят: „Никога не можеш да се ожениш за майка си или за баща си. Когато пораснеш, ще си избереш някой друг и ще имате деца."
От една страна, това силно ще разочарова детето, но от друга ще го подготви за реалността.
Мона Василева