Те сами ще преценят на кои връстници могат да се доверят повече и кои ще останат само като познати
Снимка: Shutterstock
Приятелството е нещо ценно, което има неизмерима стойност за всеки индивид. То е уникална връзка, съставена от споделяне, разбиране, уважение, взаимно доверие. Това е и възможността да откриете в другия искрена привързаност, без да имате помежду ви кръвна или любовна връзка.
Но както знаем има приятели и просто добри познати. Абсолютно същото важи и при децата, дори когато са съвсем малки. Затова е важно да не ги насилваме да създават приятели, само защото на нас така ни се иска, а да ги оставим да направят сами правилния избор. Онова, което е във възможностите ни като родители, е да им помогнем да не правят грешки.
Свободата и уважението, присъщи на приятелството, го превръщат в истинска рядкост, и поради тази причина с течение на времето се разбира колко по-важно е качеството, а не количество. Ето какви съвети дава психологът и психотерапевт Марта Рици.
Снимка: Shutterstock
Не всички са приятели
Понякога е достатъчно детето да играе с връстник за известно време, за да го определим автоматично като приятел. Но дали е така? И когато срещнем същото дете в парка отново, без да се замисляме подканяме нашето: „Защо не поздравиш приятеля си?“. А реално няма как да знаем или да сме убедени, че това дете е наистина приятел. Дори и да се разбират добре, това пак не го превръща автоматично в приятел.
Подобно поведение може да бъде продиктувано в известна степен и от страха на родителите, че децата им може да се чувстват изключени, сами, изолирани, неприети или подчинени. Затова се опитват инстиктивно да осигурят на малчугана повече приятели. По този начин обаче съществува риск от изпращане на неподходящи послания към детето, които да го объркат сериозно.
Грешните послания
Всяко дете е уникално и има своите особености. Има деца, които наблюдават, разглеждат и оценяват, преди да решат да си създадат приятели. Те са по-селективни, по-срамежливи, в известна степен леко незаинтересовани или просто предпочитащи самотата.
Много често родителите на такива деца също имат малко приятели, което е своеобразен модел за подражание. И ако мама или татко започнат да насилват и постоянно да „осигуряват“ приятели на детето, се получава едно несъответствие. Тоест – давате грешно послание.
Правилният начин е да оставите детето само да прецени с колко и кои деца желае да общува и то като приятели, не само като познати.
Снимка: Shutterstock
4 полезни съвета
На първо място е добре да запомните, че родителите са референтният модел за своите деца. Ако и вие сте особено прецизни към подбора на приятели, не очаквайте малчугана да върви по друг път.
Вторият полезен съвет е да опитате да се поставите, макар и за кратко, на мястото на детето. След което да пробвате да разберете дали то се чувства в унисон, комфортно и уверено с децата, с които играе.
Следващата стъпка е да разберете дали детето изобщо иска и има нужда да общува с връстници или пък изпитва затруднения, когато осъществява контакт. Това са две различни неща и е добре да се научите да ги разграничавате. Ако става дума за притеснение и затруднения в общуването, тогава може да се намесите като насърчите децата или ги придружите до техните играещи връстници. Но в никакъв случай не трябва да бъдете твърде категорични, за да не се почувства малчуганът притиснат и принуден.
И финално, добре е да ги научите да използват правилно думите. Това ще им помогне както в общуването, така и в разграничаването на приятели от познати.
По материали от Qui mamme
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари