Бъдете визионер, покажете добър пример и станете ментор на малките. Това може да се окаже много полезно за тях не само сега, а и като станат големи
Има трикове, с които да научите децата да бъдат научени на лидерски модел.
Снимка: Shutterstock
Да бъдеш добър лидер не означава само да командваш, но и да знаеш как да вдъхновяваш, да водиш с пример и да предаваш увереност. И кой по-добре от родителите може да бъде първият лидерски модел за децата си? Способността да влияят положително на другите, да вземат информирани решения и да управляват емоциите не е вроден талант, а умение, което може да се развие още в детството. Но как да научите децата на лидерство?
Въз основа на години изследвания, Адам Галински, професор в Columbia Business School и автор на INSPIRE: The Universal Path for Transforming Yourself and Others, обяснява, че лидерството не е талант, а поведение, което може да се култивира всеки ден. Нека да разгледаме 3-те правила за обучение на деца на лидерство, които той дава.
Добрият лидер е в състояние да разбере контекста, в който се намира, и да предвиди проблемите, преди да възникнат. Тази концепция се отнася и за нашето ежедневие като родители: колко пъти всъщност се случва детето ни да се държи разочароващо? В този случай сме склонни да се фокусираме само върху неговото отношение, без да отразяваме динамиката, която го е причинила.
Галински разказва епизод, в който двамата му сина се карат всяка сутрин, докато ги води на училище. Какъв е проблемът? Редът, в който са оставени всеки в своето училище. След като анализира ситуацията, той просто обръща реда, избягвайки по този начин конфликта. Малка промяна в рутината, която обаче прави сутрините по-спокойни за всички.
Така че, за да научим децата да бъдат визионери, трябва да им помогнем да погледнат отвъд настоящия момент. Запитайте се дали въпросната ситуация поставя детето в най-добрата позиция за успех? Това може напълно да промени начина, по който се справяме с ежедневните предизвикателства. И не е нищо повече от придобиване на стратегическо мислене, което по-късно ще се окаже полезно в живота в много области.
Когато установим, че трябва да управляваме трудното поведение на нашите деца, преди да реагираме, нека си зададем два въпроса: „Настоящата ситуация води ли към провал?“ и „Как мога да променя контекста, за да насърча успеха?“
Децата попиват емоционалното състояние на родителите си като гъби. Така че, ако покажем, че сме тревожни или разочаровани, детето ни ще има склонност да възпроизвежда същите тези чувства. Лидерството обаче изисква емоционална стабилност: ефективният лидер трябва да знае как да управлява стреса и да предава сигурност на другите.
Галински си спомня епизод от детството си, в който баща му го държал в ръцете си, докато двамата се изправили заедно срещу морските вълни. Този образ останал запечатан върху него като символ на защита и смелост. И същият принцип се прилага в образованието: децата се нуждаят от стабилна референция, която да им помогне да се справят с трудностите в живота.
Ако искаме да бъдем лидери в живота на децата си, трябва да се научим да контролираме емоциите си и да не позволяваме да бъдем завладени от гняв или разочарование. Когаго детето е ядосано или избухва, трябва да му отговарим спокойно и твърдо, като по този начин даваме пример как един лидер трябва да умее да управлява емоциите си .
Когато детето има емоционален изблик, практикуваме техниката „положителен тайм-аут“. Вместо да го наказвате, седнете заедно в тих ъгъл на къщата. Поемете дълбоко въздух заедно и бавно пребройте до 10. Това не само ни помага да се успокоим, но и учи децата на конкретна стратегия за управление на интензивни емоции.
Добрият лидер не налага, а напътства и вдъхновява. И по подобен начин, родителят не трябва просто да дава заповеди, а трябва да намери начини да даде възможност на детето си, като му помогне да развие самостоятелност и умения за вземане на решения.
Галински обяснява, че една от най-ефективните стратегии за спечелване на сътрудничеството на децата е да им се предложи избор. Този принцип, който често се използва и в техниките за преговори, помага на децата да се чувстват по-ангажирани и отговорни за своите действия.
Крайната цел е да бъдат научени да вземат решения и да се справят с последствията.
Например, вместо да кажете: „Облечи си червената риза“, може да кажете „Коя риза искаш да носиш - червената или синята?“ Този малък трик им дава усещане за контрол и също така ги улеснява да управляваме ежедневието.
И нека винаги помним, че не трябва да бъдем прекалено строги към себе си. Грешките са неизбежни в родителския път, но ключът е да си простим и да се съсредоточим върху бъдещето, като продължаваме да работим, за да станем все по-вдъхновяващи водачи за нашите деца.
Деси Тодорова по материали от Nostro figlio
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари