5 проверени начина да помогнете, без скандали, сълзи и спорове
Снимка: Guliver / iStock
С началото на учебната година се върна една опротивяла на всички тема – не е коронавирусът, а домашните.
Съществуват различни стратегии, за това, как да заставите детето своевременно и старателно да се справи с тях – от подкуп до скандали. Без значение кои от тях ще изберете, те са еднакво неефективни.
Ако обаче искате да постигнете добър резултат, трябва първо да разберете защо детето има проблеми, а след това
да намерите индивидуално решение,
което да отговаря точно на конкретната ситуация.
Бивша учителка и основателка на образователен център Рут Румак съветва родителите да определят какво пречи на тяхното дете и без излишни страдания да се справи с домашните. И описва най-разпространените модели, когато става дума за уроците.
1. Вечно отлагащият
Вашето дете вече 2 седмици обмисля проекта за Слънчевата система, който са му възложили в училище. И за цялото това време то е успяло да изреже Слънцето от стиропор и да го оцвети в жълто.
Родители са на ясно с изкушението работата да се отложи за утре или ... за някой следващ ден, а след това да си обещае някога на всяка цена да го приключи.
Първо се опитайте да си изясните дали вашето дете въобще разбира какво се иска от него.
След това си дайте сметка, че в списъка на личните му приоритети, домашното винаги ще е на едно от последните места.
Психоложката Ванеса Лапойнт обяснява, че част от мозъка, която отговаря за самоконтрола, обикновено започва да работи в началото на средното образование, а при някой деца това се случва около 12-ата година. Така че, е съвсем нормално детето да отлага 2 седмици изпълнението на домашното, да се занимава с каквото му и приятно, но не е и с домашното.
Освен това на тази възраст детето няма представа колко време ще му отнеме изпълнението на задачата и, че трябват повече часове, за да се справи, а не да се сети за нея късно вечерта, преди де си легне.
Какво да се прави?
Въведете правилото: никакви развлечения, докато уроците не са приключили. Направете списък със задължителните задачи за деня, след което детето може да премине към любимите си видеоигри, разходки, срещи с приятели.
Възможно е по-лесно да следите за изпълнението (а детето – да види своя напредък), ако списъкът на задачите е сложен на стената до календара.
2. Перфекционистът
Напълно е възможно истинската причина детето да отлага изпълнението на домашните, да е страхът, че няма да се справи перфектно.
Снимка: Guliver / iStock
Свръхчувствителните деца и тези, за които се казва, че са „надарени“, са склонни към перфекционизъм по-често от останалите.
По думите на Ванеса Лапойнт, децата-перфекционисти възприемат домашната работа като тест за нещо , което не могат или няма да се представят отлично. Понякога те започват да правят едно и също домашно няколко пъти и винаги от самото начало, защото не харесват това, което се получава и се надяват, че следващия път ще им се получи идеално.
Какво да се прави?
Трудно е да се справите с перфекциониста. Понякога, независимо от вашите усилия, детето продължава да изпитва тревога, пристъпвайки към изпълнението на някаква задача и се страхува, че ще изгуби повече време, отколкото вие очаквате.
Постарайте се да се фокусирате на процеса, а не на резултата. Лапойнт обръща внимание на това, че задачата на образованието е да насочи детето и да го научи да решава различни задачи и да му покаже различни подходи.
Затова, когато говорите с детето-перфекционист за училище, е по-добре да се съсредоточите на на оценките, а на усилията, които то е положило в учебния процес: „Ти си направил всичко, което си могъл! Значи, всичко ще е наред!“
И, за да не зацикли още на първия етап, опитайте се да ограничите времето за изпълнение на задачата.
Ако то се се опасява, че ще допусне граматически грешки в процеса на писане на съчинението си, въведете временно правило: „Граматиката не е важна“ и проверете грешките само след като съчинението е написано до край.
3. Бързакът
Някои деца се стараят да направят домашните си колкото е възможно по-бързо. Те се прибират вкъщи, подреждат тетрадките на бюрото си, и бързо, без да гледат, пишат. След това радостно крещят: „Готово!“ .
Струва им се глупава идея да пишат за книга, която така и на са прочели, тъй като се опитват да отделят за работа възможно най- кратко време. И защо ли да се занимават с нещо, с което цял ден са дъвкали в училище. Има къде по-интересни занимания.
Какво да се прави?
В този ситуация родителите могат да помогнат, проверявайки домашното и да обърнат внимание на това, което не е свършено до край или не отговаря на изискванията.
Румак съветва също така да направите чек-лист, който ще помогне на вас, както и на самите деца, да оценят степента на подготовка на домашните.
4. Бунтарът
Възможно е вашето дете въобще да не е във възторг от домашното, защото гледа на света вече по-критично, и това, което предлага училищната програма просто не съвпада с интересите му в този етап. Бунтарите имат собствено мнение и се съмняват във всичко. Затова е трудно да ги убедите, че е нужно да учат тригонометрия, например. В това няма нищо лошо.
Снимка: Guliver / iStock
Според бащата на три деца Ройън Ли, сега има безспорни доказателства, че формулата на успеха в живата, е „протестното, нестандартно, креативно мислене“ , а не някой да ти казва какво точно да направиш.
Какво да се направи?
Пробвайте да следвате изискванията на училището. Помогнете на детето да открие нови идеи, концепции и навици, които може да усъвършенства в процеса на заниманията. Потърсете паралелни занимания между интересите на детето и предметите в училище, покажете му как знанията, получени в училище, ще му помогнат да преуспее в това, което действително му е интересно в този момент.
5. Забраванкото
"Какво имате днес за домашно? – Не си спомням."
"За кога е съчинението? - Забравих."
Звучи познато, нали?
Ако това са диалозите във вашия дом, то вероятно имат работа с един истински забраванко.
Според психоложката родителите трябва някак да стимулират детето да се самоорганизира. От тях се изисква много търпение, внимание и контрол.
„Много деца не са способни да запомнят какво е нужно да правят и не знаят как точно да се организират. Това е така, защото още са незрели – малки са“, обяснява психоложката.
Какво да се прави?
Ще ви е нужна добра схема, много повторения, проверки. На първо време не очаквайте детето да прояви инициатива и изпълнителност. Помогнете му да си създаде добри навици и да носи в раницата си списък с всичко необходимо за деня. А в края на деня заедно проверете резултата. Но съветът на психоложката е родителите на време да се оттеглят и да оставят детето само да контролира процесите, както и да да поема своята отговорност.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари