95% от шестокласниците: Важно е да се ходи на училище, но...

Учениците в VI клас осъзнават защо училището е важно. Натрупването на нови знания (33%), намирането на работа (21%), срещата с приятели (10%) и бъдещата реализация (9%) са факторите, които мотивират децата да ходят с желание на училище. Това сочат данни от първото за страната Национално представително проучване на нагласите на шестокласници по поръчка на Център за приобщаващо образование и проведенo от социологическа агенция Джи Кънсалтинг.

Изследването беше представено на специално събитие в литературен клуб „Перото“ в НДК с участието на представители от МОН, неправителствени организации, университети, училища и бизнеса.

„Избрахме VI клас, защото това е ключова възраст, в която те оформят своите разбирания за живота, започват да мислят осъзнато за своето бъдеще и съществува риск за намаляване на мотивацията за ходене на училище.

Липсата на добър пример в семейството, безработицата, неувереността да планират и мечтаят са фактори, които допринасят за демотивацията им. Вярваме, че ако показваме връзката на училището и успешното намиране на работа чрез сътрудничество с местния бизнес, децата от слабо икономически развити региони ще разширят своя кръгозор и ще намерят смисъл да продължат образованието си, въпреки трудностите, които срещат“, каза Ива Бонева, изпълнителен директор на Център за приобщаващо образование.

Ива Бонева и социологът Живко Георгиев

Извод: класно-урочната система не отговаря на съвременните изисквания на децата за натрупване на нови знания, смятат организаторите на изследването.

Като любими предмети са посочени физическо възпитание и спорт (76%), изобразително изкуство (58%) и информационни технологии (57%), в които в стила на преподаване доминира учене чрез преживяване.

Предметите история и цивилизация (43%), математика (40%) география и икономика (35%) и английски език (31%) са най-малко харесвани от децата. Именно тези учебни материи, които трябва да разширяват мирогледа им са възприемани за трудни (59%), а 46% от тях ги смятат са безинтересни. Те се преподават по класно-урочната система.

”И най-мотивираното дете има нужда от успех. Ако всички предмети ти доказват, че не се справяш, каква мотивация може да имаш да учиш. За децата е необходимо учителят периодично да им обяснява защо е важно това, което учат”, споделя Живко Георгиев, социолог.

79% от учениците в VI клас харесват учителите си в по-голяма или по-малка степен. Идеалният учител за тях е този, който се отнася добре към децата (38%), поднася и обяснява по разбираем начин учебния материал (23%), помага при затруднения и окуражава (11%).

56% от децата заявяват, че разчитат на своите майки да им помагат в ученето, а близо 15% от децата са подкрепяни в учебния процес от приятели и съученици.

Важно: 96% от шестокласниците имат достъп до интернет. 52% от тях търсят информация в мрежата, а едва на 8-о място в отговорите си те заявяват, че го използват за училищни проекти. 58% от децата са ангажирани в различни извънкласни форми. При равни други условия, посещаването на занималня намалява поне с 30% вероятността детето да изпадне в риск.

Въпреки някои позитивни тенденции, около 30-35% от изследваните деца са рискови от гледна точка на мотивация за учене, продължаване на учението, качеството на полученото от тях образование.

Те могат да бъдат идентифицирани най-лесно по няколко критерия:

- успехът им е под Добър (4.00),

- основното, заради което ходят на училище, са приятелите, възможността да поиграят и общуват с връстници,

- харесват само 1-2 учебни предмета,

- срещат сериозни трудности по основните предмети,

- поне половината от тях имат сериозни трудности с българския език.

18% от шестокласниците имат проблем с българския език, защото ежедневният език в средата им е друг. Това, според изследването, сериозен фактор за демотивацията и ранното отпадане от училище.

Други фактори, които застрашават оставането на децата в клас, са:

- семейна среда, в която няма кой да им помага и да ги мотивира,

- наченките на професионална ориентация ги насочват към професии, които не предполагат високо равнище на образование (шофьор, спортист, фризьорка, готвач),

- не виждат връзка между това, което учат и професионалните роли, към които средата им ги е ориентирала

Проблемът с тези деца се засилва от факта, че обикновено ги откриваме в социално-депресивни райони (с висока безработица, бедност, неразвита инфраструктура), в училища с ограничен финансов ресурс, занемарена материално-техническа база, демотивирани учители и занижени образователни стандарти.

Изследването регистрира като успешни следните мерки и усилия по превенция на рисковете от отпадане на тези деца от училище:

- развитието на извънкласни форми за ангажиране с акцент върху спорта или някакво изкуство,

- обхващането им в занимални,

- практиката да се допитват до ученици по въпроси, които са важни за тях,

- възможностите децата сами да инициират и организират празници и събития в училище,

- противодействия на агресията, дискриминацията, двойните стандарти в отношението към децата,

- опитите за ранна и практически насочена професионална ориентация.

Когато семейството и училището нямат достатъчен собствен капацитет да изпълняват социализиращата си роля, местната общност може да помогне. Това е особено ефективна локална стратегия в депресивните селища и общини, в които училищата съществуват в режим на оцеляване и маргинализация.

Важни цифри:

95% от децата смятат, че е важно да ходят на училище

33% ходят на училище, за да научат нови неща

21% ходят на училище, за да си намерят работа

70% от децата се чувстват добре в класната стая

66% казват, че учителите обръщат специално внимание на децата, които имат трудност в училище

За 26% причината да харесват училище са учителите

9% не са ходили на детска градина

10% не живеят с родителите си (в т.ч. на 3% родителите са в чужбина)

12% всеки ден пътуват до друго селище

12% нямат приятели на същата възраст там, където живеят

На 14% се случва да работят, за да изкарат нещо

18% имат трудности с българския (ежедневният език в средата им е друг)

59% от децата не харесват тези предмети, които са им трудни

46% от децата не харесват тези предмети, които са им скучни

Поне 23% са от крайно бедни домакинства

Снимка: Guliver / iStock

Изводи:

Идеалният учител се отнася се добре към децата (38%). Поднася и обяснява по разбираем начин учебния материал (23%). Интересен е (12%). Помага на децата (11%).

Основните страхове на шестокласниците са свързани с училището. Страх от несправяне и провал с учебния материал (57%). Подигравки от съученици (37%). Лошо отношение от страна на учителите (34%). 18% се боят от агресия в училище.

Националното представително проучване се организира в рамките на проект „С поглед в бъдещето – училището има смисъл“ с финансовата подкрепа на Фондации „Велукс“.