Изтъкнат психолингвист за обучението на малки момчета и момичета
Илюстрация: Guliver / iStock
Съвременните майки и бащи започват да развиват своите деца буквално от пелените, но се оказва, че това не е съвсем правилно. Много по-важно е да се използват грамотно ресурсите, които ние притежаваме.
В своята лекция „Как да научим мозъка да учи“ психолингвистът, невробиолог и професор Татяна Черниговская обяснява защо момчетата и момичетата трябва да се учат по различен начин и говори за тайните, които правят процеса на обучение по-лесен и разбираем.
За децата е много важно да учат навреме и главната беда на съвременното дете са амбициозните родители. Когато ми кажат: „Аз моя син започнах да го уча да чете още когато беше на две години“, отговарям: „Вие сте глупави!“ Защо е нужно това? То на две години още не може да прави това – мозъкът му не е готов. Ако го дресирате, малкото, разбира се, ще чете, и може даже да пропише, но задачата тук е друга.
При различните деца има огромна разлика в скоростта на развитие. Има термин "възраст на училищната зрелост“ и той се определя така: едно дете на 7 години и друго – също на 7, но едното тръгна на училище, защото мозъкът му е готов за това, а другото трябва още поне половин година да си играе вкъщи с котето и чак тогава да сяда на ученическото бюрце.
По официални данни повече от 40% от децата имат трудности с четенето и писането при завършване на началните класове. И даже в седми клас има такива, които четат лошо. У такива ученици цялата когнитивна сила на мозъка е впрегната да внимават в буквите, но така, дори да са прочели гладко текста, не са разбрали смисъла на прочетеното и всеки въпрос по темата ще ги накара да зациклят.
Много е важно да се развива фината моторика на детето, но е важно също така и малкото да слуша музика.
Съвременната неврология изучава активно мозъка, на който въздейства музика и днес знаем, че когато музиката участва в развитието на човек от ранна възраст, това влияе силно на структурата и качеството на невронната мрежа. Когато възприемаме речта, се случва сложна обработка на физическия сигнал. В ухото ни резонират децибели и интервали, но това е физика. Ухото чува, а слуша мозъкът и когато детето се обучава на музика, то свиква да обръща внимание на фините детайли, да отличава звуците и тяхната продължителност – именно в това време се формират най-деликатните частици на невронната мрежа.
Не разрешавайте на мозъка да мързелува
Не всички са гениални и ако детето има лоши жени, нищо не може да се направи. Но дори ако гените са добри, пак не е достатъчно.
Може да намерите великолепен роял, който издава възхитителни звуци, но за да се случи това, на него човек трябва да се научи да свири. Точно така и детето може да има уникален мозък, но ако той не се развива, формира, настройва, всичко ще е напразно. Мозъкът линее, ако няма когнитивно натоварване. Ако само си лежите на дивана и продължавате да го правите редовно, в един момент няма да можете да станете – с мозъка се случва абсолютно същото.
Учете момчетата и момичетата по различен начин
Илюстрация: Shutterstock
На момчетата говорете кратко и конкретно. За максимален ефект те трябва да бъдат въвлечени в някаква активна дейност, на тях просто не им е възможно да седят спокойно. Имат толкова енергия, че най-добре да се постараете да я вкарате в някакво русло, за да излезе, например да се занимават с нещо. Не ги затваряйте в малки тъмни пространства, дайте им простор и възможност да се движат.
Освен това, на момчетата трябва да поставяте по-реалистични задачи, да измисляте състезания за сметка на скучните писмени занимания – тях ги намалете. Още: непременно ги хвалете, независимо, че поводът може да е дребен.
Има и друг интересен факт за момчешкото обучение: оказва се, че момчетата трябва да се възпитават в по-прохладни помещения, отколкото момичетата, защото в противен случай те просто ще заспят по време на урок.
Момичетата обичат да работят в група, на тях им е нужен контакт. Те се гледат в очите едно друго и обичат да помагат на учителя.
Много е важно също така да не предпазвате момичетата от падане и нараняване – те трябва да изпитват „контролиран риск“. Ако има вероятност да падне, неща падне и да се научи да се справя с това.
Момичетата никак не обичат резките фрази и разговорите на висок тон, но пък харесват ярките, пъстри цветове – имайте и тези неща предвид по време на обучението им.
Внимателният индивидуален подход може да направи отличник от двойкаря. Не всички двойкари наистина са губещи - някои от тях са Леонардо да Винчи, но заличени безвъзвратно благодарение на блестящите усилия на учителите.
Източник, превод Марина Атанасова
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари