Задачата на родителите е да не сломят лидера
Сърдито момиченце. Снимка: Getty
Едва ли ще сбъркаме, ако кажем, че момчетата имат особен талант да се съпротивляват на родителите си: те са упорити, палави, понякога твърдоглави.
„Не искам да ям супа, няма да сложа шапка, сам ще пресека улицата, не искам да спя, няма да ходя на градина...“
Към всички тези капризи може да има и „бонус“ - концертни изпълнения с писъци, ридания, въргаляне по пода на обществени места, където, за късмет, се оказват всички ваши съседи и познати. Момичетата често не остават по-назад.
В такива условия оцеляват само тези майки и бащи, които имат желязна нервна система и които не работят, не се занимават с домакинска работа, не гледат други бебета - с една дума, те не правят нищо и не бързат за никъде.
Какво да правят всички останали? Как да отгледат своенравното инатливо дете?
Отговаря специалистът, психоложката Татяна Павлова, която е и майки на две деца.
Инатът е термин, който възрастните са измислили, когато детето е палаво и своенравно. То не е лошо, просто се защитава и отстоява желанията си. Но тъй като има ограничен житейски опит, не осъзнава последствията от действията си и не вижда опасността.
Обикновено инатът ескалира по време на така наречените „кризи“ и в живота на детето - на три години, на седем години, в юношеството. Ако сте забелязали, че по-рано все пак е било възможно по някакъв начин да преговаряте със сина или с дъщеря си, а сега е безполезно, тогава анализирайте последните събития и неговите настроения.
Може би чрез конфликт с родителите детето се опитва да привлече вниманието към себе си, отървавайки се от своите негативни преживявания. И има нужда от помощ, подкрепа, за да се успокои.
В семейство, в което е възприета авторитарна система на възпитание и строга дисциплина, е възможен и конфликт с родителите като форма на протест срещу ограниченията.
Момиченце, което се цупи. Снимка: Getty
Важно е да се разбере, че инатът на детето говори за неговата решителност и сила на характера. Тези деца, ако не бъдат пречупени, могат да постигнат много високи резултати.
Американската писателка Урсула Ле Гуин веднъж отбеляза: „Креативният възрастен е инатливо дете, което е оцеляло“.
Много правилно определение! Децата са спонтанни, смели създания, те усещат своите нужди и знаят как да ги постигнат. И родителите им поставят граници, за да оцелеят в колектива, за да се съобразяват с обществените норми.
Ако се замислите, възпитанието ограничава детето, прави го като всички останали.
То е удобно и за родителите. Когато детето е послушно, не създава проблеми.
Справянето с малкия бунтовник е по-трудно.
Първо, упоритото дете не изпълнява техните искания, които често са доста разумни - например трябва да бързате, а детето умишлено си играе или сваля шапката на улицата в студено време и рискува да настине.
Второ, родителите в този момент изпитват чувство на безсилие - естествена лична реакция на човек, чието мнение не се взема под внимание, а това от своя страна е повод за яд.
И тогава самият възрастен заема позицията на упорито дете. Конфронтацията започва.
Но възрастният има представа за последиците от спора и има повече ресурси, за да повлияе на ситуацията.
Трето, удобно е да се занимаваме с възпитание, когато имаме време, имаме определено добронамерено отношение, но семейните конфликти най-често възникват в напрегнати емоционални моменти, когато родителите са уморени, раздразнителни и в най-неподходящото време. Не всеки има нужното търпение.
Трудно е с непокорните хлапета: те изискват повече търпение и педагогически умения от родителите. Затова възрастните са изправени пред трудна задача - да бъдат гъвкави и креативни в общуването.
Каква може да е стратегия на поведение в този случай?
- На първо място, помислете дали като родители не сте прекалено авторитарни и деспотични. Може би вашият син или дъщеря просто ви отговарят по същия начин.
- Никога не използвайте сила, не демонстрирайте физическото си превъзходство. Бъдете по-дипломатични и хитри, намерете баланс между авторитета на възрастния и предоставянето на известна независимост на детето.
- За да поддържат доверителен контакт, родителите ще се нуждаят от много усилия и развита емоционална интелигентност. Само така ще могат да разберат и какво могат да направят по въпроса.
- Запазете приятелското отношение и уважение с детето. Задавайте по-често въпроси : „Какво мислиш“, „Какво би искал да получиш“ и т.н.
И не забравяйте понякога да му правите комплименти.
- Възрастните трябва да бъдат последователни: ако нещо не е позволено днес, то забраната остава и утре.
Сляпата родителска любов рискува да се превърне в всепозволеност. Това е вярно твърдение както за отстъпчивите деца, така и за упоритите. Затова дайте на детето си ясни граници.
Незабавно обяснете мотивацията си и го предупредете за възможното наказание.
Например, може да играеш на компютърната игра само в почивен ден. Наруши ли правилото, следва наказание. Понякога инатът и упоритостта се дължи на факта, че детето не си представя какви ще са последствията от действията му.
Едно упорито дете няма да има голям късмет, ако има упорити родители. Мама и татко трябва да бъдат по-умни и в никакъв случай да не противопоставят своя на неговия инат.
Когато ситуацията не застрашава здравето на детето, помислете - може би трябва да отстъпите. Така ще му помогнете да развие самостоятелност и увереност, че при желание ще може да постигне целта си
.
Баща успокоява синовете си. Снимка: Getty
Отличен ход за справяне с трудно ситуация е играта.
Има много възможности: поканете детето да смени ролите (сега той е възрастен). Ще видите колко бързо тоще се включи в играта и, без да забележи, ще изпълни всички заявки.
Друг трик в случай, че започне да се инати: оставете го да избере решение от предложените от вас опции.
Например, отказва да закуси. Попитайте го какво би искал да опита: любимия сандвич на Батман или кралския десерт?
Малко вероятно е детето да откаже, защото вие:
а) показвате уважение
б) изборът ще бъде негов;
в) ще е заинтригуван.
Децата в предучилищна възраст често се обличат бавно.
По-лесно от всякога е да ускорите темпото като: организирате състезания „кой ще се облече по-бързо“ със символична награда за победителя.
С дете на 3-4 години трябва да можете да „преговаряте“. Обръщайки се към него с усмивка, със загадъчен тон, започнете фразата с думите „Хайде? (да четем книжка, да сложим куклата в леглото и т.н.)“, и завършваме с уточняващия въпрос „Съгласен ли си?“
Както се вижда от примерите, може да надхитрите упоритото дете, без да се стига до конфликт.
Тези родители, които успяват, които не потискат инициативата, изграждат взаимоотношения, действат разумно - детето им израства като личност, но в същото време не губи силните си качества и характер.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари