Снимка: Shutterstock
Поетът Ивайло Диманов публикува стихотворение, посветено на неговата Ива, чиито рими вдъхновяват с обич и болка, радост и житейска мъдрост:
Бъди благословена!
Скоро малкото птиче ще литне,
ще открие толкова нови неща...
Аз не казвам, че няма да липсва
на своя самотен и тъжен баща.
Но такъв е животът ни пъстър –
обичайната за сезона игра.
Аз не казвам, че вече е късно
да прегърна своята дъщеря.
Всеки по своя път криволичи,
всеки сам си е биограф...
Мистър Керуак, нищо лично,
аз не казвам, че не сте прав.
Но когато моето птиче порасне,
плесне с криле и натам полети,
ще му махам щастлив, макар че
аз не казвам, че няма да ме боли.
Ивайло Диманов
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари