Пристрастяването и имитацията на всяка цена понякога могат да бъдат опасни
Тийновете обожават селфитата.
Снимка: Shutterstock
Ако имате дете, прекрачило прага на пубертета, със сигурност сте се сблъскали с феномена на инфлуенсърите, влогъри и ютюбъри, които то следи в социалните мрежи и често възприема като модел за подражание. А в социалните мрежи популярни сред тийнейджърите (и не само) лица рекламират всичко – от най-новите модели мобилни телефони през атрактивни начини за пътуване по света и най-различни козметични чудеса, решаващи повечето проблеми на подрастващите почти за миг, до поведения, които могат да бъдат откровено опасни за здравето и живота – снимка върху влаков вагон например.
Има ли начин да предпазите тийнейджъра от вредния ефект на някои модели за подражание, без да прекрачвате личното му пространство? Отговарят италиански психолози.
Тийнейджърите не могат без своя телефон.
Снимка: Shutterstock
Те бързо идентифицират кои са най-успешните или модни в техните среди инфлуенсъри и често имитират начина, по който идолите им се обличат; слушат музиката, която и те слушат; ядат това, което и те хапват, и така се чувстват по-близки до любимото си лице от екрана на телефона или компютъра.
Висок процент, особено сред момичетата, са пристрастени към безплатните уроци по грим, облекло и хранене. А това вече е плашещо и тревожно явление, отчитат експерти. И става все по-популярно в световен мащаб. Още по-тревожното е, че възрастовата граница става все по-ниска. В социалните мрежи 11-12 годишни момичета без никакви притеснения имитират оскъдното облекло на своите нови идоли. Включват се и в най-различни каузи, някои наистина благородни и полезни, други – притеснителни и дори опасни.
Посланието, което те самите отправят и следват е простичко: всеки може да постигне успех, стига да е достатъчно интересен, и именно това е бъдещето.
Обстойно проучване на специалисти от различни страни, раздели условно инфлуенсърите, по които най-често се увличат тийнейджърите, на няколко категории:
Според данни на Националната обсерватория за юноши на Италия, близо 32% от тийнейджърите са увлечени и следват препоръките на най-известните инфлуенсъри в страната. От тях около 17% са все още деца и тепърва навлизат в пубертета. Следователно говорим за много млади хора. Сходно е положението и в други европейски страни, включени в проучването. Тоест – вече може да се говори за друг вид пристрастяване, което тече от мобилния телефон.
Специалистите констатират, че голяма част от тийнейджърите се увличат по инфлуенсърите и сами опитват да бъдат такива, привлечени от идеята за лесни пари и успех, постигнати с минимални усилия. „Щом те се справят, защо и аз да не мога да го направя?!“, е най-честото оправдание.
Има обаче много рискове в този вид пристрастяване. Един от първите, с които тийнейджърите се сблъскват, е разочарованието. В очите на децата човекът от екрана е техен приятел, на когото те сляпо вярват. Понякога се превръща и в сигурно убежище, в което те откриват утеха от ежедневните проблеми или го правят просто от скука.
Има обаче и такива, които стигат до депресия при първия сблъсък на нехаресване от страна на евентуалните последователи. Реакцията от това може да бъде в двете крайности – затъване в депресията или яростен стремеж на всяка цена да бъдат спечелени мечтаните „лайкове“, което може да ги принуди да прескочат границата.
Защо юношите толкова обичат социалните мрежи?
Снимка: Shutterstock
Етапът на предюношеството кара децата да търсят модели извън своята семейна и социална сфера, на които да подражават. Моделите на родителство вече не са добри според тях и често са считани за „древни“.
В основата стои винаги отчаяната нужда да бъдеш приет от връстниците си, обясняват експертите. Да бъдеш част от група, за младите хора, навлизащи тепърва в живота, е от изключително значение.
Така се раждат виртуалните зависимости, които създават дълбока връзка с идола. Понякога тази връзка може да бъде полезна, но в повечето случаи е нездравословна.
Има ли всъщност ефикасен начин да се справят родителите с този проблем, който е един от многото по пътя на израстването на тийнейджърите?
Забраната и сухото „Не!“ никога не са били от полза в една връзка, особено пък между родители и деца, подчертават специалистите.
В едно хипертехнологично общество забраняването на младите хора да използват мобилни телефони е равносилно на изолирането им от останалия свят. Така че това е грешна стратегия.
Със сигурност не е лесно да се живее и общува с подрастващи в хормонална криза и криза на идентичността. Те се борят да се разпознаят в новата си роля на полувъзрастни и търсят постоянно одобрение и модели за подражание. Което налага родителите да бъдат максимално търпеливи и най-важното – разбиращи.
Преди дори да установят определени правила, възрастните могат да получат информация от детето за харесвания инфлуенсър/и, след което да направят нещо като проучване и да се опитат да разберат дали и какво от поведението и посланията на идола биха били полезни или вредни за децата.
В тази възраст промяната в храненето е първият сигнал, който може да светне като червена лампичка за родителите, че нещо не е наред. В стремежа си да има перфектното тяло като това на идола си (пропускайки факта, че повечето изображения преминават през множество филтри), детето автоматично превключва на несъзнателен отказ от храна, което може да нанесе сериозни поражения на здравето. Така че подобна промяна никога не бива да се подценява и ако е необходимо, да се потърси специализирана помощ навреме.
Другият проблем, с който тийнейджърът се сблъсква, е индиректното общуване с хора, които демонстрират висок стандарт на живот, който често се различава от нормалното ежедневие. Това води до потиснатост и неприемане, дори срам, на скромното финансово състояние на семейството, както и липса на уважение към работата на родителите, защото те не печелят толкова, колкото идола. Тук трябва наистина да се говори много, но разбираемо, никога авторитарно, в никакъв случай от позицията на нараненото его и по възможност да се прояви максимална съпричастност, но без да се правят отстъпки – като задоволяване на всеки каприз, „за да не се срамува детето“.
При някои деца имитацията се превръща в патология и ги подтиква към дереализация и деперсонализация. А това причинява откъсване от реалността и от собствената личност. Проблемът е, че когато става дума за такива на 11-13 години, последствията могат да бъдат ужасни, предупреждават експертите.
В този период децата се намират във фаза на израстване, в която е твърде лесно да се поведат по погрешни и негативни модели на живот, които са далеч от нормалността. Затова е важно родителите да не си затварят очите за тази мода, а да бъдат в крак с времето и да потърсят навреме информация за моделите, които следва детето им, за да могат да реагират адекватно. Децата трябва да знаят, че видяното на екрана невинаги отговаря на истината, често е преувеличено и понякога далеч от реалността.
Основната задача на родителите е да накарат децата да разберат, че хилядите „харесвания“ в социалните мрежи не са гаранция за успех, но със сигурност ще бъдат оценени в реалните си контакти с връстниците си, ако покажат собствена идентичност.
Деси Тодорова по материали от Pianeta Mamma
За да станем по-добри хора, трябва да се изправим пред погрешните си представи.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари