Психолог обяснява как да го подкрепим и предлага 4 стъпки за действие
Снимка: Guliver / i Stock
Свикнали сме да смятаме, че децата са ураган от енергия – викат, подскачат, тичат ... и създават усещане, че нямат страх и, че от нищо не се притесняват. Част от тях действително са такива. Друга обаче са доста свити и срамежливи. Струва ни се, че с тях родителите се оправят по-лесно, но това в действителност не е така.
Майка на 2 деца и журналистка в NY Times Мелинда Вернер Мойер си спомня случка – тя е организирала рожден ден на детето си както се полага – с приятели, музика, аниматори. А нейната 5-годишна дъщеря се свива в ъгъла зад листата на голямо растение в най-отдалечената стая и уплашена не иска да излезе оттам. Самата Мелинда дълго време си задавала въпроси, търсила решение, най-накрая стигнала до психолог, за да намери помощ
Ето във въпроси и отговори съветите на психолога, които може да са от помощ на всеки родител.
Дайте определение на „срамежлив“ , „плах“
Хората често бъркат срамежливост със социална тревожност или интровертност. В действителност това са различни понятия. Срамежливостта предполага нервност и страх при контакти с други хора и се свързва с потенциалната опасност човек да бъде осмян и подигран. Социалната тревожност е психологична диагноза. А интровертността, както подсказва само наименование, е обръщане на погледа на вътре, към вътрешния мир на човек, любов към тишината и ограничените контакти. От тези кратки определения става ясно, че тези състояния са съвсем различни.
Срамежливостта не е завинаги
Обикновено срамежливото дете става по-уверено, когато започне да чувства, че контролира ситуацията. Според психоложката Ванеса Лобьо от университета „Ратгер“ е добре да не делим децата от предучилищна възраст на срамежливи и смели, защото те се променят.
Те се адаптират и обикновено не е нужна допълнителна помощ, за да преодолеят своята срамежливост, защото тя има временен характер.
Срамежливостта не е проява на слабост
Нашият свят цени повече екстравертните хора – и подсъзнателно стимулира общителността.
„Срамежливостта не е недостатък на характера, а реакция на психиката при необичайни ситуации. Спомнете си как вие реагирате понякога, отивайки при непознати: заради чуждата къща, необичайната среда се опитвате да откриете познато лице. Децата също реагират така“, обяснява психологът Перес-Едгар.
Не поощрявайте срамежливостта
Ако детето проявява срамежливост, не е нужно родителите да го предпазват от всяка подобна ситуация.
Вашето 3-годишно момиченце за първи път е на школа по танци и не иска да се присъедини към останалите. Не е разумно да го гушнете, да го отведете и да му кажете, че никога повече няма да стъпите в тази зала. Подобно отношение само се затвърди убеждението на детето, че танците са нещо страшно. И няма да му дадете възможност самостоятелно да преодолее неувереността си.
Не бъдете прекомерно настоятелни
Друга честа грешка на родителите е да пренебрегнат емоциите на детето и упорито да го тласкат към ситуации, които го плашат и предполагат изпитания.
Изследвания сочат, че подобно поведение е причина за тревожни разстройства. Идеалният вариант е да подкрепяте детето да се справи със своите страхове, без да го насилвате и да бързате. Ключовият съвет е – не бързайте. Подобна промяна може да отнеме доста време.
Обсъдете тактиката на действие
Срамежливото дете ще се чувства спокойно и комфортно, ако заедно с него обсъдите предстоящите събития, които биха могли да го притеснят и смутят (например как да се дължи на рождения ден, на който са го поканили), съветва психологът Ейлин Кенди-Мур.
Разкажете му какво ще се случва там и че не е задължително да се включва във всички игри, които не му харесват, но не пропускайте да кажете, че там със сигурност ще бъде много весело. Според психолога е добре също така заедно с детето да направите план за поведение и общуване, който ще помогне на детето да се ориентира в ситуацията.
4 стъпки на действие
Нека детето:
- да установи визуален контакт (ако му е трудно да гледа в очите околните, нека гледа право в челото събеседника си)
- да се усмихне
- да поздрави
- да протегне ръка за поздрав (това зависи от възрастта на детето и дали приема подобен контакт по принцип)
Нека детето се чувства защитено. Бъдете готови винаги да се притечете на помощ, защото малкото може да изпита стрес в много и най-различни ситуации. Например, ако е проходило скоро, го дръжте за ръка, когато се запознава с някой. Така вие демонстрирате, че го разбирате, че го подкрепяте и, че винаги сте до него, ако се нуждае от помощ, съветва специалистът.
Кога има повод за тревога
За съжаление не всяка стеснителност е напълно естествена и преминава с възрастта. Ако преживяванията на детето пречат във всекидневието, ако страховете му се проявят прекомерно често, ако стресът е изразен, е по-добре да потърсите помощ и съвет при детски психолог.
Мона Василева
За да станем по-добри хора, трябва да се изправим пред погрешните си представи.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари