Кой стил на общуване е най-полезен и как да го постигнем
Снимка: Guliver / iStock
Австралийската организация Parentline, която консултира и подкрепя родителите, публикува съвети как разговорът с децата да е максимално ефективен.
Истинското общуване в семейството влияе на самооценката на деца и възрастни, защото дава увереност, че те се подкрепят. Често обаче грешки в комуникацията провалят това.
Според специалисти 3 са основни стилове на общуване: утвърдителен, пасивен и агресивен. Като утвърдителният, естествено, носи най-голяма полза и се смята за най-предпочитан.
При него човек не обвинява другите, а всички участници в разговора един след друг изказват своето мнение и се изслушват.
При пасивния стил човек таи своите истински чувства и мисли, за да избегне възможен конфликт. Това обаче силно напряга атмосферата.
При агресивния стил човек използва натиск, говори грубо, не слуша събеседника, критикува и го обвинява.
Ето някои чести грешки, по които ще разпознаете пасивния и агресивен стил.
Ако се научите да виждате тези грешки в общуването, ще съумеете и да ги избягвате.
Отказвайки се от тях, ще постигнете добро общуване комуникация, твърдят специалистите.
Изказвания, които ни отчуждават: когото вместо да говорим за себе си и чувствата си („Аз съм разстроена“), родителите пренасят акцента върху това как детето допринася за състоянието им („Ти ме разстройваш“).
Като на разпит: когато родителят със строг глас отправя така наречените „затворени" въпроси, които не предполагат отговор („Ти пак не си си прибрал играчките“), без да даде възможност на детето да разкаже какво го тревожи. Ако иска да даде възможност за разговор, трябва да постави отворен въпрос: „Ти защо си оставил играчките си тук?“
Избягване: когато родителите не издават истинските си мисли, чувства и желания, защото се страхуват да не притеснят или разстроят детето.
Лепене не етикети: когато родителят осъжда и дава оценка на детето, лепейки „етикети“ . Например: „Ти мислиш така, защото още си малък!“
Четене на мисли: когато родителят предполага, че знае какво мисли детето и то преди да поговори с него затова.
Разсейване: когато родителят не отделя качествено внимание на разговора, това създава впечатление у детето, че той не се интересува , не му е интересно и е без значение какво ще каже.
Ако забележите, че детето също допуска тези греши, спокойно му кажете и му предложете други начини на общуване.
Какво помага на общуването:
1. Да се проявява емпатия и да се стараем да разберем гледната точка на детето.
2. Да се демонстрира искрен интерес и внимание към всеки детайл на разговора.
3. Винаги да се търси живо общуване.
4. Ако е нужно, направете пауза, за да се успокоите, да обмислите сложния разговор.
5. Следете как общувате. Ако смятате, че сте агресивен или пасивен, се постарайте да го промените.
6. Не избягвайте конфликтите. Спокойно споделяйте своите чувства с детето.
7. Внимателно го изслушвайте, обобщавайте, преразказвайте това, което сте чули (за да се убедите, че сте го разбрали правилно)
8. Планирайте как, къде и кога ще общувате. Помислете предварително за какво си струва да си поговорите и за какво – не.
9. Задавайте въпроси и споделяйте своите преживявания, вместо да отправяте критики и да изказвате общи разсъждения.
10. Говорете с детето за различните стилове на общуване, за това какво ги отличава един от друг.
Учете се да общувате взаимно – така диалогът в семейството ще помага за решаването на конфликти, а няма да ги създава. Добрата комуникация не само поддържа и подкрепя децата докато растат, но им помага да изградят добри отношения и в бъдеще.
Мона Василева
За да станем по-добри хора, трябва да се изправим пред погрешните си представи.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари