С какво да заменим клишетата, които използваме (част I)
Илюстрация: Guliver / iStock
Родителите често получават от околните непоискани съвети и най-вече забележки за възпитанието на собствените им деца. Повечето от тези фрази са се запечатали като клишета в съзнанието на по-възрастното поколение и то се опитва да ги наложи. Те обаче реално не носят каквато и да е полза.
1. Не е от помощ: „Той/тя ще израсне това“
Детето постоянно капризничи, прави сцени, истерии или се отнася грубо. Понеже преминава от една фаза на развитие в друга, вероятно ще излезе и от този етап. Подобна фраза, въпреки че по принцип не е грешна, е напълно безсмислена, защото с нищо не помага на измъчената майка.
Според „предписанието“ тя трябва търпеливо да чака този вълшебен момент, когато детето ще промени поведението си.
Много по-добре е да опита да обясни на детето, че не е добре да се държи така и да му покаже как трябва.
2. Не е от помощ: „Защото аз казвам така“
Майката изрича тази фраза най-често, когато детето я пита защо се налага да прави едно или друго. То, естествено може да се вслуша в думите ѝ, но отношението му към ситуацията няма да се промени, защото то не разбира какво се случва и защо майка му се държи така жестоко с него. Така пропастта между тях ще се увеличи.
По-разумно е достъпно да обясни на хлапето каква е ситуацията и да му разкаже как трябва да постъпи.
3. Не е от помощ: „Броя до три“
Подобна заплаха не върши никаква работа, защото родителите никога не получават желания резултат. С тази позната и често прилагана родителска тактика не се опитват да наложат нещо.
Броят до 3, а може и да стигнат и до 20 , а резултат няма.
Ако често повтарят това, детето въобще няма да ги чуе.
По-добре е да му обяснят защо точно сега трябва да си прибере играчките или да си легне.
4. Не е от помощ: „Хапни още една лъжичка“
Няма как да не изречете това, ако сте сготвили нещо вкусно, а детето рови из чинията с празен поглед.
Спомнете си съветите на педиатрите, че не бива да го карате да яде повече отколкото то самото иска. Само така то ще развие правилно отношение към храната. Защото е важно да знае и да усети кога е сито, а кога – гладно.
Храненето не бива да става по принуда, без значение какви са мотивите на мама и татко.
5. Не е от помощ: „Нека бъдем приятели“
Звучи добре, но полза няма. Дружбата предполага равнопоставени отношения, а вие с детето определено не сте равни. Вие се грижите за него. Отговорни сте, знаете много повече ... Затова от гледна точка на детската психология, е правилно да се придържате до йерархията и да пазите родителския си авторитет. Това не значи, че няма да имате топли отношения с детето.
Следва продължение: кои са работещите фрази
Източник, адаптация Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари