Как да поощрим самостоятелността на детето
Снимка: Shuttersock
На 4-5 години детето има желание и успява да се справи със самообслужването, както и с много домашни задачи.
Все по-често напомня на родителите си: „Мога сам“. И колкото по-често те го оставят да действа, толкова повече самочувствие и възможности да преодолява сам препятствията ще има.
Ако обаче те изпуснат момента, когато то изявява желание да пробва и ако вършат всичко вместо него – обуват му чорапите, панталоните, връзват му обувките и го обслужват изцяло, то постепенно губи интерес.
И естествено ще чака всичко на готово.
Родителите често действат спонтанно и без много-много да се замислят. Защото бързат.
Бързат сутрин, когато трябва да заведат малчугана на градина, преди да отидат на работа, а вечер да го приберат.
Припряни са, когато трябва да отидат на гости или в уикенда, преди да тръгнат на път. И вършат вместо детето всичко онова, с което то, макар и бавно и несръчно, може да се справи и само.
Как да помогнем и да разширим самостоятелността или, ако детето е загубило вече интерес и преди да опита, се отказва.
Може да пробвате с изпитаните начини – команди, заповеди и заплахи.
Снимка: Shuttersock
Има и по-хитър ход. Ето два варианта.
Вариант 1
Атакувайте с изненада, вместо да повтаряте омръзнали фрази.
Разсейте хлапето с въпроса: „А ти, как мислиш?“
Така леко го подвеждате, преди да предприемете следващия ход.
А той е: „Хайде заедно!“ - предлагате му помощ, а после деликатно се отдръпвате и го оставате да действа само, като от вас се иска единствено да поддържате интереса му към това, което върши.
След това на всяка цена го насърчете. „Ставаш по-добър“ - е начинът детето да усети подкрепа в собствените си сили. Вероятно му е нужна.
Добре е да го поощрите, дори в началото успехът му да е минимален. Насърчаването е нужно особено за малчуганите, които не се особено сръчни и ентусиазирани.
Вариант 2
Ако детето усети принуда, може да откаже да ви сътрудничи. Така че, каквото и да искате да свърши, го превърнете в игра.
Понякога то е упорито и твърдоглаво, само за да пробва границите на позволеното. И прави напук. Не го принуждавайте да работи, измислете игра.
„Сега заедно ще готвим, ще зареждаме миялната машина, ще простираме дрехите ...“
Всъщност това не е работа, а забавление.
И, ако въпреки всичко срещнете познатото: “Не искам. Ти го направи!“, не се ядосвайте.
Реакцията може да е: “И на мен ми се случва да не искам. Възрастните понякога също са уморени. Днес обаче непременно трябва да го свършим.“
Това изречение обаче е за краен случай. Не е за ежедневна употреба.
Мона Василева
За да станем по-добри хора, трябва да се изправим пред погрешните си представи.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари