Когато децата са в леглото

Когато ученият от университета Penn State в Пенсилвания Дъг Тети и съпругата му били нови родители, нощем споделяли леглото си с трите си малки деца.

И когато по-късно д-р Тети – професор по човешко развитие и семейни науки, се захванал с ново проучване за общото спане, в което изследователите вкарали камери в спалните на 139 семейства от Пенсилвания, никак не предполагал, че споделянето на леглото ще се окаже свързано по някакъв начин със стреса в семейството. Но за негова голяма изненада повечето родители от проучването, които спели с децата си след 6-месечна възраст, показвали признаци на стрес, особено майките.

Д-р Тети подчертава, че изследването не е с цел да осъди спането с децата, а по-скоро изказва предположението, че поредица от фактори, включително културно обособен натиск и недостатъчно подкрепящ партньор, може да направят по-продължителното спане с децата стресиращо преживяване за някои семейства.

„Спането заедно е просто практика, както и спането отделно”, казва той. „Важното е родителите да са единодушни относно практики, които прилагат за децата си.”

Проучването проследило 139 двойки, повечето от които омъжени или живеещи заедно. Те отворили спалните си за видеокамерите на изследователите, които записвали общуването на родителите с бебетата през нощта през пет ключови периода от първата година.

Общото спане, което в това проучване се дефинира или като споделяне на леглото, или като споделяне на стаята, а най-често като комбинация от двете, било изключително често срещано по време на най-ранните месеци на детето. Почти 75% от родителите спели заедно с бебетата си в първите им дни, а половината все още споделяли спалните си с тях 3 месеца след раждането. Когато децата станат на 6 месеца, всяко четвърто бебе бива оставяно в леглото или стаята на родителите.

Практиката за общото спане е противоречива и от медицинска, и от културологична гледна точка. Американската педиатрична асоциация например препоръчва споделянето на стаята, без да се споделя леглото, като най-безопасен начин за спане, но нямат предписания колко дълго трябва да продължи това. И макар споделянето на леглото с детето да е разпространено на много места по света, тази практика не е особено толерирана в западната култура, където бебетата традиционно биват слагани в креватчета в отделна стая.

Изследването на Penn State установило, че майките, които продължавали да спят с децата си след шестия месец, имали по-разпокъсан сън и свидетелствали за по-малка удовлетвореност от брака си, както и от начина, по който се справят като родители заедно с партньора си. На видеозаписите се виждало, че те не били толкова нежни към бебетата си във времето за лягане, а били по-скоро раздразнителни. Става ясно, че общото спане не нарушавало съня на бащите, нито пък намалявало оценката им за брака и отглеждането на детето.

Но какво се случва с онези майки, които спят с детето дълго време? Много от тях изпитвали затруднения и не се чувствали достатъчно подкрепяни.

„Това, което ни показват данните поне за модела в Щатите, е, че ранното общо спане, което приключва до шестия месец, не изглежда да се асоциира с по-високи нива на семеен стрес, но по-дългото споделяне на спалнята или леглото, продължаващо след шестия месец, със сигурност покачва тези нива”, обяснява д-р Тети. „За разлика от други части на света, където продължителното общо спане е културно обусловено, в Щатите, където това не е така, майките, които го практикуват, стават жертва на критика и изпитват ненужно притеснение.”

Ако се проточи, спането заедно може и да допринесе за стреса в семейството, но този ефект може да се проявява само в Щатите или дори да се наблюдава само при изследваните хора. „Половината свят практикува спане в една стая с децата си”, казва д-р Тети и споделя предположението си, че ако изследването беше направено другаде, например в страна като Япония, където общото спане е нещо обичайно, резултатите щяха да бъдат различни.

„Там е много по-широкоразпространено, защото така участват и двамата родители и в тези култури подобна практика се смята за по-благоприятна за новороденото”, добавя той.

Някои родители смятат, че общото спане прави нощите с бебе по-поносими, докато други намират постоянната грижа и прекъсването на съня за изтощителни.

Бет Дей и съпругът ѝ спели в една и съща стая със сина си и открили, че той започнал да се буди по-често, когато станал на 12 месеца. В мига, в който го преместили в самостоятелна стая, започнал да спи през цялата нощ.

„Щом си възвърнах личното пространство, връзката с детето и съпруга ми се подобри неизмеримо. Не мисля, че си давах сметка, че чувствам личното си пространство нарушено, докато всъщност това не се промени”, споделя Бет. Подобряването на съня също помогнало. В нощите с разпокъсан сън „страшно се дразнех и на сина, и на мъжа ми и нямах енергия да играя или да общувам пълноценно”, добавя тя.

Един от най-разпространените въпроси, свързани с общото спане, е как то се отразява на сексуалния живот на двойката. Родителите споделят, че когато бебето спи в същата стая, поддържането на интимността изисква известна изобретателност.

„Вече не правим секс в леглото, но пък има други места, на които можем”, казва Леа Нилсън. Тя и съпругът ѝ спят заедно с 2-годишния си син, откакто се е родил. „По никакъв начин това не е повлияло негативно на връзката ни. Родителството като цяло може би, но споделянето на леглото всъщност е една от най-приятните му страни.”

Макар че проучването е установило връзка между дълготрайното спане в едно легло или помощение и стресираните семейства, не е задължително точно общият сън да причинява стреса. Може и да е обратното – стресът в семейството да изисква по-дълго спане заедно. В изследването става ясно, че майки, които са по-малко щастливи в брака си и не се чувстват достатъчно подкрепяни от партньорите си, когато бебето е на един месец, са по-склонни да продължат с общото спане и след шестия месец. А майките, които спели с децата си, когато те са на месец, но били по-щастливи във връзките си, обикновено преустановявали спането в една стая до шестия месец.

Д-р Тети отбелязва, че някои семейства се чувствали много по-добре като спели заедно с децата, но техният опит се изгубил в общото настроение на изследваната група.

„В нашето изследване подчертаваме, че продължителното съвместно спане е белег за повишени нива на стрес в семейството, но не е задължително то да е причината за това”, казва той. „Картината е доста по-сложна.”

На семействата, които спят заедно, но имат проблеми със съня д-р Крейг Канапари, директор на педиатричния медицински център за съня към Йейл, обикновено препоръчва бебето да бъде преместено в друга стая, ако е възможно. „Това опростява нещата и помага на всеки да се наспи по-добре”, казва той. Но отбелязва, че така или иначе при него идват семейства, които търсят помощ, а не такива, при които съвместният сън работи добре.

Бебетата от проучването, които спели заедно с родителите си през първата си година, не били кърмени повече и техният модел на сън не бил много по-различен от този на бебетата, които били премествани в самостоятелна стая до шестия си месец.

Д-р Джеймс МакКена – директор на Поведенческата лаборатория за съня на майка и бебе към Университета на Нотр Дам, който не е участвал в проучването, споделя, че би искал да знае за колко време през деня майките са разделени от бебетата си, което може да повлияе на решението им за общ сън.

Д-р МакКена се притеснява, че тези открития може да се интерпретират грешно като „поредния удар срещу един немалък брой майки, които са съвсем щастливи с това, което правят.”

Д-р Тети вярва, че ключът към ползотворно общо спане е комуникацията. Когато двойката решава къде трябва да спи детето, „и двамата трябва да са на едно мнение и да са убедени, че правят най-доброто за връзката си.”

Източник: nytimes.com