Можете да ме потупате по рамото, вместо да се чудите дали кръвясалите ми очи не са признак на алкохолна депресия
Снимка: Shutterstock
Моля ви, спрете да мърморите подмолно за това, че съм излязла от офиса точно в 17 ч, защото децата ми чакат да ги прибера от детска градина.
Знам, че изпускам тази среща, но образованието на 4 годишните ми момчета ми е по-важно. Трябва да бъда там, за да видя как светват лицата им, когато ме разпознаят в тълпата. Знам, че закъснях днес за работа, но градината не отваря преди 7.45. Сигурно изглеждам разсеяна, защото към точно такава. Имам едва проходило болно дете вкъщи и се чудя кога педатърът му ще благоволи да ни приеме за преглед.
Повярвайте
Не искам да изглеждам като събудила се в центрофугата на пералня
Щом дойда в офиса. Но съм будна от 4.30, за да се справя със страховете и болката на едно неутешимо дете. Сигурно и очите ми са като зле изрисувани летящи чинии, но такъв е козметичния ефект на 12 часовите опити да приспиш бебе.
Да, ударих главата си в бюрото, и сигурно ви изглежда драматично, но току що ми съобщиха, че едното ми момче е с варицела и трябваше да изхвърча да си го прибера. Колкото до отчета, който предавам на ръба на срока.
Можете да ме потупате по рамото, вместо да се чудите дали кървясалите ми очи не са признак на тежка алкохолна депресия. Истината е, че ревах като магаре през нощта, защото съм изтощена, защото никога не оставам сама и не съм си взимала топъл, релаксиращ душ от месеци.
Предполага се, че трябва да оставя личния си живот пред офиса
Но когато сте майка на три малки деца, това е мисия невъзможна. За това благодаря от сърце на всеки, който не прояви снизхождение към мен, след като се върнах от поредния си отпуск по майчинство. Благодаря ви, че продължихте да гледате на мен не само като на цяло, пълноценно човешко същество, а като на истински супер герой. Малко сте, почти на изчезване, но ви виждам. И помня всяка добра дума и дребен жест на подкрепа.
Благодаря на всеки шеф, позволил ми да отида в работно време до педиатъра, или да отсъствам заради неочакван грип, празненство за края на годината, родителски срещи и сесиите ни при логопед.
Благодаря на всички хора, които обръщаха тактично глава всеки път, щом хуквах към тоалетната да повръщам, когато бях работеща бременна. Благодаря на майките в обкръжението си, които държаха духа му буден, макар и на трупчета, и ме мотивираха да съществувам и заради себе си.
Работещите майки се познават от далече. Идват на работа с 10 до 15 минути закъснение, тръгват си веднага, щом стане 17 ч, обядват на бюрото, за да компенсират междинно излизане за преглед, трансфер на детето при бавачката, и завръщане в офиса преди оперативката в 14 ч.
Разбирам, че понякога ви идва да крещите
На мен ми се случва почти всеки ден. Но разбирам също колко търпеливи, мобилни и адаптивни можем да бъдем ние, работещите майки. Не трябва да избирате между двата свята, които обичате. Можете да ги имате по едно и също време, семейството и кариерата. Не е лесно, но е възможно. Да, тези два свята със сигурност се сблъскват понякога и превръщат живота ви в малък ад, но си струва. Не се отказвайте. Справяте се чудесно.
Източник: Motherly
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари