Съжалявам, че те избягвам, но децата ти въобще не ме интересуват
Снимка: Shutterstock
Здрасти, приятелю, надявам се я караш добре.
Съжалявам, че те избягвам откато стана родител. Това приключение ми изглежда прекалено екстремно и не искам да ти се пречкам. Ако трябва да съм честен, децата ти въобще не ме вълнуват.
Но сега имам свои, така че това се промени. Чувствам се по-добър човек. Ще ми се да излезем пак някой път!
Съжалявам, че не бях до теб докато децата ти растяха.
Всякаква форма на социален живот преди залез слънце ме караше да се изприщвам
А ти винаги говореше за „време за лягане“ като за Пришълеца, който ще те докопа, ако не си у дома да завиеш децата си. Помниш ли как изчезвах, когато те започваха да плачат? Вече никъде не мърдам. Съчувствам ти и се опитвам да науча нещо от твоя стрес.
O, не, дъщеря ти смята, че макароните й със сирене могат за разтопят айсберг? Това е въпрос от ключово значение за благото на човечеството и аз съм готов да го обсъдим. Нека отворим по бира и обсъдим възможните спасителни стратегии.
Очевидно е, че съм се държал като тъпак, правейки онзи „Ще повърна, брат“- жест, когато чух галеното име, с което една от бабите се обръща към твоя току що проходил тиранин.
Ние все още циклим по темата как дъщеря ми трябва да се обръща към свекърва ми, така че обещавам, този път ще стоя, ще пия кротко и ще слушам.
Използваш Мий, Мий за едната и Бомба като нарицателно за другата? Това е яко, кажи ми още. И докато сме на темата, кога децата ти казаха първата си дума? Моите се давят с пръсти в гърлото – трябва ли да се притеснявам?
Да те слушам как хапеш с лафове амбициозната акула в офиса, налудничавият професор или клиентът с интелект на тостер със сигурност ме е спасило от смъртна скука. Оказва се, че това са дреболии в сравнение с апокалиптичната сериозност на другите родители.
Те планират всичко, включително времето, в което трябва да седнат на масата, за да направят график
Не мога да се справя с това сам. Нужен си ми повече от всякога като навигатор в това поле, минирано от био храни, памперси и милиони въпросителни. Нужна ми е твоята перспектива, когато възрастен ме пита мога ли да танцувам Ganghnam Style, или съм останал при динозаврите с Macarena.
Гледам децата си у дома, така че нищо друго интересно не ми се случва. Жена се връща на работа тази седмица и ме е шубе да остана сам. Бебето продължава да ме гледа така, сякаш предпочитам да се почесвам пред телевизора, докато зад гърба ми някой изнася мебелите.
Най-лошото е, че е право. Но нямам идея с какво да променя погледа му, може би с някакво Lego?
Искаш ли да хапнем някъде? Ще отидем където кажеш, стига в тоалетната да има повивалник. Какво ще правиш това лято? Можем да намерим най-сенчестата пейка в парка и да говорим, докато бебето ми спре да плаче. Аз ще правя това, с или без теб.
Мина доста време от последната ни среща
Но ти обещавам, че между нас няма да скърцат неловки паузи
Мога да запълня цял обяд време със сравнения на кремове за подсечено дупе.
Виждам колко самонадеян идиот бях и обещавам да съм по-добър приятел. Поне докато децата ти не станат тийнейджъри. Тогава положението ще стане апокалиптично и за двама ни.
Източник: scarymommy.com
За да станем по-добри хора, трябва да се изправим пред погрешните си представи.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари