Труден въпрос, с много възможни отговори
Илюстрация: Shutterstock
Децата, които навреме са се научили да работят с пари, с времето се превръщат във възрастни, които знаят цената на банкнотите. И въпреки, че това умение е едно от ключовите в съвременния свят, то продължава да не се изучава в училище. Така че отговорността за умението малките да имат правилно отношение към парите, пада върху раменете на родителите, които са длъжни да преподадат няколко важни и полезни житейски урока.
Ако не вие, кой друг ще покаже на децата ви как да се отнасят към парите? От раждането си те са заобиколени от вещи, които се възприемат като даденост. Но в крайна сметка играчките, храната, телефоните не падат от небето безплатно – за тях се иска работа.
Толкова е лесно да отгледате разглезено дете, при положение, че то получава всичко, което поиска, на тепсия. Естествено, че да обясните цената на парите и да го научите да оперира с тях грамотно е задача, която изисква търпение и време. Но ако пропуснете тази стъпка, не се чудете после, че децата ви използват като персонален банкомат.
Да разкажете и покажете надълго и широко за една от основните ценности на съвременния свят е действие, което е добре да започнете от ранна възраст.
За начало просто му позволете да общува с банкноти, монети и кредитни карти. Например, давайте му сумата, която трябва да се плати в магазина – процесът на предаването на парите лично от него на касиера ще му позволи на друго равнище да почувства какво действително означава тази размяна.
Касичката винаги е добра идея – нека в нея то да пуска всички монети, намерени на улицата, както и заработеното с честен домашен труд.
Лично аз не споделям мнението, че детето трябва да получава пари за изпълнението на преките си задължения, като прибиране на играчки или оправяне на леглото. Но помощта за миене на банята или кухнята е напълно резонно да се възнагради материално.
Въпросът за сумата за поощряване също е много важен и би трябвало да е пряко следствие от текущите разходи за децата на родителите. С други думи, изхождайте от стойността на играчките и дрехите на детето, тъй като именно за тях ще бъдат похарчени заработените от него хонорари.
В нашето семейство 6-годишната ми дъщеря получава по 1 рубла (0,03 стотинки) за всяко подобно действие. След обяд, за да вдигне от масата две чаши, две чинии и две вилици, получава 6 рубли. Да ги сложи в миялната и след това да ги прибере по местата, струва 20. В резултат, за да си заработи едно шоколадово яйце, ще й отнеме работа за половин седмица. Да не говорим за желана играчка, която струва 100 рубли.
Що се отнася до спонтанните покупки – от тях е нужно да се откажете. Както знаете, когато отивате с децата в магазина, неизбежно ще се сблъскате дружно с разни съблазни, които да бъдат пренебрегнати от всеки родител на практика е невъзможно. „Колко сладка играчка! Може ли да ми я купиш, моля?!“ Звучи ли ви познато? Но, ако трябва да удовлетворите всички спонтанни желания, ще се превърнете в бездънна торба с пари, дори и да не купувате скъпи неща.
Така че си създайте правилото – не давате пари за спонтанни желания!
Съобщете, направете изявление, повторете сто пъти, че за това или онова вие няма да давате пари. Обяснете, че, вместо да купите вещ, която детето желае, ще трябва да се лишите от връзка банани. В края на краищата, ако все пак се съгласите да купите нещото, накарайте детето да обещае, че следващия път, когато сте в магазина, същата сума ще дадете за нещо съществено.
Твърдост. Безапелационност. Решителност. Децата винаги взимат пример от родителите си, така че не им давайте възможност да се изгубват в желанието си за дреболии – трябва да се следва планЪТ, с който сте тръгнали да пазарувате.
Една от основните мисли, които трябва да преподадете на децата, звучи така: Парите свършват и е важно да правим умни избори, защото, след като купим нещото, вече няма да разполагаме с пари.
За учениците в началните класове, които лесно оперират с десетиците и стотиците, е лесно да се обясни всичко това по време на ходенето в супермаркет. Дайте им задачата да отговарят за плодовете и зеленчуците вкъщи. Най-лесно е да фиксирате определена сума и да ги оставите да решат какво ще купува в този ден. А рестото нека да сложат в касичката или да го запазят за следващи покупки.
Най-важното е да се вземете в ръце и сами да не купувате нищо излишно.
И не мълчете. Не махвайте с ръка на капризите. Разговаряйте и обяснявайте. Коментирайте действията си с децата, когато ходите по магазините. Разсъждавайте на глас защо избирате едни продукти, а не други. Дайте на хлапетата да разберат, че не всичко се определя от цената, понякога вкусът и съдържанието на продуктите са по-важни, дори и да са по-скъпи.
Това е част от възпитанието, което, в края на краищата, е ваше задължение като родители.
Текст: Анастасия Хелницкая, превод: Надя Горанова
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари