Депресията може да засегне дори 10-годишни деца
Снимка: Shutterstock
Според резултатите от скорошно проучване, проведено от Ренато Манхаймер и педиатъра Ренато Брусони, от името на Италианската федерация на педиатрите, тревожно нараства тенденцията на „тъжните тийнейджъри“.
Депресията засяга около 5,3% от 11-14 годишните и 13,8% от децата между 15 и 19 години. Среща се дори сред 10-годишните. Тези цифри са тревожни, ако вземем предвид, че втората причина за смъртност сред децата в тази възраст е именно самоубийството. На първо място са фаталните инциденти, които понякога също могат да бъдат причинени заради някакъв дискомфорт: злоупотреба с алкохол или наркотици, екстремни състезания с връстници, хранителни разстройства.
А най-честата причина да предизвикват тези екстремни реакции срещу себе си, е страхът да не бъдат на ниво, да не се справят в това общество, където тези, които са красиви, богати и известни, успяват. Където появата доминира над битието.
Снимка: Shutterstock
За какво да внимават родителите
Трябва много да се внимава да не се приписват на деца психиатрични заболявания, класифицирани от възрастни, предупреждават експертите. Според психотерапевта Джовани Шармет, професор в Миланския университет, при юношите става дума по-скоро за психично страдание от депресивен тип, тясно свързано с възрастта на развитие.
Възрастният разпознава състоянието си на страдание и го отбелязва, докато тийнът не разбира болката. Или по-скоро опитва да разбере, но отхвърля логичния отговор, опитвайки се да избяга възможно най-бързо, вместо да проумее истинските причини. Точно тогава може да прибегне до средства, които го карат да се чувства по-добре по принцип или в дадения момент. Употребата на алкохол или наркотици, постоянно предизвикване на способностите, поемането на рискове, дори самонараняването, са единствено с идеята да докаже на себе си, че е силен и непобедим.
Може ли да се говори за родителска вина
Истината е, че на децата често не им е позволено да са тъжни. Много възрастни трябва да се научат да приемат факта, че детето може да е нещастно или да скучае. Днес на децата се предлагат хиляди възможности и страданието им кара родителите да се чувстват виновни и да упрекват, че не са направили достатъчно.
Това пречи на децата да изпитат спокойно емоциите си. Те чувстват, че трябва да се освободят по някакъв начин от дискомфорта или тъгата, които изпитват. Хората страдат на всяка възраст, това трябва да се приеме. Ако родителят не признае, че детето му може да е тъжно или разочаровано, съобщението, което ще му предаде, е, че то не е „право“, ако се чувства нещастно и че изразяването на някакъв дискомфорт показва нещо ненормално. Като цяло това са деца, които са имали прекрасно детство, били са обичани и глезени, така че родителите им трудно или изобщо не могат да обяснят меланхолията им.
Снимка: Shutterstock
Как да реагирате
В юношеството се осъществява първото откъсване и истински контакт с външния свят, конфронтация с връстниците и неизбежни провали. Понякога самият родител преживява страданието на детето като свой собствен провал.
Много възрастни очакват твърде много от децата си и ако те се провалят, проявяват емоции, сходни с омразата. А това кара тийнейджърите да се чувстват безполезни, разочаровани и бързо да губят своето самочувствие. Дори тривиалната обида от страна на приятел, дребният провал в училище или разочарованието в любовта изглеждат непреодолими и могат да бъдат фатални.
Безполезно е да се изненадвате от екстремните им жестове, но в никакъв случай не трябва да подценявате определени сигнали. Лесната раздразнителност, безразличието и хроничната умора, честото избухване в плач, свръхкритиката към себе си са симптоми на дискомфорт. Освен това непрекъснатото търсене на риск и сблъсък с „авторитет“ (родители, училище, възрастни роднини) или загубата на интерес към приятели, идеите за смърт са ясни признаци, че детето преминава през тъмен период на силна несигурност и гняв.
Всички тези негови реакции са всъщност молби за помощ. Но не я иска директно, защото самото то не знае, че има нужда от нея и не разбира какво се случва. И само близките му могат да отгатнат настроенията му и да се намесят, дори ако е необходимо да потърсят помощта на специалист.
По материали от DonnaD
В настоящата история Шаро Холмс и д-р Джейн Котсън са повикани за помощ от заможно куче.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари