Как да реагирате най-правилно, когато синът ви тръгне по срещи
Тийнейджъри. Снимка: Shutterstock
В предната част говорихме за това как да реагирате и какво да очаквате, когато момичето ви достигне една определена възраст и започне да излиза със своите приятелки или приятели. Сега е ред да обърнем внимание и на порасналите момчета.
Тийнейджър. Снимка: Shutterstock
Точно като момичето, и момчето има нужда на първо място от самостоятелност и доверие, които да му гласувате. В крайна сметка той е вече достатъчно голям (в неговите очи, не във вашите), за да излиза сам и поема отговорности. И е момче все пак. Но въпреки това притеснението си остава.
Стремежът към автономност е задължителен етап от растежа на детето. Когато момчето навлезе в юношеството, то ще се стреми с всички сили да прави всичко само. А първата индикация за това много вероятно ще се появи на вратата на стаята му под формата на бележка: „Забранено за възрастни!“ Около 13-годишна възраст повечето момчета навлизат в този етап, така че не бива да се стъписвате от малко странното им поведение понякога.
Почти екзистенциален въпрос, пред който родителите се изправят рано или късно. При момчето този въпрос обаче върви с предполагаем отговор, включващ неограничени възможности. Както казахме – той е момче, а не някакво момиче, което има нужда да се ограничава.
На практика обаче не е така. И за момчетата има граници, които трябва да се спазват. Най-малкото, защото още са далеч от навършването на 18 години и родителят отговаря за тях във всеки един смисъл. Така че трябва да се въведат лимити и то толкова строги, колкото и при момичетата.
В тази възрастова група е много важно да поддържате диалога със своя син – било то на масата, докато вечеряте или като излизате на разходка с него. По време на тези разговори обсъждайте различни ситуации, изложете своите критерии, изслушайте неговите и приемете заедно правила.
Това е добър навик, който ще помогне на 13-годишното момче да взема бързи и адекватни решения в различни ситуации. Непременно говорете за рисковото поведение (цигари, наркотици, безразборен секс). Това ще помогне на сина ви да разбере някои проблеми и в същото време да не се притеснява да ги обсъжда в семейството.
При момчетата много помага и разиграването на различни ситуации. Може да му кажете: „Представи си, че си на парти, където се случва…, ти какво би направил?“ Друг ефективен подход е да гледате заедно филм и след това да обсъдите как детето би реагирало в ситуация, която е бил героят. Така опитвате да намерите решение на проблема, тренирате способността на момчето да реагира, ако самото то изпадне в подобна ситуация, и в същото време стимулирате критичното му мислене.
Момичетата по правило разбират и от половин дума, докато за момчетата казаното може да се тълкува по много разтеглив начин. Когато изяснявате вечерния час, трябва пределно ясно да определите какъв да бъде и какво се очаква от детето.
Обяснете му много ясно какво може да прави и какво не може. Ако момчето например държи мобилния си телефон изключен цяла вечер и се обади чак в 22:30, това не е добре и означава, че вече е нарушило едно от правилата – да има връзка с вас. Синът ви трябва много добре да знае, че носи отговорност, излизайки навън. И е длъжен да спазва установените вече правила.
Когато 13-годишното момче посещава спортни зали, клубове или други организирани дейности, то попада в малко по-различна ситуация. В този случай важат правилата на групата, за която обикновено отговаря треньорът или учителят.
Ако тренировките му са до по-късно вечер, редно е да съгласувате това с треньора и той да не пуска детето само навън, а вие да го прибирате от залата.
Това не означава да осигурите на момчето празна къща или да го пуснете да празнува в такава, ако знаете, че няма да присъства нито един възрастен. Дори и да ви се струва безобидно, а не като на улицата, такова парти също може да крие някои рискове. Дайте разрешение, само ако присъства и друг родител, който да упражнява някакъв контрол над тийнейджърите.
Автономност не означава свободия, а партито е място за забавление, а не за прегрешения.
Майка и тийнейджър. Снимка: Shutterstock
Важно е да обясните на детето какви са нашите очаквания като родители, когато то започне да излиза. Вместо да изброявате поредица от забрани, е по-полезно да дадете недвусмислено послание: „Ако някой донесе алкохол, очаквам да не пиеш!“.
Това е доста деликатна възраст, тъй като частта от мозъка, която регулира контрола, все още не е развита, докато тази на емоциите работи перфектно. Поради тази причина в периода между 13-15 години децата търсят силни усещания и се нуждаят от контрола на възрастен.
В този етап е много важно родителят да има ограничителна функция, а момчето трябва да знае пред какво е изправено. Освен това родителите е добре да проверяват след завръщането му у дома, дали мирише на цигари или алкохол.
Винаги проверявайте внимателно какво планира да прави сина ви, с кого излиза и къде отива. Ако става дума за парти в дома на някой от приятелите му, непременно поискате да говорите с родителя, който ще присъства, за да се уверите за безопасността на детето си.
На 13 години момчето спокойно може да излиза с приятели на кино, на пица, за сладолед или просто да покарат колела. Все още обаче е рано за самостоятелно море или планина.
Момчетата имат нужда да бъдат самостоятелни, но това не означава родителите да бъдат невнимателни. Сред други деца те израстват, учат се да дискутират по различни проблеми, претърпяват и първите сблъсъци (не физически), влюбват се. За тях времето, прекарано с връстници, е наистина важно и част от израстването им като личности, така че не бива да ги ограничавате до крайност. Те се нуждаят от своята среда, за да се научат да се социализират, идентифицират, изследват и тестват, за да улеснят процеса на отделяне от родителските фигури. Това ще им помогне да започнат да мислят като възрастни, да станат по-организирани и автономни от психологическа гледна точка.
Важно е да осъзнаете нуждата на детето от растеж, без да поставяте стена на свой ред, само защото се чувствате лишени от ролята си на родители и по някакъв начин изключени от живота му. Необходимо е да има уважение и от двете страни, разбиране, но и контрол. Децата все още се нуждаят от някой, който да ги напътства, да ги придружава в израстването им, за да могат да продължат да изследват, но в случай че загубят посоката, трябва да усетят близостта на родителите си и да знаят, че могат да разчитат на тях.
По материали от Mamma sto bene
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари