Изгубих си мисълта – какво исках да кажа?

Внезапно и неочаквано забравяне на думи, невъзможността да си спомним за някого или нещо – тези случки предизвикват лека паника. Остаряваме ли или мозъкът деградира? В повечето случаи грешим, но за нарушенията на паметта има много причини и ето основните от тях, които обясняват необяснимото забравяне.

Ефектът на отворената врата

Със сигурност на всеки се е случвало да излезе от стаята, да отиде в другата и да не може да си спомни целта на отиването. Много неприятно усещане, но проблемът не е в отслабналата памет.

Този странен ефект е изследван от психолози в Университета Нотр-Дам в САЩ. Те направили следното: поставили група хора първо във виртуална реалност, а след това в обикновено помещение пренесли вещи от маса до маса. Някои маси били в една и съща стая, а други - в друга. И в двете реалности се случва едно и също: при преминаването през вратата паметта на участниците периодично отказва.

Изводът: паметта зависи пряко от случващите се събития и мозъкът пази информацията докато смята, че тя е актуална.

Оставането в стаята се преценява от мозъка като завършване на някаква задача, затова при излизането от вратата вторичната информация, над която не сме били силно концентрирани, периодично се изтрива – образно казано, паметта се нулира, за да освободи място за новата информация.

Съветът още от нашите баби е, ако забравим за какво сме тръгнали, да се върнем там, където сме взели решението – да вземем книга от библиотеката, или вилица от кухнята, и там, на първоначалното място, ще си спомним.

Избледняване на спомените

Във филма „Младост“ на Паоло Сорентино има показателен диалог между главните герои – възрастни мъже (Майкъл Кейн и Харви Кайтел). Единият разказва на другия за своята първа любов. Някога е бил безумно влюбен в нея, но сега не може да си спомни как е изглеждала. В главата му е смътен образът на момичето.

Този пример е показателен за още една причина за забравянето – с времето спомените ни, започвайки от детството, се превръщат в замъглени образи и емоции.

Защо гледаме филм по два пъти и не помним края

Група канадски изследователи експериментира с 272 студенти от Университета в Торонто, като ги кара да запомнят някаква информация, но за всички тях имало различни условия: някой разполагал с повече време, друг научил информацията между другото, а на трети, докато му предоставяли информацията, му давали и други задачи. Резултатите потвърждават догадката на учените: първоначално информацията се съхранява в паметта под две различни форми – във вид на пълноценен спомен и като кратък преглед и запознаване с нея.

Ако с първата форма всичко е ясно, то втората е като преглед без конкретни детайли, тоест не го забравяме, а всъщност въобще не сме го запомнили. Затова и понякога разпознаваме някого, но не помним къде сме го видели преди това.

Или се ръкуваме и запознаваме с някого, но само след секунди не помним името му, макар че сме го чули добре.

Или гледаме филм за втори път, но не помним какъв беше краят.  Така е, защото, докато го гледаме, се отвличаме с това онова, а когато се запознаваме с някого, разговаряме и с други хора. Затова информацията е попаднала в кратковременната памет, но не е стигнала до дълговременната и на практика просто се е загубила.

Забравянето от гледна точка на психоанализата

Психоаналитиците разглеждат паметта като активен процес, с други думи – спомените могат да се променят. Следователно, не можем да сме сигурни, че сегашната ни памет за конкретно нещо съответства на начина, по който сме го запомнили първоначално. По-точно, всяка памет винаги е някаква фантазия по темата.

А някои травматични преживания от миналото изтласкваме в подсъзнанието – това е един от начините са психологическа защита на организма. Затова понякога човек не може да си спомни за неща, които му причиняват душевно страдание, и дори не осъзнава това. Помощ за решаване на проблеми може да окаже само специалист.

Клинична депресия

Тя може да причини влошаване на паметта, защото, когато преживяваме негативен житейски период, организмът ни постоянно се чувства дискомфортно. Затова от време на време се опитва да се изключи от потокът на информация, което и предизвиква кратковременно забравяне.

Симптом на тежка болест

"Напоследък ми се налага да записвам всичките си действия, например, мога да забравя къде съм сложил нещо, което ми трябва, буквално преди 10 минути. Забравям къде съм паркирал колата, отчайвам се, звъня на приятел, който идва и ме вози из района, за да намеря автомобила си“, казва Кристофър Ричардс. Той страда от епилепсия, съпроводена от периодична загуба на кратковременната памет. Това далеч не е единствената сериозна болест, съпътстваща подобни трудности. Всичко започва с незначителни симптоми, но неочакваните чести проблеми с паметта могат да бъдат предветници на:

Алцхаймер – по правило той връхлита хора над 65-годишна възраст, но съществува и много рядка негова форма, която се развива в млада възраст.

Захарен диабет – причинява го високото ниво на гликоза в кръвта.

Остеохондроза – заради проблеми с кръвоснабдяването на мозъка.

Атеросклероза на съдовете на главния мозък – отново заради проблеми с кръвообращението.

Заболявания на щитовидната жлеза – заради недостиг на изработката на някои хормони.

Това не е пълен списък, но във всеки случай проблемът може да бъде открит само с помощта на специалист. Затова не пренебрегвайте посещенията при лекаря - така най-добре може да се предотврати развитието на сериозна болест, съветва adme.ru.

Но има и още нещо – парадоксално и "успокояващо": Обекти.бг разказва за изследване, което доказва, че хората, чийто спомени са по-слаби от тези на средностатистическия човек, могат по-често да изпитват удоволствие от едни и същи преживявания. За разлика от тях, по-паметливите бързо се уморяват от едни и същи музика, книги, места и дори хора.

“Хората, чийто капацитет за работна памет е по-голям, всъщност закодират информацията по-дълбоко. Те помнят много повече детайли за преживяванията си и това води до усещането, че са преживяли повече. Въпросното чувство от своя страна ги кара да се отегчават по-бързо от различни неща в живота им", обяснява д-р Ноел Нелсон.

Адаптация Марина Атанасова