А родителите да се въоръжат с търпение
Бащо и син на излет. Снимка: Shutterstock
„Боже, да не са ми сменили детето! Какво става с него?“ Може да чуете подобно оплакване от майки на 3-годишни хлапета.
Каква е причината за кризата при 3-годишните и как да се справим, разказва психоложката Людмила Петрановска.
На практика така наречената „криза“ на 3-годишните може да започне още на 2 и да се проточи до четвъртата година. При някои пък тя завършва в съкратени срокове и приключва до няколко седмици. Всичко зависи от нервната система на детето.
Особеност на кризисния период е, че детето коренно променя поведението си. Става различно, реагира различно. Добре е родителите да помнят, че развитието не е плавно. Има спокойни периоди на натрупване и периоди на кризи, които помагат за прехода към един нов етап и достигане на друго ниво. Тези промени стават както в психологичен аспект, така и във физиологичен план.
На 3 години детето се чувства толкова възрастно, колкото са и родителите му. То се променя и на външен вид – не изглежда като пухкавко и миличко бебе. Пропорциите на тялото му са като на голямо дете.
И вече е достатъчно самостоятелно – може само да си вземе нещо за ядене, може да се облече както и с думи да изрази своите желания.
То придобива автономност и смята, че е равноправно с възрастните. Това доказва интересен експеримент.
Психолози попитали деца на различна възраст дали са малки или са големи.
На 3 години всички отговорили, че са големи. Докато 5-годишните твърдели, че са малки.
Това е така, защото 3-годишното искрено вярва, че като вземе тенджера, сложи вода и бърка с лъжицата, то наистина вари супа. Точно както го прави мама.
Докато 5-годишните вече умеят да правят сравнения и знаят разликата.
Наистина това е изпитание не само за родителите, но и за детето.
Проблемът е в това, че то още не може да контролира емоциите си. Когато е под въздействие на някакви силни чувства, не може да се справи: и плаче сърцераздирателно.
Детето е като малък вулкан – готово е всеки миг да изригне.
В същото време то мисли в перспектива – жаден съм, отивам в кухнята, за да помоля мама за чаша вода. А по пътя натам то си представя точно картината как това ще се случи.
Мама ще вземе жълтата чашка и ще налее вода, а пък тя взема бялата и му слага мляко или сок. За него това е неправилно. И е повод за плач и раздразнение.
За 3-годишното дете всичко трябва да се случва точно така, както то си го е представило.
Възрастните често преувеличават мотивите за детското поведение. На тях им се струва, че хлапето прави нещо напук, че иска да се налага и, че проявява агресия. Това обаче не е така.
На 3-годишното въобще не му е до възрастните, когато има емоционален изблик. То не може да погледне ситуацията с очите на възрастните и да разбере как може да си отмъсти или да постъпи напук. Подобно поведение може да се очаква при 5-годишните.
Малките капризничат несъзнателно. И е добре родителите да са наясно, че в този момент детето се променя към по-добро. Неговата личност постепенно се формира, а волята му се калява. И те не бива да се страхуват от тези емоционални изблици
Кризите на 3-годишното нямат никакво отношение към методите на възпитание Това е просто възрастова особеност.
И е добре да помнят: детето няма вечно да капризничи, затова и не бива да правят мрачни прогнози.
Добре е да съхранят спокойствие и да не нервничат – така ще е по-добре както за тях самите, така и за детето.
А при конфликт и сблъсък с волята на родителя, е важно какъв урок ще извлече детето за себе си.
Не е разумно майката непрекъснато да отстъпва, „за да не разстройва детето допълнително“ . То трябва да се научи да решава конфликтите, да разбере, че в живота има ситуации, когато мненията на хората не съвпадат.
Има и още една крайност, до която родителите често стигат – да проявят насилие в желанието си да прекратят капризите на детето. Добре е да се запитат какъв извод ще си направи детето от подобна ситуация? Вероятно, че и то може да е грубо, жестоко, нетатктично.
Така че решете спора, без да нарушавате добрите си взаимоотношения.
Проявите ли сила, децата чувстват заплаха. Възрастните хора могат да взаимодействат един с друг, без значение дали имат едни и същи възгледи и разбирания. Те знаят как да защитят своите интереси.
Детето не знае и трябва да се научи. Нали не искате да възпитавате човек, които изтръпва пред мисълта да заяви своите желания и да отстоява своите интереси.
Задача на 3-годишното дете е да се научи да отстоява своето мнение, като запазва отношенията с околните. Този модел на поведение родителите са длъжни да изградят. Не да воюват с него, да му крещят и да го нагрубяват, че то иска едно или друго.
И, ако решат да му откажат, да го направят деликатно – с внимание към неговата личност и с уважение.
Източник: deti.mail.ru, адаптация Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари