Бащите трябва да са активни и да говорят открито и честно за това какво изпитват и какво може да им помогне, съветва специалистът
Таткото е важна част от живота на детето още от съвсем ранна възраст.
Снимка: Shutterstock
„Баща – съществително име, мъжки род; мъж, който е създал или осиновил едно или повече деца и който прави всичко по силите си те да пораснат и да бъдат щастливи“.
Из книгата „Татко“ от Елен Делфорж и Кантен Гребан
Севджихан Еюбова е професор по психология на развитието в детска и юношеска възраст, специалист по клинична психология и психодиагностика на нарушенията в детското развитие. Професионалните ѝ и научни интереси са в областта на аутизма, детското развитие, превенцията на емоционално-поведенческите проблеми, работата с родители и подкрепата на широк кръг от специалисти, които работят в тази област.
Проф. д-р Севджихан Еюбова
Снимка: личен архив
Проф. д-р Севджихан Еюбова е автор на образователна програма за развитие на емоционалната грамотност в предучилищна възраст, както и на иновативната университетска дисциплина „Психология на родителството“.
С професор Еюбова разговаряме по повод кампанията в подкрепа на бащинството „Татко е тук“, за да ни разкаже колко е важна ролята на таткото в живота на детето – от момента, в който разбира, че ще става баща, през раждането, до мига, когато децата порастват и напускат родния дом.
„Татко“
Снимка: издателство „Дъбови листа“
Кампанията ме привличе с вниманието към бащинството, а също и с въпроса за стереотипите и предразсъдъците към родителските роли, при които често майките и бащите се противопоставят. Много бащи се нуждаят от насърчаване и увереност, че могат да са пълноценни родители. „Татко е тук“ е кампания, която предоставя точно такава подкрепа и вдъхновение. Книгата „Татко“ на Елен Делфорж и Кантен Гребан ни напомня, че родителството е обща отговорност, че бащите не са невидими и имат важна роля за развитието и щастието на децата, а и на обществото.
Можем да разделим причините за тази тревога на три големи групи:
Малко е информацията, която подготвя мъжете за бащинството. Смея да твърдя, че все още училищата за родители се фокусират предимно върху бъдещите майки, а темите, които се обсъждат са генерализирани върху предизвикателствата пред родителите въобще, като по-рядко са адресирани към конкретни въпроси, които вълнуват бащите.
Грижите за бебето променят и таткото.
Снимка: Shutterstock
Грижите за децата предвизвикват хормонални изменения не само в жените, но и в мъжете. Тези промени са еволюционно обусловени и необходими за формирането на привързаността, обичта, оцеляването и развитието на детето. Проучвания, посветени на ранния контакт между бащите и бебетата, особено при бащи, които са имали възможност да държат бебето в продължение поне на 15 минути, изследват и установяват повишени нива на хормони при мъжете като окситоцин (стимулиращ процесите на приемане/доверие), кортизол (отговарящ за сензитивността към бебето) и пролактин (свързан с отделянето на кърма при майките, но и за грижовното отношение към бебето и формирането на сигурна връзка с него).
Не само вниманието на майките е насочено към децата, но и на общността, дори здравните и социалните политики в повечето държави предоставят услуги предимно насочени към майките и децата. Това поставя редица въпроси и пред специалистите, които работят със семейства и особено с млади родители. Бащите също трябва да са активни и бих ги насърчила да провеждат открити и честни разговори за това какво изпитват и какво може да помогне за подобряване на ситуацията, в която са. Активното им участие в грижите за детето и отделянето на време за близък контакт с него ще помогне за изграждане на сигурна привързаност, която има значение за отношенията между бащата и детето и в зряла възраст. Майките имат нужда от подкрепата на бащите, както в разпределянето на грижите за детето и домакинството, така и по отношение на физическото и психическото си здраве, особено в периода след раждането. Бих искала да напомня на бащите да отделят време и за себе си, за собствените си нужди и интерси, за здравето си и дейностите, които ги правят щастливи.
Първата стъпка е към приемането на промяната и осъзнаването, че много неща в живота ще се случват различно, а понякога и всичко. Раждането на дете, появата на дете в семейството, доказано променя и личността на всеки от родителите и динамиката в отношенията им. Буквално вече сте нови хора и това води до редица предизвикателства. Важно е да се осъзнае, че тези промени не са нещо негативно, а просто част от естествената еволюция на връзката при създаването на семейство. Комуникацията между партньорите е от основно значение. Този период е възможност за сътрудничество и за създаване на екип между майката и бащата. Въпреки новите отговорности на партньорите, е добре те да намират време за себе си като двойка, извън ангажиментите около дома или грижите за детето. Това определено помага за поддържането на близки отношения, за сплотяване на семейството и за позитивно преживяване на родителството.
Винаги! Хуморът е начин да опитомиш несигурността и страховете си, а бащинството и родителството като цяло могат да са източник на стрес и напрежение. Споделянето на забавни моменти, с чувство за хумор, може да сближи партньорите, но и бащите с децата, както и да бъде един по-лек начин да се обсъдят сложни въпроси или да се извлекат поуки.
Това отново е въпрос и на стереотипи, културални особености и традиции във възпитанието. Когато към майките се подхожда с убеждението, че единствено те са „естествените“ обгрижващи лица, това не само създава пречки пред участието на мъжете в грижите за децата, но също така стоварва цялата отговорност върху раменете на майките. Да, все още има доста отрицателни убеждения и обобщения, които могат да попречат на бащите да изградят пълноценна връзка със своите деца. Ще споделя за едно такова убеждение/мит, а то е, че майките се справят по-добре в грижите за децата, като ще дам пример от практиката – в 99% от случаите на хоспитализация в детски клиники, придружители на децата в болницата са майките и много рядко бащите. Факт е, че бащите еднакво бързо с майките развиват умения да се грижат за бебето/детето, но не получават същата подкрепа и възможности да практикуват тези умения.
Определено. Децата имат нужда от правила, граници и добри примери в живота си, не само в периода на ранното детство и юношеството, но и занапред, когато самите те станат родители – вероятността да последват родителските модели е голяма. Ясните правила и разпределянето на отговорности в семейството имат също образователни и развиващи аспекти – изграждането на навици може да бъде пренесено и в овладяването на професионални умения и компетенции, да научи децата на равнопоставеност, че трудът на всеки е ценен, както и на умения на сътрудничество, взаимопомощ, а също и на управление на времето, на финансите, и на самостоятелност.
На първо място с психологическа стабилност – това са деца, които изпитват доверие към света и не се страхуват да го изследват, да учат и да се развиват. Те са по-мотивирани да поемат отговорности, когато усещат подкрепата на двамата родители. В същото време нито един родител не е съвършен, и възпитанието на децата може да бъде сложно. Важно е родителите да работят върху подобряването на своите отношения и да се стремят да създават положителна и здравословна стимулираща среда за своите деца. Понякога това може да е пример как родителите разрешават по конструктивен начин конфликтите помежду си, а друг път как се справят с различни ситуации и хора, като проявяват емпатия и толерантност.
Татковците могат да правят куп забавни неща с малките.
Снимка: Shutterstock
Ранните преживявания с родителите имат значимо влияние върху развитието на детето. Бащите са по-склонни да се ангажират във физически игри - бягане, хвърляне на топка, плуване или катерене, като така съдействат за развитието на физическите умения и координацията на децата. Децата обичат да споменават специални моменти, които са прекарали с родителите си. Времето насаме с татковците може да създаде такива, които те ще носят със себе си през целия живот.
Татковците, които не споделят време с децата си могат да пропуснат важни мигове от живота на своите деца. Бащите могат пряко да подкрепят когнитивното развитие на малчуганите, като прекарват време в съвместно четене на книги, учене или образователни дейности. Когато се ангажират активно с грижата и възпитанието на децата, това помага за укрепване на доверието между тях. Времето насаме позволява на бащите и децата да споделят интереси и хобита, а това е вдъхновяващо и забавно за двете страни.
Когато децата бъдат изслушани от бащите си, те се учат да се доверяват, като разбират колко е важно доверието в отношенията между хората. Възможността да изразяват нуждите и чувствата е важна част от комуникацията между родителите и децата, особено с бащите. Те могат да покажат на децата как да се грижат за други хора и как да бъдат емпатични и чувствителни към нуждите им. Откритото споделяне на идеи и мнения прави малките смели, уверени и ценени. Децата, които знаят, че тяхното мнение е важно и подкрепяно от бащите им, са по-решителни и самостоятелни.
Намирането на баланс между професионалното развитие и отдадеността към грижата за децата е истинско предизвикателство за много бащи. Въпреки това, този баланс е възможен и важен. Превръщането на мъжа в баща не се случва мигновено - с назоваването и приемането на титлата „татко“, а с поредица от избори, които той съвсем осъзнато и без колебание прави – да посвети времето си на някой друг, да планира и реорганизира живота си, да пренареди приоритетите си, а понякога дори да каже не на работни ангажименти, кариерно израстване или някоя добра възможност.
Любовта, която родителят изпитва към детето си през цялото време, не може да се сравни с никоя друга. Колкото и забързан живот да живеем, връзката между децата и родителите не само, че не прекъсва, а е и онзи контакт, който балансира същността ни в трудни моменти. Моят баща винаги е бил много ангажиран и професионално, и обществено, но когато му се обадя и попитам дали е удобно да говорим (понякога усещам и чувам, че не е), той отговаря „Винаги за теб!“. В този момент детето в мен се усмихва, а възрастният любезно предлага да се чуем по-късно в удобен момент. Тези малки моменти на контакт и връзка в ежедневието са важни не само за децата, но и за родителите.
Да, може би на Балканите, където ние живеем, един мъж да излезе в бащинство е вид социална иновация, но има страни, в които това се случва естествено и не се обсъжда като странно, чудно, необичайно. Съвремените бащи са все по-ангажирани в грижите за децата и дори градят много по-близки взаимоотношения с тях спрямо отношенията, които са имали със своите бащи. Много изследвания доказват положителното влияние на сигурната привързаност между бащата и детето върху невропсхическото развитие на детето. Включването на бащата в домакинските задължения е възможност и за майката да има време за личностно и професионално развитие. Мъжете, които стават бащи, преосмислят навиците си, по-малко се ангажират в рискови поведения и са по-склонни да водят здравословен начин на живот.
Мисля си, че този копнеж е общ и за майките, и за бащите – децата им да се справят по-добре в живота. Често казваме, че майките учат децата си как да обичат, а бащите - как да успяват и да се справят. Предаването на опита на родителите към децата е важен момент от отглеждането и възпитанието им, като в същото време крие и някои рискове. Не бива да забравяме, че личният опит на родителя невинаги е най-добрият пример за следване. Децата имат собствен път, по който е хубаво да вървят смело и без страх - към собствените си съкровени мечти, а не към тези на някой друг, дори и този друг да е твоят родител. Прекаленото прехвърляне на родителски амбиции върху децата ще доведе до повишени и нереалистични очаквания. Това може да се случи не само когато родителите проектират неосъществени свои амбиции, но и в случаите, когато са постигнали значим успех и виждат детето си като продължение на себе си, което трябва да постигне още повече в същата област. Те не само не приемат, но и не могат да си представят, че детето може да се отклони от пътя, който са му начертали. Родителите, които си поставят нереалистични цели или имат невероятно високи очаквания към децата си, несъзнателно ги отблъскват. Детето започва да преценява себе си по параметрите, които те са избрали. Всяко отклонение от тези критерии води до разочарование, тревога, а понякога и ниско самочувствие за цял живот.
Присъствие в живота на детето, но без намеса. Родителят е до детето си, споделя опита си, показва, но без да налага своите разбирания и мечти. Дава му възможност да намери собствения си път, така детето знае, че родителят е „наблизо“, като се чувства спокойно и сигурно да изследва света. „Татко е тук“ – това са най-силните и успокояващи думи, които едно дете може да чуе.
Щастливото дете е по-вероятно да се превърне в щастлив възрастен. Децата, чиито бащи са ангажирани, обгрижващи и имат добра комуникация с майката, дори и да са разделени, са способни към проява на повече емпатия, лесно изграждане на приятелски отношения, по-малко поведенчески проблеми, по-добра училищна успеваемост. По-рядко е такива деца да се ангажират в антисоциални прояви и злоупотреба с психоактивни вещества. Бащите могат да предпазят децата и майката от вредното въздействие на различни житейски стресове, като цяло те имат силно влияние върху качеството на живот и психичното здраве на членовете в семейството.
Мъжете имат нужда да споделят радостите, болките, тревогите и страховете си открито. Книгата „Татко“ отваря вратите към всички емоции, през които бащите преминават, като те не могат да останат заключени. Това е начинът ние, човеците да се справяме с предизвикателствата на живота. Всички стереотипи и предубеждения, свързани с това, че мъжете не трябва да се оплакват, да плачат или да показват емоции, са навредили и продължават да вредят и на следващите поколения. Бащите имат много силни страни и способности, които книгата „Татко“ ни разкрива, като тези силни страни не само че не трябва да остават скрити, а трябва да бъдат насърчени.
Историите ме докоснаха много силно. Всички се обединяват в един универсален образ не само на бащата, но и на мъжете, които са се осмелили да пристъпят към бащинството, въпреки страховете, трудностите и несигурността. В една от историите, разказани в книгата „Татко“, отглеждането на деца е сравнено с изкачването по билото на висока планина. Като родител се замислих за всички онези важни моменти в развитието на децата, които отбелязваме с гордост като крайъгълни камъни – поникването на първите зъбки, прохождането, тръгването на детска градина, на училище... Те са почти като етапи на планинско изкачване, но бащата в историята насочва вниманието към нещо важно, а именно да се наслаждаваме на изкачването. Мисля, че бащите са в живота ни точно за това - да са здрава опора тук и сега, да ни дадат кураж и сила да продължим напред.
Много са. Първият спомен, който се появява в съзнанието ми, е как често татко ме водеше на детска градина и вървяхме заедно ръка за ръка. Задавах му купища въпроси и той не се изморяваше да ми отговаря. Като дете обичах зимите – тогава бяха различни, имаше много, ама много сняг. Спомням си, че трябваше да се опаковам с безброй дрехи, за да не ми е студено, но въпреки това ръцете ми постоянно замръзваха, защото по пътя слагах сняг в джобовете си, за да имам и за в детската градина. Татко не ми се караше, а просто ми даваше огромната си топла ръкавица, като така стопляше ръцете ми бързо.
Последната история в книгата ми припомни разговор с моята майка, която съм питала как е реагирал баща ми, когато съм се родила, тогава тя ми каза, че никога преди не го е виждала толкова щастлив. Главният герой в последната история е мислел, че да чуеш „Обичам те“, са най-хубавите думи, но след като чува „Ще ставаш баща“, и осъзнава че няма по-вълнуващо от това. Тези думи може да чуеш само веднъж или само няколко пъти в живота си. А една случка от последните дни съвпадна с друга история, разказана в книгата „Татко“, която ме накара да се усмихна, като отново потвърди, че няма нищо случайно. Работя като преподавател в Шуменския университет и една от дисциплините, които водя е „Психология на родителството“. По време на семинарни упражнения студентите имаха задача да намерят речниковото значение на думите „родител“, „майка“ и „баща“. Разбира се, те използваха интернет, но трябваше да отидат и до университетската библиотека, за да проверят значението на думите във всички налични речници. Когато се върнаха в учебната зала споделиха открито разочарованието си. Толкова важни думи, а обяснени формално и скучно. Дори и в речника се вижда противоставянето между бащата и майката, където думата майка е посочена като антоним на думата баща. След една много емоционална дискусия, студентите направиха точно това, което и авторката Елен Делфорж прави с определението за думата „баща“ – допълниха го. А именно: „Баща – съществително, мъжки род; мъж, който е създал или осиновил едно или повече деца и който прави всичко по силите си те да пораснат и да бъдат щастливи“.
Виолина Харалампиева
В рамките на форума бяха представени тревожните данни, които подчертават значимостта на грижата за недоносените деца и важността на профилактиката и ранната диагностика.
Снимка: Фондация „Нашите недоносени деца“
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари