Това заболяване засяга 5-10% от жените по света
Този проблем се развива още в пубертета.
Снимка: Shutterstock
Синдромът на поликистозните яйчници (PCOS) е заболяване с важни последици върху здравето на жените, както метаболитно, така и репродуктивно. Характеризира се с уголемяване на яйчниците, наличие на множество кисти и ендокринни и метаболитни промени. Засяга 5-10% от жените, развива се предимно в пубертета и се счита за най-честата ендокринна промяна в детеродна възраст.
Причините все още не са ясни. Може да се каже, че поликистозният яйчник произлиза от сложна функционална промяна на репродуктивната система, причинена от увеличаване на мъжките хормони (андрогени). Всъщност основните симптоми са хирзутизъм (излишно окосмяване по лицето и тялото), андрогенна алопеция (акне и мъжка плешивост) и менструални нарушения (нередовна менструация, липса на менструация в продължение на няколко месеца, оскъдна или продължителна менструация).
Това е хормонално нарушение, което може да се прояви в периода между началото на първата менструация и менопаузата=
Снимка: Shutterstock
Синдромът на поликистозните яйчници (PCOS) е известен още като овариална поликистоза или синдром на Щайн и Левентал, на името на двамата американски лекари, които го описват през 1935 г.
Това е хормонално нарушение, което може да се прояви в периода между началото на първата менструация и менопаузата (репродуктивна възраст). Отличава се с промени в менструалния цикъл, прекомерно присъствие на мъжки хормони (хиперандрогенизъм) и липса на овулация. Засяга между 5% и 10% от жените и е една от най-честите причини за безплодие по света.
Най-важната последица от този синдром е възможното безплодие, главно поради нередовен цикъл.
Въпреки че често синдромът на поликистозните яйчници, поликистозните яйчници (PCO) или поликистозата на яйчниците се използват взаимозаменяемо за обозначаване на едно заболяване, в действителност това не е напълно правилно.
Поликистозният яйчник (PCO), или мултифоликуларен, е физиологично състояние на яйчника, характеризиращо се с наличието на фоликули на различни нива на зреене, които остават „спящи“ в по-големи количества от нормалното. На практика фоликулите, които съдържат овоцитите, поради хормонално разстройство, узряват по неорганизиран начин. Това е доста често срещано състояние в юношеска възраст, при 1 на 4 жени. Не е заболяване, а особеност, която обикновено е безсимптомна и не причинява особени проблеми. Единственият начин да се идентифицира поликистозен яйчник е да се подложи на трансвагинален или тазов ултразвук .
Синдромът на поликистозните яйчници (или поликистозата на яйчниците) е ендокринна патология. Наличието на поликистозен яйчник, с повече или по-малко редовни цикли и липса на други симптоми, не означава непременно наличие на синдром на поликистозни яйчници.
Причините за синдрома на поликистозните яйчници все още не са напълно изяснени. Според някои изследвания именно функционалната промяна на ензима, който контролира производството на андрогени (мъжки хормони), повишава нивото му в кръвта. Поради това яйчниците се стимулират да произвеждат повече андрогени, особено тестостерон (хиперандрогенизъм), което води до промени в растежа и развитието на фоликулите, които съдържат овоцитите.
Обикновено зрелият фоликул освобождава яйцеклетката за оплождане . При PCOS обаче незрелите фоликули се слепват, за да образуват по-големи кисти с по-дебела стена. Това предотвратява спукването на фоликула и освобождаването на яйцеклетката. И липсата на овулация не позволява настъпването на менструация с последващо безплодие или намалена плодовитост.
Промененото ниво на мъжките хормони също повишава риска от метаболитна дисфункция, с възможност за възникване на патологии като диабет (поради резистентност към ефектите на инсулина), сърдечни и съдови нарушения и артериална хипертония.
И накрая, установено е, че симптомите обикновено имат фамилен модел, поради което изследователите предполагат и генетична причина, дължаща се на мутация на един или повече гени.
Нередовният цикъл може да е сигнал за това заболяване.
Снимка: Shutterstock
Алармите, които могат да ви сигнализират за наличие на такъв синдром са различни. Сред най-честите симптоми са:
Интервалите могат да бъдат и по-дълги от 30 дни. В някои случаи настъпва пълна липса на менструация (аменорея ).
Пряко свързано с безплодието или намалената плодовитост. Лошото качество на овоцитите, принудени да узряват в неблагоприятен и дисбалансиран ендокринен контекст, също допринася за затрудняване на бременността.
Проявява се с прекомерно окосмяване по женското тяло в някои типично мъжки области (областта над горната устна, брадичката, гърдите, корема, гърба, задните части, частта от ръката от рамото до лакътя). Това е симптом, който може да се появи при около 70% от жените с този синдром.
Причинява се от хиперсекреция на себум и се определя от промяната в нивото на андрогенните хормони в кръвта. Има тенденция да се влошава в периоди на нередовен менструален цикъл. Характеризира се с хронично развитие на папули, пустули и възли. Може да се прояви като възпалителни лезии, особено по лицето, но също и по горната част на ръцете, тялото и гърба.
Косопадът се причинява от прекомерното производство на тестостерон. Алопецията или псилозата всъщност е дерматологично разстройство, което се проявява с намаляване на количеството коса или космени фоликули. Може да засегне всяка част от тялото. Ако засяга скалпа, което води до загуба на коса, обикновено се нарича плешивост. Загубата може да бъде постепенна, с появата на петна без косми или пърхот, или да започне внезапно.
Затлъстяването има разпространение, вариращо от 30 до 75% сред жените с този синдром. Затова учените разглеждат този синдром не само като репродуктивно, но и като системно разстройство, с важни метаболитни последици.
Това е състояние, което засяга много от жените със синдром на поликистозни яйчници. Често се свързва със затлъстяването, но може да присъства и при жени, които нямат проблеми с теглото. Инсулинът е хормон, произвеждан от панкреаса, който контролира транспорта на глюкоза от кръвта в клетките, където се използва за производство на енергия. Когато клетките развият инсулинова резистентност, нивата на кръвната захар се повишават, стимулирайки панкреаса да произвежда повече инсулин. Твърде многото инсулин може да увеличи производството на андроген, причинявайки трудности при овулацията.
Деси Тодорова по материали от My Personal Trainer
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари