Проф. Литвиненко с обяснение за късното проговаряне на децата и какво трябва да се изследва
Майка търпеливо говори на детето си. Снимка: Getty
Ако детето не проговори на 2, или речникът му остане твърде беден на 3, родителите силно се притесняват. Изчели са много статии, ровят в интернет и се изправят пред въпроса: наистина ли говорното му развитие се бави, да изчакат ли още поне година, при какъв специалист да го заведат за консултация. Ако имат късмет техният педиатър да е с опит, може да получат правилна насока. В повечето случаи обаче те остават сами с тревогите си.
С тези въпроси се обърнахме към невролога проф. д-р Иван Литвиненко, който бе лектор на XXII Национална среща на фондация „Мост“ с основна тема: „Профилактика, скриниг и лечение: на фокус“.
Проф. д-р Литвиненко е невролог, специалист по ранно детско развитие, който има 30 години опит в областта. Той е един от водещите специалисти по детска неврология в страната и югоизточна Европа.
Д-р Литвиненко говори пред аудиторията на XXII Национална среща на фондация „Мост“.
Д-р Литвиненко, една от най-големите тревоги на родителите е късното проговаряне на детето. Ако първите думи закъснеят, те четат статии, питат приятели, сравняват. Вадят таблици и статистики от интернет, в които за всяка възраст има определен минимум от думи, които детето трябва да изрича. Тръгват по специалисти, а след психологическата оценка, притесненията им се увеличават. Това ли е пътят, по който трябва да вървят?
Няма да вървя сигурно по правилата, защото цял живот споря с формалностите, особено в психологичните оценки. Винаги давам следния пример: ако едно дете например трябва да нареди 9 кубчета, а нареди 8 – боже, ужас. Може обаче в момента нещо друго да е дръпнало вниманието му и да му е по-интересно. Случва се често. Човек трябва да има време и да наблюдава това дете като стои дълго време до него и види как реагира например на непознати, как се държи сред своите хора и така да го оценява. А не по формални тестове, които и аз може да не успея да изпълня, ако се окажа притеснен или под натиск да защитя някакво ниво.
Какви са етапите на развитие на говора и кога наистина става дума за изоставане в развитието?
По правило ние казваме какви са етапите в развитието на говора. Още първите месеци след раждането бебето издава някакви звуци, след 3-ия месец докъм 6-ия то гука – съчетава повече от една буква – „а“ и „л“, „а“ и „г“.
От 6-ия месец нагоре започва да произнася срички и те са по подражание на най-често използваните - „ма-ма“, „та-та“, „ба- ба“ , Но много често, като попитаме формално кога вашето дете проговори, родителите гордо отговарят: „На 6 месеца“. Но това не е говор, не е осъзната дума – това е повтаряне на срички.
Кога се случва осъзнатото проговаряне?
Говорим за средни норми. В края на първата година децата наистина казват 3-4 -5 осъзнати думи. Когато то иска майка си, казва: „мама“. Когато таткото излезе от стаята, вика : „тати“. Проговарянето е изричане на осмислени думи.
И следващият показател, според психолозите, е когато към 2-годишна възраст детето започне да прави първите прости изречения. „Мамо, дай вода“, „Искам навън“ . Тогава то свързва 2-3 думи в едно просто изречение.
Каква обаче е истината? Тук вариациите са много големи по ред причини, които са свързани една с друга. На първо място – генетично. Има хора и фамилии, при които проговарянето се случва по-късно.
Второ. Зависи детето как се отглежда. В каква среда. Защото едно е , когато родителите са екстровертни – те непрекъснато му въздействат, контактуват, обясняват, изчакват отговор и реакция. Това го подтиква да отговори и да почне да контактува.
Има родители, които са напълно пасивни. И това е много често. При мен идват родители и заявяват: „Детето не говори на български, ама брои на английски до 10!“
Случва се днес с по-младото поколение родители. За да си улеснят живота, те му връчват таблет или телефон, пускат му песнички. Естествено детето повтаря машинално и запомня това, което чува. А родителите очакват то да им каже нещо. Да, вероятно ще им каже, но и когато и те му кажат.
Станахме отворени към света. Все има повече смесени бракове – в къщи се говорят 2 езика. Семейството се мести в чужда страна. Когато детето попадне в триезична среда, може да има известно забавяне. Но пък по-късно тези хлапета по-лесно проговарят чужди езици. В началото наистина има забавяне – то идва от стъписването и, докато детето си изработи словесни понятия. С това искам да кажа, че има много причини за забавяне на проговарянето.
Когато има забавяне, кои са важните моменти, които трябва да се следят и не бива да се пропускат?
Мен като невролог ме интересува да не пропуснат три основни неща. От какво зависи човешкият говор. Има 3 елемента.
На първо място е добре да разберем дали детето чува. Наистина са редки случаите, в които деца не проговорят, защото не чуват. Те са глухи, а никой не е осъзнал. Това е една диагноза, която в цял свят закъснява изключително много. А ранната диагноза на глухотата е гаранция, че детето ще проговори. Вече повече от 20 години ние разполагаме с оперативно лечение на глухотата. С кохлеарната имплантаиця този проблем се решава. Но колкото по-рано се сложи диагноза, когато се поставят импланти и започне рехабилитация, толкова шансът да се постигне добър ефект и това дете социално да се интегрира, е по-добър. Познавам такива деца, по стечение на близки хора и на колеги, които са забавили диагнозата.
Не е ли елементарно това да се установи дори от родителите, без нужда от специалист?
Хората се заблуждават. Когато попиташ един родител дали детето му чува, той отговоря, че чува. Питам го как е разбрал. Отговорът е, че когато му каже: „Хайде да излизаме“, то си взема якето.
Ама „Хайде да излизаме“ понякога е съчетано с жест, мимика, действие ... Неврологът , а и психиатърът трябва да е обучен да разграничи и да направи оценка дали стана дума за глухота. Това се оценява, когато детето получи словесна команда и реагира правилно, но без да вижда жест и без да вижда дори артикулацията, защото децата са интелигенти и могат да четат по устните. Така че, е важно, ако майка му е зад гърба и му даде команда, дали ще я изпълни. Или нещо още по-просто. Ако детето е в друга стая, а по телевизора започне любимото му детско, дали ще дотича в стаята.
Ако има съмнение, трябва да се заведе на изследване. То не изисква участие на детето. Аудиологът изследва слуховите стволови предизвикани потенциали. - отчита при слухово дразнене какво достига до кората на мозъка. Така изключваме един от рисковете – детето чува.
Може детето да чува, но да не разбере какво се иска от него?
Това е много важно. Детето може да чува, но не осъзнава какво му говорите. Това е част от общо умствено изоставане.
Важно е да се разграничи дали осъзнава или не човешката реч. Дотук говорихме, ако чува и осъзнава командата – тогава то има импресивен речник – разбира.
За да установим това, трябва да го наблюдаваме. Да даваме команда, която да очакваме да изпълни. За това не са нужни някакви специални методи, изследвания и инструменти. Иска малко повече разговори с родителите и наблюдения на детето.
Ако и това е на лице, остава последното.
Дали детето артикулира. Защото има много причини артикулацията да е затруднена. Ако то може да артикулира, дори и една проста дума – аз повече няма да се занимавам с това дете, защото за мен това дете ще проговори.
Дали на 2 години, на 3 или като Яворов на 5 години или още по-фрапантен случай на известен наш учен и преподавател, един от най-ерудираните ни професори в педиатрията – проф. Здравко Станчев, по чийто учебници учат съвременните лекари, е проговорил на 7 години. А той наистина беше ерудит, говореше няколко чужди езика.
Личният ми опит с моите племенници – ако някой ми каже, че дете на 2 години и казало стихче, няма да повярвам. Но племенникът ми декламираше. Сестра му (говорим за същите гени, същата среда) не каза нито една дума до 3 години . Тя завърши висшето си образование в Англия, сега говори няколко езика и се справя перфектно с работата си .
Не трябва да се прави от мухата слон. Трябва да видим дали има реален проблем – дали детето чува, дали осъзнава и може ли да артикулира.
Сроковете, които са заложени по всички програми, не ме интересуват.
При мен все още не са се върнали огорчени родители, на които съм обещал, че детето им ще проговори, и това да не се е случило.
Веселина Мончева
Спортът е важен не само за физическото развитие на децата, а и за интелектуалното.
Снимка: Shutterstock
Не само краставичките, но и маринатата, в която са били, е полезна за здравето.
Снимка: Shutterstock
Медената къщичка е красива и ефектна украса за празника, която може и да се яде.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари