Д-р Пиер Дюкан за бъдещата майка

„Препоръките, които давам в тази книга, в никакъв случай не са диета, а още по-малко диета за отслабване.“
Д-р Пиер Дюкан

Поводът за написването на „Шестте месеца, които могат да променят света”, е неимоверното увеличение през последните десетилетия на случаите на затлъстяване и диабет при децата, родени с наднормено тегло. Книгата е посветена на храненето на бременната жена, особено през 4-тия и 5-ия месец, и си поставя за цел да помогне на бъдещите майки да родят деца, които да запазят доброто си здраве през целия си живот.

За двете т.нар. „заболявания на цивилизацията” е отговорна прекалената употреба на глуциди, а тяхното неутрализиране е поверено на отделящия инсулин панкреас. Когато обаче този малък, но ефикасен орган не успее да се справи със задачата си, идват затлъстяването и диабетът – от своя страна в последно време отговорни за смъртта на 75 милиона души на Запад. Количеството глуциди, или захари, което приема съвременният човек вече 50 години, не е предвидено в човешкия геном.

Пиер Дюкан доказва, проследявайки развитието на човека от 200 000 години насам и опирайки се на постиженията на епигенетиката – науката за въздействието на околната среда и начина на  живот върху генетичната програма, – че колкото и да е катастрофално, положението не е необратимо. Достатъчно е бременната жена да следва един добре обмислен и много лесен за прилагане план за хранене, без да се лишава от нищо, само чрез ограничаване консумацията на свръхрафинираните съдържащи захари храни, за да спаси детето си от бича на свръхтеглото и диабета и… да промени бъдещето на света.

Откъс

Как започна всичко

Роден съм практически едновременно с кризата на наднорменото тегло. Започнах да уча медицина в момента, когато Франция достигна първия милион хора с наднормено тегло независимо от здравните и медицинските институции. След това, прилагайки нутриционизма върху отделни мои частни пациенти, които всекидневно ми доказваха, че могат да отслабнат относително лесно, наблюдавах кризата, която се развиваше като епидемия, и накрая видях как избухна, засягайки 27 милиона французи. Дълго наблюдавах явлението, което се очертаваше като световно и неовладяемо, и бях поразен от някои неща, които ми се набиваха в очите, без да мога да ги разбера.

Първото от тях, изходна точка на моите разсъждения и действия, се отнасяше до теглото при раждане на западното бебе, което в рамките на трийсет години, между 1970 и 2000 г., значително се беше увеличило.

Около 3 килограма през 1970 г. то бе надскочило 3,5 кг и приближаваше към границата на наднорменото тегло. Днес нормата вече е 3,5 кг и едва след 4 кг говорим за дебело бебе.

Как да си обясним неотдавнашното и чувствително увеличаване на това тегло, след като знаем, че плодът живее абсолютно пасивно и в стриктна зависимост от храненето на майка си. Единствената научно и логически обяснима причина водеше директно към значимата промяна в храненето на майката в планетарен мащаб. Фактите сочат, че бременната майка яде по-малко, отколкото в миналото, но се храни различно.

Оказа се, че по подобие на останалата част от населението в рамките на едва четиресет години и нейното хранене е превзето от една категория съвършено нови храни. Става дума за промишлено преработени продукти, концентрирани и рафинирани, докато се превърнат в онова, което, както вече споменах, на нашия жаргон наричаме инвазивни глуциди, защото биват храносмилани и усвоявани със светкавична скорост.

Второто нещо, което ме притесни, беше необяснимата сила и скорост на взрива от свръхтегло.

Започнал бавно през 50-те години, той рязко набра скорост през 70-те и за четиресет години успя да засегне една четвърт от човечеството. Струва ми се невъзможно да приемем, че подобен „напредък“ би могъл да се обясни само със съчетаването на прекалена лакомия и заседнал начин на живот, прекомерен прием на калории и недостатъчно изразходване на енергия.

Третото нещо беше появяването на диабет тип 2 при децата и юношите, заболяване, което винаги е било характерно за зрелия възрастен човек.

Тази абсурдна еволюция засегна най-вече ускорено развиващите се страни, където културата на хранене дълбоко се промени. При китайските деца например процентът на диабет е четири пъти по-висок от този на американските им връстници. При това появата на детския диабет е съпроводена от рязък скок в затлъстяването, което отново засяга все по-малки и по-малки деца. Как да обясним, че всяко шесто петгодишно дете е затлъстяло, и най-вече, че признаците на това затлъстяване се забелязват още на 2–3-годишна възраст. Едно толкова малко дете трудно може да бъде обвинено в лакомия или заседнал живот.

Друго крайно обезпокоително нещо е увеличената честота на гестационния диабет:

Става дума за диабет, който се проявява за първи път по време на бременност и обикновено през последните три месеца от нея. Знаем, че хормоните, секретирани по естествен път от плацентата, намаляват действието на инсулина. Процесът се нарича инсулинова резистентност и той заставя панкреаса да произвежда повече инсулин, за да поддържа нейната защита. Това претоварване може да го изтощи и да предизвика временен диабет. Напълно е възможно в зората на времето явлението, водещо до натрупване на мазнини, да е представлявало предимство и да е допринасяло за опазване на бременността в условията на хранителни лишения. Но относително скорошният прием на инвазивни и крайно преработени захари в днешното хранене, а следователно и в това на бременната майка, надвишава способността на панкреаса да контролира съдържанието на захар в кръвта.

Това става ясно от факта, че броят на жените, засегнати от гестационен диабет, варира в зависимост от страните и културите. Ако например днес във Франция този процент е от 6 до 10, в Съединените щати той може да достигне до 18, защото, както знаем, там делът на консумираните захари е най-голям.

Сред множеството последствия от гестационния диабет е и рискът детето да се роди по-дебело от другите и след това, в началото на зрялата си възраст, по-лесно да натрупа наднормени килограми и по-лесно да развие непоносимост към глюкозата с риск да развие диабет.

Впрочем от няколко години се наложи едно ново понятие, „диабезитет“, съчетание от диабет и обезитет (затлъстяване).

Тези две заболявания, разглеждани дълго време като отделни, всъщност се оказват свързани от една обща причина: свръхколичеството инсулин, произвеждан от панкреаса, за да се справи с нахлуването на инвазивните захари.

Всеки от тези пет факта поотделно ми се струваше труден за обясняване. Но събрани и съчетани, те представляваха истинска загадка, която дълго време ме тормозеше. Не спирах да търся какво всъщност ги свързва.

Открих връзката, когато започнах да компютризирам досиетата на пациентите си и това ми позволи да направя необходимите съпоставки.

Изследването на натрупаната база данни извади на светло връзката между начина на хранене на моите пациентки по време на бременността и теглото на новородените им деца. При някои от тях, които бях лекувал достатъчно дълго, проследих и развитието на теглото на децата до юношеството. Нищо не доказваше категорично съществуването на взаимозависимост, но все пак фактите бяха достатъчно, за да насочат вниманието ми трайно към бременността.

В това състояние на събудено любопитство и необходимост да изследвам и да разбера открих епигенетиката, истински научен континент, който революционно променя самите основи на генетиката. Тъкмо обяснителната сила на епигенетиката сложи край на колебанията ми и свърза в едно ясно цяло хаоса от обсебващи ме въпроси.

Какво революционно казва епигенетиката

Казва, че противно на досегашните ни схващания генетичното програмиране, макар и да си остава неприкосновено светилище, може да бъде модулирано, когато се сблъска с нов натиск от страна на заобикалящата го среда.

Да бъде модулирано, означава, че може да улеснява или да пречи, да запалва или да загасва, да добавя или отнема.

Генетичната програма на нашия вид е произвела без прекъсване 8000 последователни човешки поколения, износени както при всички бозайници в матката на майката.

При 7998-те предишни поколения, раждани до годините 1965–1970, храненето на майката може и да се е различавало в зависимост от времената и местата, но никога не е съдържало онова, което днес наричаме във висша степен преработени глуцидни храни, тоест захари. Производството и консумацията на тези храни, появили се през 50-те години в Съединените щати, преживяха истински бум през годините 1965–1970 и от тогава не спират да растат.

Опирайки се на тези открития на епигенетиката, поставих в основата на хипотезата си факта, че това ново хранене, появило се през 70-те години, не е предвидено в генетичната програма на нашия вид и я разстройва. Това разстройване се цели предимно в панкреаса и засяга една от неговите ендокринни секреции – инсулина. Ако едно такова хранене може да бъде понесено в краткосрочен или средносрочен план от майката, то предизвиква значима промяна в 56-те етапа на генетичната програма, които за девет месеца превръщат яйцеклетката в новородено.

Този челен сблъсък между едно генетично делене, което „не познава“ захарите, и една враждебна околна среда, която го тъпче с такива, ще се стовари върху панкреаса на плода и ще отслаби развитието му.

Тук ще се намеси епигенетиката, изигравайки роля, която допреди едва двайсет години не познавахме. Тя ще действа, модулирайки генетичното изграждане на панкреаса, ще ускори неговото клетъчно делене и следователно ще увеличи броя на клетките му. Така се оформя панкреас, който произвежда повече инсулин. Тази свръхдоза инсулин ще превръща излишната глюкоза в мазнина, ще кара плода да дебелее и той ще се роди по-едър от предвиденото. Но това не е всичко, детето не само ще се роди по-дебело, то ще има вече малтретиран панкреас, който завинаги ще остане уязвим.

Функцията на панкреаса е да надзирава и регулира нивото на захар в кръвта, произвеждана от продуктите, съдържащи глуциди. Когато това ниво надвиши 1,40 г на литър, то става опасно за очите, сърцето, бъбреците, мозъка и артериите на долните крайници. Затова панкреасът реагира, като произвежда инсулин, който го смъква до добре понасяния 1 г на литър. Панкреасът и неговата желязна дясна ръка – инсулинът, ще играят тази роля през целия живот на човека.

В естествените условия на живот и до 60-те години на ХХ в. храните с преработени захари практически не съществуват, бременните жени почти не консумират такива и човешкото дете се ражда с тегло около 3 кг и нормален панкреас.

Днес, когато майката се храни – както и целокупното население – с твърде много от тези нови храни, панкреасът на бебето, което тя носи, ще се сблъска прекалено рано с прекалено голямото количество глюкоза в общата им кръв.

От това произтича уязвимост, която се проявява чрез известен брой признаци.

Първият е по-високото от нормалното тегло при раждането.

Вторият е устойчивостта на тенденцията към поддържане на свръхтегло през целия живот – или още в съвсем ранното детство и юношеството, или по-късно, но затова пък по-изявено.

Третият е ранното появяване на постепенна загуба на чувствителност към инсулина, което се нарича инсулинова резистентност.

Следва затлъстяване, метаболитен синдром и диабет.

Тъкмо за да парирам тази заплаха, изградих моя план, който ви предлагам в настоящата книга, за да ви отдалеча от този колкото опасен, толкова и заобиколим сценарий.

Ще останете изненадани, като научите колко безкрайно лесни са мерките, които този план включва при абсолютно отсъствие на лишаване и фрустрация. Нещо повече, вашият майчински инстинкт само ще разцъфне още по-добре, давайки ви възможност да осигурите на вашето дете възможно най-прекрасния подарък, един вълшебен подарък – неговото бъдеще.

За тази цел обаче първо трябва да ви убедя."

Доктор Пиер Дюкан, чието име отваря 7720 файла в интернет и който е автор на десетина книги, издадени в стотици хиляди екземпляри, започва кариерата си през 1966 г. като общопрактикуващ лекар. Много скоро обаче се ориентира към диетологията и създава изключително ефикасна диета за трайно отслабване. Дюкан е първият диетолог, който използва протеинов режим за ужас на колегите си, чиито препоръки не излизат от кръга на плодовете и зеленчуците.

Източник: "Колибри"