Снимка: Getty
"Момчето ми – прошепна мама, – родих те, отгледах те, докъдето Дядо Боже ми даде време, но всъщност аз пораснах с теб. Търся думи, с които да ти се извиня затова, че си отивам. Без да съм виновна. Знаеш ли, никой, който си отива, не е виновен. От живот, от човек, от дом… Всеки има право да си отиде. Животът – най-вече".
Мария Лалева, „Живот в скалите“
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари