Откъс от страхотната книга на Дж. Р. Р. Толкин
Илюстрация: "Колибри"
„Писма от Дядо Коледа”, написана от властелина на небивалиците Дж. Р. Р. Толкин, е сред съкровените книги, които е ценно да препрочитаме на децата и на себе си винаги преди Коледа.
"Бъдни вечер, 1923 г.
Скъпи мой Джон,
Днес е много студено и ръката ми трепери – на Коледа навършвам хиляда деветстотин двайсет и четири – не, и седем! – години; много повече от твоя прадядо. Затова писалката се тресе в ръката ми, но чух, че ти вече четеш съвсем гладко и сигурно ще успееш да разбереш писмото ми.
Изпращам ти много обич (също и на Майкъл), както и обичайния конструктор (който ще стане обичаен, понеже може да получиш такъв и догодина, стига да ме предупредиш навреме). Мисля, че е по-хубав, по-здрав и по-интересен от другия. Затова се надявам да ти хареса.
А сега трябва да вървя; нощта е прекрасна и до сутринта ще измина стотици мили – чака ме много работа.
Студени целувки
от Дядо Николас Коледа"
Писмата са изписани с треперлив почерк и украсени с изящни цветни картинки. За децата на Толкин значението на Дядо Коледа и интересът към него отивали далеч отвъд очакването той да им напълни чорапчетата с подаръци на Бъдни вечер. Всяка година той им пишел писмо, в което описвал с думи и картинки къщата и приятелите си, както и събитията, весели или тревожни, на Северния полюс.
Първото писмо пристигнало през 1920 година, когато Джон, най-големият, бил тригодишен; и в продължение на повече от двайсет години, през детството и на другите три деца, Майкъл, Кристофър и Присила, писмата продължавали да пристигат всяка Коледа.
В тази книга са събрани великолепни истории за приключения и пакости, поместени са множество извадки с уникалния почерк на Дядо Коледа, както и почти всички негови рисунки. Bключена е и азбуката, измислена от Полярния мечок по модел на гоблинските рисунки по стените на пещерите, където той се изгубва; а също така и писмото, написано с тази азбука, което праща на децата.
Дж. Р. Р. Толкин бил многостранно развита личност. Пишел стихотворения, имал куп „безумни хобита”, преподавал в Оксфорд, бил част от поддържащите отряди при щурмуването на редута Швабен, същевременно хранел мечта да изкове митология на Англия.
Докато пишел „Силмарилион“ и „Властелинът на пръстените”, Толкин вярвал, че в определен смисъл пише истината. Не че смятал, че елфи, джуджета и орки някога са бродели по земята, но чувствал и се надявал, че историите му са един вид въплъщение на дълбока истина.
Както става ясно, сред любимите му занимания се нарежда и изпращането на писма от Дядо Коледа всяка година. За вълнението на децата допринасял начинът на получаването им – понякога пуснати през комина, друг път донесени от пощальона, а веднъж оставени в дневната до пресен отпечатък от заснежен ботуш.
Превод Стела Джелепова
Източник: "Колибри"
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари