Издават „Джордж и синята луна“ - бестселър за деца

Най-популярният съвременен учен в света – покойният проф. Стивън Хокинг, и дъщеря му Луси за пореден път ни убеждават, че най-правилният начин да събудиш интереса у едно дете към науката е да разказваш увлекателно истории, обяснявайки научните факти и теории на достъпен език. 

В новата книжка от съвместната им поредица – „Джордж и синята луна“ (ИК „Сиела“), Джордж и Ани се забъркват в още една щура космическа сага, но този път мястото на действието е един от спътниците на Юпитер: Европа. Тя е най-малката от четирите Галилееви луни на Юпитер, известна като „синята“ луна заради дебелата ледена кора, която покрива повърхността ѝ. Другите заглавия от поредицата са „Тайният ключ на Джордж за Вселената“, „Джордж търси съкровища в Космоса“, „Джордж и Големият взрив“ и „Джордж и неразбиваемият код”.

Този път Джордж и Ани кандидатстват за най-якото мероприятие през лятната ваканция – изпитателна програма за обучение на млади астронавти в подготовката за мисия до Марс през 2025 г. Междувременно двамата приятели и бащата на Ани – Ерик, решават да се разходят виртуално до спътника на Юпитер, но ненадейно, докато суперкомпютърът Космос ги развежда из малката луна, младежите се натъкват на странна дупка на повърхността на Европа. Кой е успял да стигне там и да пробие тази дупка? Какви са подбудите му? Заложена ли е съдбата на Вселената на карта?

Измежду шантавите приключения, Луси и Стивън Хокинг съумяват не само да разкажат интересни факти и актуални научни теории за Космоса, но и да вмъкнат множество есета от известни учени и специалисти, посветени на различни теми: за океаните на Земята от проф. Рос Е. М. Рикаби от Оксфордския университет, за живота на Марс от астронавта на „Mars One“ Кели Джеради, за вулканите на Земята, в нашата Слънчева система и отвъд нея от проф. Тамсин А. Мейдър от Оксфордския университет, от самия проф. Хокинг и др.

Подобно и на другите книги от поредицата за Джордж, и в тази са засегнати важни теми като вербалното насилие между съученици, интернет тормоза, желанието на децата да следват собствения си път... 

Откъс

Ерик и Ани се прегърнаха мълчаливо, а Джордж стоеше и се чудеше какво да направи. Изведнъж го осени идея.

– Знам! – възкликна той. – Имам план! И преди сме правили нещо подобно – отваряме портал с Космос, но не минаваме през него, само гледаме! Много по-вълну­ващо е от клипове по Ютюб, тъй като е истинско! Мо­жем ли да го направим? Може ли Космос про­сто да ни покаже нещо, вместо да ни позволи истинско пътуване?

– Аха! – погледът на Ерик грейна. – Това може да е напълно в границите на възмож­ното!

– С други думи, да? – уточни Ани.

– Космос? – обърна се към него Ерик. – Можеш ли да покажеш космическо пътешествие, дори и да не можеш да ни пуснеш физически да отидем до избра­ното място?

Космос избибитка сам на себе си, докато прове­ряваше оперативните правила.

– Заключавам, че мога! – викна той, явно недово­лен, че преди това беше отказал на приятелите си. – Какво бихте искали да видите?

Ани и Джордж приближиха глави.

– Какво искаш да видиш? – попита Джордж нетър­пеливо.

– Ами, наистина не ми се ще само да гледам през портала – призна си Ани. – Няма да е като да оставя всичко зад гърба си, ако сме заклещени от тази страна на вратата.

– Може би просто ще знаем, че това място го има, ще го виждаш истинско, в 3D, някак си ще го почув­стваш и докоснеш. Това ще те направи по-щастлива – каза Джордж с надежда, опитвайки се да я убеди.

– Може би – каза Ани, но видът й излъчваше съмнение.

– Според мен трябва да разгледаме място от наша­та Слънчева система, да е някое, което един ден бихме могли да посетим – каза Джордж. – Тогава можеш да си представиш как излизаш от космическия портал, стъпваш на друга планета, камъчетата хрущят под краката ти, все едно си там наистина.

– Оооо, да – грейна Ани. – Това е готина идея.

– Какво ще кажеш за някоя от луните на Юпитер? – предложи Джордж. – Те са супер заледени, странни и причудливи – кой знае какво можем да видим!

– Плана си го бива – рече Ани решително. – Знам! Знам!

Тя подскочи от въодушевление и изведнъж писна:

– Когато се сдобихме с онзи комплект за виртуал­на реалност, направих проучване на морския живот и открих, че под ледената кора на спътника Европа може би плуват извънземни създания! Да отидем и да видим.

– Уха – възхити се Джордж. – Това ще бъде стра­хотно.

Той се сети за комплекта за ВР и за гледките в подводния свят край Големия бариерен риф. Нима и в Космоса можеше да е същото?

– Ами, да! Делфини в Космоса! – продължи Ани. – Може ли, тате? Може ли?

– Е, по-евтино е от отиване до делфинариума – каза развеселен Ерик. – Но не очаквайте в действи­телност да видите делфини, имайте предвид. Нали знаете, нямаме представа дали в Космоса има съще­ства като делфини или ивичести китове.

– Да открием тогава! – каза Ани.

– Имате разрешение – обади се Космос. – Провер­ка на сигурността…

Това беше нова фаза в създаването на портал, ко­ято сам Ерик беше добавил, след като Космос беше хакнат от злосторник на име Алиот Мерак, превърнал техния приятел суперкомпютъра в опасен враг.

– Проверка на сигурността завършена! – пропя Космос. – Създаване на портал.

– Космос – каза Ерик, докато познатата двойка лъчи се появи от малкия компютър и започна да очер­тава фигура на врата във въздуха, – задължително до­бави радиационен щит, за да ни предпази, като имаме предвид колко близо ще сме до Юпитер.

– Потвърдено – отвърна Космос, преминал в опе­ративен режим, в който поведението му беше като на автомат, а не свойско.

Джордж хвърли поглед към таблета на Ани и забе­ляза, че изходящите съобщения от откъси от текстове от някои от най-великите научни книги все още се ле­еха неспирно по екрана.

– Твоята „приятелка“ – отбеляза той, като с пръсти направи знака за кавички – сигурно вече полудява.

– Дано да е така! – тросна се Ани. – Онзи ден ми обясняваше как била най-добрата ми приятелка и че не участвала във всичките подлости в училище. Но се оказа, че тя е по-лоша от всички останали! Обзалагам се, че е изпращала онези съобщения, за да ме тормози и тя. Но не посмя да ми го признае, че вече не може да ми бъде приятелка, и се преструваше…

– Виж – посочи Джордж толкова развълнуван, че чак настръхна. – Космос отваря портала!

Подобната на врата рамка, очертана от светлин­ните лъчи на Космос, вече беше солидна конструкция и се отваряше съвсем бавно. Тримата, дори и Ерик, гледаха зяпнали как порталът се отваря напълно и разкрива изровената и напукана ледена повърхност на една от луните на Юпитер. Гледката винаги ги оча­роваше.

– Леле! Можем ли да караме кънки на Европа? – попита Ани, останала без дъх, докато се взираше през портала към неравния леден пейзаж отвъд. Той се простираше чак до хоризонта, мирен и спокоен – про­сто необитаемо, сковано от лед небесно тяло в орбита около планетата Юпитер. От Европа двамата прияте­ли и Ерик виждаха величествената газова планета да виси в небето като масивна топка, нашарена от ивици. Светлината на Европа беше сумрачна, понеже този лунен свят беше толкова по-далеч от яркото Слънце от Земята, но тримата съзираха странните хребети и нагърчени образувания в леда. Чу се нещо като леко „пфуф“, сякаш спътникът въздишаше. Изригване на превърната в пара течност се устреми нагоре от гру­бата повърхност към разредената атмосфера, превър­на се в дантела на фона на черния Космос, изпъстрен с милиарди дребни звездици, и посипа повърхността с дребни люспици.

– Ооо, същото е, както когато бяхме на Енцелад – възкликна щастливо Ани. Баща й я изгледа изпита­телно, но тя не му обърна внимание.

Джордж се закашля силно в опит да приглуши ду­мите й, даваше си сметка, че моментът не е подходящ Ерик да разбира, че двамата наскоро са предприемали непозволени пътешествия в Космоса, примерно като това до Енцелад, една от луните на Сатурн.

Ани обаче само го потупа по гърба и продължи, като го надвикваше.

– Само че този път сме се разположили удобно у дома, а не стоим върху вулкан, който всеки миг ще изригне под краката ни… – Ани млъкна изведнъж, но осъзна грешката си твърде късно.

Джордж си пое въздух и й метна яростен поглед, както беше зачервен. Не можеше да повярва, че е тол­кова глупава! Ани само сви рамене.

– Кога сте ходили на Енцелад? – настоя баща й. – В лога на суперкомпютъра има някои неустановени космически пътешествия и ако се окаже, че сте били вие…

– Представяхме си, че сме на Енцелад – излъга Ани, като скръсти пръсти зад гърба си. В интерес на истината, тя и Джордж бяха посетили странната, кръгла като топка за билярд луна при тайна мисия, ко­гато събираха градивните единици на живота. Посе­щението им беше опасно и злощастно, едва успяха да се измъкнат, когато криовулкан едва не изригна през разлом под краката им.

– Знаеш ли, тате – продължи Ани, – ти винаги казваш „Аз пътувам из Вселената в ума си!“. Ние също го правим. Наистина е страхотно. Прав си.

Баща й я изгледа подозрително. Джордж се взря в Европа през портала. Знаеше, че ако обърне очи към Ерик, той ще прочете вината в тях и ще разбере какво са правили, затова предпочете да се вторачи в повърхността на спътника. Надяваше се да забележи нещо, да попита Ерик и да спечели малко време, за да приспи съмненията му. Тъкмо се опиташе да форму­лира находчив въпрос за гравитацията, за орбитата на Европа или за шанса на луната да има живот, когато наистина видя нещо.

– Какво е това? – възкликна той.

– Какво е кое? – попита Ерик, като надничаше през вратата. – Какво видя!

– Ей там – посочи Джордж. – В леда има дупка!

– В леда би трябвало да има много дупки – вметна Ани, объркана защо Джордж изведнъж се въодушеви тол­кова. – Така гейзерите нами­рат излаз навън от океана отдолу.

– Не и такава дупка! – отсече Джордж.

Ани се взря накъдето сочеше приятелят й, и видя какво имаше предвид той.

– Господи! – ахна тя. Джордж наистина беше за­белязал дупка в набръчкания бледозеленикав лед, но това не беше каква да е дупка. Беше идеално кръгла, сякаш някой беше взел формичка за сладки и беше изрязал дебелия лед.

– Възможно ли е това да се случи естествено? – попита тя баща си.

Ерик се беше втренчил ужасен в откритието на Джордж.

– Не – поклати глава той. – Не ми се вярва да може. Това не е резултат от удар с метеорит. Прилича ми на нещо, направено механично.

Превод: Христо Димитров