Епичната му реч, след като получи диплома от Харвард – I част
Снимка: Guliver / Getty Images
Създателят на Facebook се върна в университета в Харвард, за да произнесе реч пред завършващия 366-и випуск и да получи почетна докторска степен по право.
Марк Зукърбърг напуска Харвард като второкурсник през 2004 г., за да се премести в Пало Алто, Калифорния, и да се отдаде на развитието на своята млада социална мрежа. За 13 години тя се превърна в една от мощните компании в света, а състоянието на Зукърбърг се оценява на около 62 милиарда долара.
В речта си Зукърбърг призовава студентите "не само да създават нови работни места, но и ново усещане за цел“. Политолози допускат, че Зукърбърг може би се подготвя за участие в политиката.
Във вторник Зукърбърг пусна онлайн излъчване от бившата си стая в общежитието. "Тук стоеше малкият ми компютър и тук програмирах Facebook", разказа бившият студент. Той създава социалната мрежа през 2004 г. именно за студентите в Харвард. Днес в нея имат акаунти близо 2 милиарда души.
Тъй като ни се струва, че е наистина епична, превеждаме неговата реч при дипломирането с малки съкращения:
„Уважаеми господин ректор, уважаеми членове на Надзорния съвет, уважаеми преподаватели, възпитаници, приятели, горди родители, уважаеми членове на административния отдел и всички вие, завършили най-великия университет в света, за мен е чест да бъда сред вас днес, защото, нека бъдем честни, вие постигнахте нещо, което аз никога не успях. Ако се справя с предизвикателството на тази реч, това ще е първият път, в който ще завърша успешно нещо тук, в Харвард. Моите поздравления за вас, випуск 2017!
Честно казано, може и да не съм най-подходящият оратор не само, защото се отказах от следването си, но и защото на практика всички ние сме едно и също поколение - попивахме едни и същи идеи и дремехме на едни и същи лекции. Може би всички сме минали по различни пътища, за да стигнем тук, но днес искам да споделя с вас това, което научих за нашето поколение и за света, който всички ние създаваме заедно.
Колко от вас си спомнят какво точно са правили, когато са получили онзи имейл, че са ги приели в Харвард? Аз играех на „Civilization” и изтичах надолу по стълбите, за да кажа на баща ми, и по някаква причина неговата реакция беше да запише на видео как отварям онзи имейл. Това можеше да се окаже наистина тъжно видео. Кълна се, че влизането ми в Харвард все още е нещото, заради което родителите ми се чувстват наистина горди с мен.
Ами първата ви лекция в Харвард? Моята първа лекция беше по Компютърни науки 121, водена от невероятния Хари Люис. Закъснявах, затова облякох набързо една тениска, без въобще да разбера, че съм я облякъл наопаки и етикетът ѝ стърчи най-отпред. Чудех се защо никой не иска да говори с мен - освен един човек, KX Джин, ние просто си паснахме. Накрая всичко завърши с това, че решавахме заедно своите уравнения и сега той ръководи значителна част от Facebook. Ето защо, випуск 2017 г., съветвам ви да бъдете мили с хората.
Но най-хубавия ми спомен от Харвард беше срещата ми с Присила. Току-що бях пуснал онзи майтапчийски уебсайт Facemash и административният отдел вече искаше да "ме види". Всички смятаха, че ще бъда изхвърлен. Родителите ми дойдоха да ми помогнат да се събера нещата. Приятелите ми организираха купон за сбогуване. И какъв късмет само - Присила беше на този купон с приятеля си. Срещнахме се на опашката за тоалетната на общежитията и онова, което успях да измисля като най-романтичната реплика на всички времена, беше: "След три дни ще бъда изритан оттук, затова бързо трябва да излезем на среща."
Всъщност всеки един от вас, скъпи абсолвенти, би могъл да използва тази реплика.
В крайна сметка не ме изхвърлиха – тръгнах си сам. Присила и аз започнахме да се срещаме. И ако си спомняте онзи филм, в който се твърдеше, че Facemash е толкова важен за създаването на Facebook, всъщност не беше точно така. Без Facemash не бих се срещнал с Присила, но тя е най-важният човек в живота ми, така че може да се каже, че това беше най-важното нещо, което създадох по време на моя престой тук.
Тук всички ние създадохме приятелства за цял живот, а някои - дори и семейства. Ето защо съм толкова благодарен на това място.
Днес обаче искам да споделя нещо за целите. Не съм тук, за да ви дам обикновения тласък, за да откриете вашата цел. Всички ние сме родени в новото хилядолетие и би трябвало да направим това инстинктивно. Тук съм, за да ви кажа, че не е достатъчно само да намерите целта си. Предизвикателството пред нашето поколение е създаването на свят, в който всеки да бъде със съзнанието, че има своя собствена цел.
Една от любимите ми истории е за това как един ден президентът Джон Ф. Кенеди посетил космическия център на НАСА и видял един портиер да носи метла. Той се приближил до него и го попитал какво прави. Портиерът му отговорил: "Помагам да изпратим човек на Луната, господин президент".
Целта е онова чувство, че сме част от нещо по-голямо от нас, че сме необходими, че ни предстои нещо по-добро, за което трябва да работим. Целта е това, което създава истинското щастие.
Вие се дипломирате във времена, когато всичко това е от особена важност. Когато нашите родители завършваха, закономерна цел беше тяхната работа, тяхната църква, тяхната общност. Но днес технологиите и автоматизацията закриват много работни места. Съпричастността към общността също отмира. Много хора се чувстват изолирани и депресирани и се опитват по някакъв начин да запълнят празнотата в себе си.
По време на пътуванията си се срещнах с деца от поправителни домове и с пристрастени към дрогата наркомани. Всички те ми казваха, че животът им е можел да бъде съвсем различен, ако са имали с какво да се занимават, програма за запълване на свободното време след училище или някъде, където да могат да отидат. Срещнах се и с работници в заводи, които знаят, че няма да могат да върнат старите си работни места - те също се опитват да намерят своето място.
За да помогнем на нашето общество да продължи напред, ние, като поколение, сме изправени пред предизвикателство - не само да създадем нови работни места, но и да вдъхнем отново възроденото чувство за цел.
В нощта, в която стартирах Facebook от моята малка спалня в "Къркланд Хаус", с приятеля ми KX отскочихме до Noch‘s. Казах му, че сега се вълнувам, че ще свържа общността на Харвард, но един ден някой ще успее да свърже целия свят.
Тогава въобще не ми хрумна, че този някой можем да бъдем самите ние - бяхме просто едни хлапета от колежа. Нищо не разбирахме от това. Имаше ги всички онези големи технологични компании с много пари. Тогава просто мислех, че някой от тях ще го направи. Но всъщност цялата идея - че всички хора имат нужда да бъдат свързани, беше пределно ясна за нас. Затова просто продължихме да се вървим напред, ден след ден.
Знам, че много от вас ще имат свои собствени истории, точно като тази. Смятате, че промяната в света, която ви изглежда толкова очевидна, ще бъде извършена от някой друг. Но не друг ще я извърши. Вие ще направите промяната.
Не е достатъчно само да имате собствена цел. Трябва да създадете усещане за цел и в другите.
Открих това по трудния начин. Разбирате ли, моята мечта не беше да основа компания, а да окажа въздействие. И когато всички онези хора започнаха да се присъединяват към нас, разбрах, че и те са загрижени за същото, така че никога не се наложи да обяснявам какво мечтаех да създадем.
След години няколко големи компании поискаха да ни купят. Аз не исках да продавам. Исках да видя дали можем да свържем повече хора. Изграждахме първия информационен канал News Feed и смятах, че ако направим това, може да променим начина, по който научаваме неща за света.
Почти всички останали искаха да продават. Без съзнание за по-висша цел, първоначалната мечта се беше сбъднала. Това разедини компанията ни. След като проведохме доста остър спор, един от консултантите ми каза, че ако не се съглася да продавам, ще съжалявам за това решение до края на живота си. Отношенията ни бяха толкова изопнати, че в рамките на една година всички от управленския екип напуснаха.
Това беше най-трудното ми време във Facebook. Вярвах в това, което правим, но се чувствах сам. И по-лошото беше, че всичко ставаше по моя вина. Чудех се дали греша, дали се оказах просто един измамник, 22-годишен хлапак, на когото не му е ясно как е устроен светът.
Сега, години по-късно, разбирам, че „така“ е устроен светът, когато няма съзнание за по-висша цел. От нас зависи да създадем това усещане за цел, за да можем да продължим заедно.
Днес искам да поговоря за трите начина да създадем свят, в който всеки да има усещане за цел: като се захванем заедно със смислени проекти, като предефинираме понятието за равенство, така че всеки да има свободата да преследва целта си, и като създадем една общност по целия свят.
Следва продължение.
Превод: Петя Бъчварова
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари