Четри принципа, които ще го насочат в правилната посока
Дете, което прави робот. Снимка: Shutterstock
Какъв искаш да станеш? Това е въпросът, който родителите задават на детето още щом проговори. Дори и преди това – като нареждат пред него лекарски срушалки, писалка, клещи, топка ... на пътечката на прощъпулника.
И въпреки настояването им, хлапето не може да отговори на този въпрос нито в края на 7, нито след 12 клас. Малцина са тези, които са на ясно какво искат да работят, дори и след като завършат обучението.
Ето няколко насоки, които могат да помогнат. Дава ги семейният психолог Елена Попова.
Работата трябва да носи на човек не само препитание, но и удоволствие. Затова първият и очевиден критерий при избора на професия са предпочитанията на самото дете. Той обаче често противоречи на материалните съображения на родителите, които често искат детето да наследи техните професии е да продължи фамилната традиция. (например: в нашето семейство всички са лекари и те също ще учиш медицина).
Занимание по биология. Снимка: Shutterstock
За щастие в наши дни повечето родитела са на ясон, че трябва да оставят сина или дъщеря си да поемат по своя път.
Какво обаче да направите, ако вашия гимназист не знае къде да отиде?
Това е напълно естествена ситуация: на 15-16 години за детето е много трудно да резбере на какво да посвети живота си (дори възрастните не винаги успяват в това).
За да помогнат на детето, родителите могат да се опитат да очертаят поне основните насоки, като обсъдят с него какво и как обича/не обича да прави в клас и извън училище.
Дори ако отговорът е: „Обичам да гледам само клипчета“. Може да го попитате какви клипове го интересуват най-вече.
Възможно е родителите да бъдат приятно изненадани - например, когато научат, че дъщеря им предпочита видеоклипове за това от какви нужди се нуждаят животните.
Не е задължително хобито на детето да се превърне в бъдеща професия, но то може да изясни нещо за основните му интереси и наклонности. По-специално, за да разберете дали детето иска да работи с хора, с нови технологии, с неща от природатя, художествени изображения, цифри или букви.
Занимания по химия. Снимка: Shutterstock
„Искам“ несъмнено е важно, но не и единствено условие при избора на бъдеща специалност. Вторият задължителен компонент е „Аз мога“.
В идеалния случай способностите на човек и изискванията на професията трябва да съвпадат.
Дете , което пише хубави есета и има отношение към литературата, няма да е разумно да се запише в математическа гимназия, само защото неговият приятел е избрал това.
Родителите са изправени пред трудна задача - без да нараняват гордостта на тийнейджъра, деликатно да го насочат към онези области, в които той обективно е успешен: „Пишеш отлични есета, но математиката те затруднява. Представяш ли си с това да се занимаваш до края на живота си?"
В случая с вашия тийнейджър е важно да запомните, че ученето и работата понякога изискват напълно различни качества.
Например постоянството и способността да помни много информация (ключът към добрите оценки) може да не са толкова ценни за служител, от когото се изисква да бъде креативен и да взема решения. Ето защо, в допълнение към представянето в училище, си струва да помислите за личните му качества.
Колко лесно се сприятелява, колко бързо мисли, дали цени правилата - всичко това може да бъде важно за бъдещата му кариера.
Възрастните знаят това със сигурност, защото част от тях работят нещо различно от специалността, която са завършили. Има много търсени професии, които не се учат в университети и колежи – достатъчна е практика или обикновен курс. И дори ако един млад човек завърши това, което мечтае, вероятно ще му се наложи да учи много и да тръгне от нулата.
За тийнейджърите и техните родители е важно да разберат какво точно избират: професия като набор от приложни умения или образование като съвкупност от знания и способност за учене. Това ще определи към кой университет да са насочи детето. Или може да се даде сметка, че няма смисъл да прекарва години в учене, вместо да изкара краткосрочен курс и веднага да започне работа по специалността.
За да направи информиран избор, е полезно детето да се запознае с бъдещата си професия или университет: нека отиде на деня на отворените врати и на екскурзии (те се провеждат не само в образователни институции, но и в големи компании), да гледа тематични видеоклипове в интернет, да общува със студенти или възрастни, завършили тази специалност. Всичко това не само ще помогне на детето да вземе решение, но и ще послужи като отлична мотивация за активна подготовка за прием.
Друг вариант е да потърсите съвет професионални консултанти. С помощта на тестове те ще определят способностите, които са най-развити у тийнейджъра и след това ще го насочат да вземе решение за посоката на бъдещата работа или къде да учи. Изборът на бъдеща професия е отговорна, но не фатална стъпка. Защото във всеки следващ етап, има възможност за промяна.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари