Разказана от SOS Детски селища България
В Центъра за обществена подкрепа във Велико Търново към SOS Детски селища пристига направление за работа с Дими - седемгодишно момче, чиято майка е с психично заболяване, бащата отсъства, близките на момчето - две баби и постоянно оставащата на лечение майка не могат адекватно да посрещнат емоционалните нужди на детето. То е единствено дете в къщата и обичайният стил на възпитание е възрастните да се ръководят от желанията му.
Дими не познава граници, близките не умеят да ги поставят, нито пък да ги спазват. След глезенето често следва овикване, неоправдана критика, незаслужени намеци, че и момченцето, и баща му са еднакво лоши. Никой не отчита факта, че детето има нужда от разбиране и подкрепа, от окуражаване и стимулиране. Много често е поставяно в положение на слушател за грешките и недостатъците на родителите си.
В такива случаи Дими става тревожен и избухлив, понякога състоянието му прераства в агресия спрямо бабата. Нестабилното психическо състояние на майката не ѝ позволява да има реалистични представи за израстването на Дими, нуждае се от напътствия и подкрепа в това отношение.
Екипът на SOS Центъра за обществена подкрепа работи по този случай година, в рамките на която провежда много психосоциални и психологически консултации със семейството. Работата е насочена основно към осигуряване на спокойна и стабилна среда за детето, предотвратяване на конфликти и преодоляване на трудности в поведението. Освен психолог, в работата с Дими се включва и педагог, който се среща с него всеки ден след училище и му помага да се справя по-добре в училище.
Психологическите консултации имат за цел преодоляване на дефицити, породени от липсата на адекватно възпитателно въздействие, справяне с емоционални кризи, развитие на нагласи за поведение, подпомагащо пълноценното му развитие. Детето ходи с интерес на срещите в SOS Центъра, като очакванията му бяха са свързани с възможността да играе и да се чувства добре. Радва се, че излиза от обичайната си среда. Споделя страховете си дали ще се справи със злото около себе си. Притеснява се от поведението на баба си, разказва, че тя непрекъснато натяква за отсъствието на бащата от семейната система. Така Дими се чувства затормозен от нейното присъствие.
Един от похватите на SOS Центъра в работата с Дими е да напишат специална приказка, която да бъде НЕГОВАТА ПРИКАЗКА. Срещите с него продължават година, докато SOS сътрудниците се убеждават, че първите видими постижения за по-ниска тревожност са факт. От училището на Дими идва информация, че поведението му вече е по-различно: не крещи както преди, не избухва. Майката също споделя, че Дими все по-рядко посяга.
Приказка за момчето, което победи вещицата:
Едно момче имало червена кола. Можело да сяда в нея и да я кара, да вози играчките си, а даже и приятелите си, ако поиска. Чудна била неговата кола. Но една нощ, докато спяло, лоша вещица вляза в тяхната къща да открадне колата. Била се уморила да ходи по света без кола и поискала да открадне колата на момчето. Когато не успяла да се събере в нея, се ядосала и омагьосала колата. Взела едно въгленче от угасналата печка и надраскала колата с думите:
- Омагьосвам те, червена кола! Когато се качи на теб твоето момче, нека да става така, че всичко край него да го ядосва и когато се ядоса, то да започва да крещи, да чупи, а ти, кола, да подскачаш, да се тресеш, да буксуваш, да ръмжиш и да друсаш. Изобщо да не можеш да бъдеш карана! Омагьосвам те завинаги!
И така станало. Събудило се момчето. Закусило. Ходило даже на училище. И когато се върнало, поискало да покара своята червена кола. Но какво става?! Щом седнало в нея, нещо сякаш го ядосало, някакъв яд влязъл в него и колата запалила, но после изведнъж се затресла, заръмжала и заподскачала. Момчето едва седяло на седалката. Искало му се да вика и да чупи, да удари някого. Не можало да подкара изобщо колата.
На другия ден се повторило същото. На третия ден - пак. Момчето се отчаяло. Не знаело какво да прави. Уж всичко било наред, но щом седнело в омагьосаната кола, започвало да се ядосва на всичко - на родителите си, на играчките си, на тетрадките си, започвало да крещи, искало да чупи и да обижда и толкова много искало да кара тази кола, но тя само ръмжала, подскачала и буксувала. Момчето се натъжило и не знаело какво да прави. Родителите му се сърдели и не разбирали защо се държи така. И никой не му помагал.
Една нощ момчето сънувало странен сън - в съня му дошло вълшебно птиче и научило момчето какво да направи, за да може да си кара колата.
- Когато се ядосаш - казало птичето, - когато усетиш, че си гневен и всичко те дразни, че искаш да крещиш, да викаш, да обиждаш другите, тогава отвори уста, поеми си дълбоко въздух и преброй до десет. После сложи една салфетка на устата си, бързо кажи всички лоши думи, които искат да излязат от устата ти, всички лоши закани, които ти се иска да извикаш, всички обиди. След това смачкай салфетката, хвърли я в кофата или в печката и пробвай да подкараш колата. Не казвай на никого тази моя тайна, за да не чуе вещицата, която е омагьосала теб и твоята кола.
Момчето се събудило. Спомнило си съня и птичето. Изтичало до колата. Искало да пробва. Още щом влязло в нея, усетило как се ядосало - този път се ядосало на баба си и му се приискало да я удари, да счупи някоя нейна чаша. Колата пак се затресла. Момчето веднага започнало да диша дълбоко, преброило бавно до десет. Взело салфетка, сложило я на устата си и казало тихо обидните думи, които му дошли наум - ти си гадна, ти си лоша, ти си грозна и глупава! Огледало се, видяло, че никой не го гледа, смачкало салфетката и я хвърлило в кофата за боклук! И станало чудо - колата спряла да се тресе и да буксува! Момчето дълго играло с нея.
Тази година Центровете за обществена подкрепа на SOS Детски селища България навършват 10 години. SOS Центрове има в София, Перник, Велико Търново и Габрово. В тях се предоставя програмата „Подкрепа на семейството“. Тя е насочена към деца, които са в риск да загубят грижата на родителите си, като оказва социална и психологическа помощ на семействата, за да могат да се грижат по-добре за своите деца.
Съдейства на родителите за това децата да получават закрила, здравна грижа, образование и развитие. Подкрепя ги да започнат работа и да подобрят условията си на живот. В резултат в 95% от случаите семействата са подобрили грижата за децата си и е предотвратена раздялата на деца и родители.
Или, с други думи казано, помага да се случват добри неща на семейства, изпаднали в беда. Всеки, който има нужда от помощ, може да ги потърси. Ако иска да помогне, пак може да го направи, като стане SOS Приятел и така спаси едно семейство!