Как научих трите ми деца да четат

За сензитивен период на развитие, важен за способността за четене, се смята времето между 5 и 6 години, но все пак границите при всяко дете са индивидуални – дори за децата в едно и също семейство. И моят личен опит е доказателство за това.

Имам четирима сина и обучението по четене на по-големите трима беше съвсем различно – както са различни и моите момчета. Никога не съм си поставяла за задача да възпитавам вундеркинди, не съм се стремила и искала най-големият да се развива преждевременно в обучението си. Той обаче си имаше свои съображения.

Когато той беше на две години и половина, заминахме за Великобритания. Роднина ни подари азбука за деца и я пъхнах в куфара буквално в последния момент. Настанихме се и тя известно време събира прах на рафта, но не задълго. Забелязвайки, че детето с интерес разглежда надписите на опаковките на продуктите, които поставях на масата, му показах буквата "О".

И се започна. Оказа се, че живеем заобиколени от буквата "О" – и хубавото е, че тя се изписва еднакво на всички европейски езици. Буквата „О“ ни преследваше на закуска, на разходка, в писмата и вестниците, на витрините на магазините. „Буквата О!“ „Ето я пак, буквата О!“ – детето с възторг ми я показваше.

Изведнъж то посегна жадно към всички печатни думи наоколо без никакво подстрекаване от моя страна. На 3 години знаеше отлично азбуката, на 4 вече четеше уверено на руски. Букварът детето захвърли на 35-а страница (така си и остана), и просто ми задаваше въпроси как се чете тази или онази буква.

По време на следобедния сън на по-малкия си брат големият идваше при мен с книжка и изстискваше знания, както от паста за зъби, без прекъсване, по всяко време.

С втория ми син седяхме с буквара малко, след като той навърши 4 години и се оказа, че е преждевременно. Наложи се да чакаме 5 години, за да започне да възприема повече или по-малко конструктивни знания. Той се занимаваше с желание, стараеше се, но четенето му се отдаваше трудно.

След като цял ден се запознавахме с буквата А, вечерта разбирах, че сме учили буквата У. Букварът беше изчетен три пъти от кора до кора, за да запомни азбуката, и първата книжка за Космоса, изпратена от баба му от Русия, прочете именно той – бавно, разбира се, като постоянно се връщаше към прочетеното, момчето ми си проправяше път към звездите.

Три седмици бяха нужни на шестгодишното ми момче, за да овладее детска книжка от 30 страници. Ние го хвалихме толкова много, че големият също поиска да получи част от аплодисментите и вечерта изчете книжката гладко, макар че не предизвика такъв възторг.

А третият ни син проговори след три години и нямаше толкова упорита памет. Две-три занимания с него, когато беше на 5, ми дадоха да разбера – неговото време още не е настъпило и обучението по четене трябва да бъде бавно и ненатрапчиво. Мечтата ми - да го науча да чете на руски, преди да тръгне на училище, не се осъществи. Бавно, но правилно детето овладяваше сложните правила за четене на английски. Защото общителното ми момче се обучаваше много по-бързо в група, отколкото самостоятелно.

И когато на седем години започна да чете уверено на английски, майка ми за няколко седмици го научи лесно да чете и на руски.

Сега големите момчета са на седемнайсет, шестнайсет и десет години. Те четат и на двата езика и не могат да си представят животът без книги.

Колко вълнения, преживявания, време, усилия, изобретателност и търпение се изискваха от мен, за да науча децата да четат и да заобичат четенето…

Не може да се сравнява едно дете с друго, независимо дали са братя или чужди. Детето трябва да се сравнява не с друго дете, а със себе си преди време, за да се види как се развива. Всеки има свой път и свой ритъм, но в резултат има трима читатели. Това пожелавам и на четвъртия, когато му дойде времето.

parents.ru