Прочути световни солисти в концерта „Верди – Реквием“

В навечерието на големия християнски празник Великден, в Софийската опера и балет ще бъде изпълнен концерта „Верди – Реквием“ с участието на международен състав от солисти.

Във „Верди – Реквием“ на 13 април, от 19:00 часа, ще пеят солистите:

Силвия дала Бенета – сопран, Италия, Тициана Караро – мецосопран – Италия, Даниел Магдал – тенор – Румъния, Мариус Болос – бас – Румъния, Айра Леви – диригент-Берлин, хора и  оркестъра на Софийската опера и балет

За Вердиевия „Реквием”

През 1873 година, след „Аида”, Верди започва работа и над своя „Реквием”. През десетилетието 1860 - 1870 той понася няколко тежки лични загуби. Умират неговият тъст Антонио (Папа) Бареци, близкият му приятел и сътрудник, поета и либретиста на „Риголето”, „Травиата”, „Бал с маски”, „Ернани”, „Макбет”, „Стифелио”, „Двамата Фоскари”, „Симон Боканегра” и „Силата на съдбата”. След това и Росини (1868). През 1873 г., на 22 май,  умира и великият писател Алесандро Мадзони, към когото Верди изпитва дълбоко уважение.

Двамата гении и вдъхновители на италианската революция се срещат през лятото на 1868 година. Ето какво пише той в едно от писмата си до своята приятелка графиня Клариче Матеи: „Какво мога да ви кажа за Алесандро Мандзони? Как бих могъл да изразя  своето невероятно възхищение и блажено чувство пред този светец, както вие го наричате? Бях готов да падна на колене пред него!" (7 юли 1868). За композитора писателят е най-висшият пример на патриотичната гордост на изстрадалата и разпокъсана Италия, тогава бореща се за националната си независимост и обединението си.

Смъртта на Мандзони подтиква Верди да създаде едно от най- хубавите си творения - „Messa da Reqiem”. Премиерата е на 22 май 1874 по повод годишнината от кончината на писателя в катедралата „Сан Марко” в Милано. Дирижира авторът, а солистите са сред първите певци на епохата: прочутото сопрано Тереза Щолц, мецосопраното Маргерита Алдман, тенорът Капони и басът Маини. Участват голям хор и оркестър.

Следват три повторения в залата на Ла Скала, а само след седмица е премиерата в Гран Опера, Париж ( там Верди получава Ордена на Почетния легион на Франция), след което и в: Лондон, Берлин, Виена, Мадрид. Навсякъде с триумфален успех, за да влезе в постоянния репертоар на всички големи хорове и оркестри по света.

Реквиемът на Верди поставя и едно ново начало - големите сакрални творби да се изпълняват не само в църквите, но и в оперните и концертните зали.

Въпреки успеха и огромния интерес на публиката, в църковните среди се появили критики и нападки срещу „светския” характер на музиката. Клерикалите решили, че Верди се отнесъл „твърде свободно и безотговорно към литургичния текст”. Реквиемът наистина не прилича на типичните традиционни католически заупокойни меси. „В тази музика, пише Джузепе Ронкаля, присъства непрекъснато човекът със своите страхове, съмнения, молби, сълзи, екстази, с душевните си подеми и отчаяния.

Верди разкрива пред нашето въображение редица така различни по форма, рисунък и колорит звукови картини, че неволно си спомняш за мощната и драматична четка на художника Тинторето, за най- силните страници от „Божествената комедия” на Данте, за „Страшния съд” на Микеланджело Буонароти...”

В този свой късен шедьовър Верди говори на своя привичен език, въодушевен от едно безспорно дълбоко чувство. Един вибриращ лиризъм. Широките, пластични мелодии тук са пределно изразителни, горещи, чувствени като оперните му мелодии. Музикалният му език е образно конкретен, както в най-силните му оперни опуси. Типичното за оперите му съпоставяне между различните образи и настроения и ярката контрастност на Реквиема са родствени на търсенията му в „Аида”, Дон Карлос” и останалите му зрели сценични творби.

В седемте му части срещаме една неповторима свежест и разнообразие на темброви и хармонични багри, често пъти сурови, плътни, сумрачни („Dies irae”, „Tuba mirum”, „Rex remendae majestatis”), или пък светли, ярки („Sanctus”), понякога импресионистично изискани и нежни като в „Lux aeterna” и в „Lacrimosa”.  Както и в „Аида” оркестърът на Верди тук е „вокален”, „пеещ”, като много изкусно, майсторски, по един новаторски начин използва  тембрите  на солиращите духови инструменти.

Гениална музика, в която прелива океан от чувства: мъжествен героизъм, гневен протест, дълбоко страдание, просветлен лиризъм и страстна мечта и надежда за свобода и щастие. Духът е повален, но не и сломен, той все още е жив – това е идейният извод на това гигантско, новаторско произведение на великия Верди.

Представяме ви прочутите солисти:

Силвия дала Бенета

Силвия дала Бенета е сред водещите драматични колоратурни сопрани на световната сцена. Постигнала забележителен успех в цяла Италия, Европа и Азия, нейният преход през последните сезони към Вердиев драматичен колоратурен репертоар заслужено получи внимание и одобрение.

Ангажиментите ѝ този сезон включват откъси от „Набуко“ и „Аида“ на фестивала „Бустан“ в Бейрут, „Норма“ във Ферера, Вердиевия „Реквием“ в София, „Така правят всички“ в Мексико, Йерусалим и Парма и „Веселата вдовица“ в Катания.

Италианското сопрано започва сезон 2015/2016 с Елизабет в „Елизабет, кралица на Англия“ в Сасари. После пее Гюлнара в „Корсар“ на престижния фестивал „Верди“ в Парма, Маргарита в „Хугеноти“ в Операта в Ница, Норма в Люцерн, Бианка в „Бианка и Фернандо“ на фестивала „Росини“ във Вилдбад, Аида в Малта, Сакунтала в „Легендата за Сакунтала“ от Алфано в Катания и Оперни гала концерти в Унгария със симфоничния оркестър на MAV.

През сезон 2014/2015 италианското сопрано изпъква в дебютната си роля като Абигайл в „Набуко“ в Гозо, Малта, като преди това дебютира като Елвира в „Ернани“ в Литвийската национална опера във Вилнюс; Семирамида в Ница, Дона Анна в „Дон Жуан“ в Пиза, Фиорила в „Турчинът в Италия“ в Катания, София/Херонима в световната премиера на „Ел Греко в Атина“ от Хацинасиос, Елеонора в „Сицилианска вечерня“ и Изабела в „Щастливата измама“ на фестивала „Росини“ във Вилдбад.

Сезон 2013/2014 е белязан с нейните интерпретации на две Вердиеви роли, „Реквием“ в Йези и Алис във „Фалстаф“ в Сасари и Йези, както и от изпълнения на „Норма“ от Белини в Загреб и Микаела в „Кармен“ в театър „Карло Феличе“ в Генуа и гала концерти в театър „Олимпико“ във Виченца и театър „Алфиери“ в Асти.

Обширният репертоар на ​Силвия Дала Бенета включва ролите на Гюлнара в „Корсар“ (фестивал „Верди“ в Парма и ABAO Билбао), Джизелда в „Ломбардци“ (театър „Реджо“ в Парма), Чо-Чо-Сан в „Мадам Бътърфлай“ (на турне с театър „Верди“ в Триест), Мими в „Бохеми“ (Палма де Майорка и Хонгконгски център за изпълнителски изкуства), Лиу в „Турандот“ (театър „Верди“ в Пиза), Хана Главари във „Веселата вдовица (театър „Верди“ в Триест, театър „Карло Феличе“ в Генуа и Фондация „Арена ди Верона“), Микаела в „Кармен“ (Арена ди Верона, театър „Масимо“ в Палермо и гореспоменатата постановка на „Карло Феличе“), Маргарита във „Фауст“ на Гуно (театър „Кочия“ в Новара), Жулиета в „Ромео и Жулиета“ (Триест) и четирите жени в „Хофманови разкази“ (Circuito Lirico Lombardo).

Интерпретацията на ​Силвия Дала Бенета на Виолета Валери от „Травиата“ се е превърнала в еталон, с изпълнения в първите театри в Италия и на фестивали по цял свят, включително Театър “Реджо“ в Торино, „Маджио Музикале“ във Флоренция, Арена ди Верона, театър „Карло Феличе“, операта в Торонто-Мисисауга, Пучиниевия фестивал в Торе дел Лаго (с прожекции в кина в цяла Италия) и националния театър „Мохамед V“ в Рабат.

Белкантовият репертоар също така играе значителна роля в широкообхватната кариера на Дала Бенета, с успехи като Норма (Пиза, Кремона, Павия, Комо, Бреша, Тренто и Загреб), главната роля в „Лучия ди Ламермур“ (Каляри, Триест, Фермо, Висбаден, Берн, Мисисауга, Санкт Гален, Ливорно, Пиза, Лука и Равена), „Семирамида“ на Росини (Ливорно, Пиза, Лука, Люберон и Ница), и Фиорила в „Турчинът в Италия“ (Хамбург, Пиза, Триест, Катания).

​Силвия Дала Бенета е сътрудничила с диригентите Никола Луизоти, Даниел Орен, Андреа Батистони, Джампаоло Бизанти, Даниеле Калегари, Пиерджорджо Моранди, Донато Ренцети, Карло Монтанаро и Ренато Палумбо, наред с други, както и с режисьори като Франко Дзефирели, Джонатан Милър, Даниеле Абадо, Лоран Пели и Хенинг Брокхаус. Търговските ѝ записи включват „Фауст“ на Гуно, солов албум с арии (Kikko Music) и DVD с постановката на „Корсар“ на театър „Реджо“ в Парма на Unitel Classica.

Даниел Магдал

Завършил е Музикалната академия „Джордже Енеску“ в родния си град Яш, Румъния. От малък се увлича от класическата музика, най-вече от операта, макар в семейството му да няма хора, посветени на това изкуство. В Музикалното училище свири на ударни в класическия оркестър, но пеенето е това, което го привлича истински и то предопределя пътя му. След няколко сезона като солист на операта в Яш в началото на 90-те се озовава в театъра в германския град Фленсбург, близо до границата с Дания. Три години по-късно решава да премине на свободна практика. Репертоарът му включва почти всички тенорови партии от оперите на Пучини, пее и творби на Верди, Бойто, Майербер, Вагнер в театри из цяла Германия. В Държавната опера в Прага е поканен за „Аида“ и „Травиата“ от Верди и за „Мефистофел“ от Бойто. Гостува в Дойче опера – Берлин, както и в театри в Япония и Канада. Отело и Самсон са двата му любими персонажа, а творбата на Сен-Санс е предпочитаното заглавие в неговия репертоар. Разучава го за постановка в Националната опера в Букурещ. Неотдавна с голям успех гостува в Софийската опера и балет в „Самсон и Далила“.

Тициана Караро

Тициана Караро завършва образованието си с пиано и оперно пеене. Прави своя дебют на Фестивала на Итрийската долина на Мартина Франка през 1991 г. в ролята на Акилио във „Фарначе“ от Вивалди, получавайки голям личен успех сред публиката и критиката и няколко пъти пее на същия фестивал.

През 1994 печели конкурса за млади оперни певци „Приятели на галерията на театър Ла Скала“, а също и конкурса AsLiCo, който ѝ позволява да дебютира в заглавната роля на „Дяволицата“ от Галупи.

Пяла е в големи италиански и международни театри: Монте Карло, Будапеща, Ройтлинген, Неапол („Турчинът в Италия“), Парма, Тревизо, Реджо Емилия, Модена, Мачерата, Равена, Верона („Набуко“ – постановка на Уго де Ана, диригент Даниел Орен), Пиза.

Прави своя дебют в някои от главните роли за мецосопрано като: Еболи в „Дон Карлос“, Азучена в „Трубадур“, Заида в „Турчинът в Италия“, Тисбе в „Пепеляшка“ (режисьор Пици), Фулвия в „Пробният камък“, Елисета в „Тайният брак“, Сузуки в „Мадам Бътърфлай“ (диригент Ренцети), Бепе в „Приятелят Фриц“ (диригент Меркурио), Амнерис в „Аида“ (постановки Дзефирели/Стефанели за Фондация „Тосканини“ и Пици/Ренцети в Мегарон в Атина).

Често изпълнява църковна музика като „Реквием“ на Моцарт и Верди, IX симфония на Бетовен, „Стабат Матер“ на Перголези и Росини, „Dies Iste“ и „Възкръсването на Лазар“ от Перози и „Juditha Triumphas“ от Вивалди.

Сред диригентите, с които е работила, са: Кампанела, Ренцети, Де Бернар, Кампори, Орен, Меркурио, Роварис, Толомели, Стефанели.

Наскоро участва в ролята на Роджиеро в „Танкред“ от Росини в театър „Сан Карло“, Неапол.

Сред предстоящите ѝ ангажименти е участие в летния сезон на Арена ди Верона в операта „Набуко“ (като Фенена) и дебютът ѝ в титулната роля на „Кармен“ от Бизе в Пиза.

Мариус Болос

Солист на Букурещката национална опера от 2006 г., Мариус Болос е завършил Университета в Орадя, специализирайки музика и богословие. Участвал е в майсторските класове на баса Йонел Перлеа, сопраното Нели Миричиою, мецосопраното Виорика Кортес, сопраното Марияна Николеско и сопраното Леонтина Вадува. През 2006 г. е стипендиант на Оперното студио към Националната опера в Будапеща и взема частни уроци по пеене с познатия и у нас голям румънски изпълнител маестро Помпей Харащяну.

Мариус Болос дебютира в Румънската национална опера в Клуж-Напока през 2004 г. като Командора в „Дон Жуан“ от В. А. Моцарт. През юли 2005 г. е финалист на Международния певчески конкурс „Хариклеа Даркле“ в Браила, а през 2007 г. е удостоен със Специалната награда на журито по време на същия конкурс. Получава Втора награда на Фестивала на изпълнение на румънска песен в Брашов. Дебютира в Букурещката национална опера с ролята на Монтероне в „Риголето” от Джузепе Верди и през годините си сътрудничи също и с Румънската национална опера в Клуж-Напока и с Филхармонията „Джордже Енеску“ в Букурещ.

Оперен репертоар:

Командора в „Дон Жуан“ от Волфганг Амадеус Моцарт

Колас в „Бастиен и Бастиена“ от Волфганг Амадеус Моцарт

Зарастро във „Вълшебната флейта“ от Волфганг Амадеус Моцарт

Дон Базилио в „Севилският бръснар“ от Джоакино Росини

Оровезо в „Норма“ от Винченцо Белини

Капелио в „Капулети и Монтеки“ от Винченцо Белини

Абимелех и Стар евреин в „Самсон и Далила“ от Камий Сен-Санс

Царят в „Аида“ от Джузепе Верди

Монтероне и Спарфучиле в „Риголето“ от Джузепе Верди

Върховният жрец в „Набуко“ от Джузепе Верди

Ферандо в „Трубадур“ от Джузепе Верди

Колин в „Бохеми“ от Джакомо Пучини

Гремин в „Евгений Онегин“ от Пьотр Илич Чайковски

Крал Хайнрих в „Лоенгрин“ от Рихард Вагнер

Титурел в „Парсифал“ от Рихард Вагнер

Форбас и Върховният жрец в „Едип“ от Джордже Енеску

Аталиба в „Алзира“ от Джузепе Верди

Банко в „Макбет“ от Джузепе Верди

Том в „Бал с маски“ от Джузепе Верди

Лодовико и Монтано в „Отело“ от Джузепе Верди

Анджелоти в „Тоска“ от Джакомо Пучини

Тимур в „Турандот“ от Джакомо Пучини

Бонзо в „Мадам Бътерфлай“ от Джакомо Пучини

Айра Левин – диригент

Айра Левин е международно известен заради голямата многостранност на музикалните му дейности. Дирижирал е над хиляда представления на 75 оперни заглавия и също така се чувства комфортно на концерт с обширен симфоничен репертоар. Той е лауреат на награди като концертен пианист и за записи с негово участие. Бил е ученик и асистент на легендарния Хорхе Болет в Музикалния институт „Къртис“. Има 40 публикации като композитор-аранжор, които включват оркестрации на по-важни произведения от Лист, Франк, Бузони, Регер, Рахманинов и Респиги, транскрипции за пиано и каденци към няколко концерта за пиано от Моцарт.

Левин е главен гост-диригент на легендарния Театър „Колон“ в Буенос Айрес от 2011 до 2015 г., където дирижира 12 големи оперни постановки, включително произведения от Моцарт, Вагнер, Верди, Пучини, Рахманинов, Щраус и Прокофиев, както и американските премиери на „Едип“ от Енеску, „Огненият ангел“ на Прокофиев и „Калигула“ на Гланерт, а също и няколко симфонични програми. Бил е музикален и артистичен директор на театър „Мунисипал“ в Сао Пауло и на Националния театър в Бразилия, главен диригент на Дойче Опер ам Рейн и на Бременската опера и главен гост-диригент на Каселската опера. Бил е гост-диригент на множество важни оркестри и опери като Дрезден, Лайпциг и Женева и е работил с много от световните водещи инструменталисти, певци и режисьори.

Записал е няколко компактдиска, посрещнати възторжено от критиката, с Лондонския симфоничен оркестър, Кралския шотландски национален симфоничен оркестър, Норландския симфоничен оркестър и на негови собствени транскрипции за пиано.

Айра Левин ще направи своя оперен дебют в САЩ през март-април 2017 г. в Роуз тиътър на Център „Линкълн“, като диригент на брилянтната и рядко изпълнявана опера „Потъналата камбана“ от Оторино Респиги в първия сезон на наскоро реорганизираната Ню Йорк Сити Опера. Това ще бъдат първите представления на това произведение в Ню Йорк след 1929 г.

Левин впечатли оперната публика у нас с участието си в първата част на Новогодишния концерт на Софийската опера и балет през 2016 г., където дирижира откъс от „Парсифал“ на Рихард Вагнер.