Как да го подготвите да остане само в къщи и да е спокойно
Снимка: Guliver / iStock
Всяка година над 11 милиона деца в ранна училищна възраст остават сами в къщи. Едно от 5 деца се прибира от училище, а в дома не го чака никой.
Терминът „дете с ключ на врата“ става популярен през 40-те години, когато бащите са били на война, а майките е трябвало да изкарват прехраната и да издържат семейството.
Броят на тези деца се увеличава през 70-те и 80-те години, когато майките масово тръгват на работа. И днес много съученици на сина ми стоят сами в къщи часове наред, докато родителите им са на работа.
Изследователите предупреждават, че самотата и тревожността на тези хлапета с „ключ на врата“ не е за подценяване, а още по-тревожна е тенденцията на зачестили инциденти, когато те са оставени сами и без надзор.
Някои родители са убедени, че така учат децата на самостоятелност. Други – просто нямат избор и най-вече заради финансови ограничения не могат да осигурят занималня.
Без значение дали сте от едните или от другите, има няколко фактора, които трябва да се имат предвид в зависимост от възрастта, особеностите на детето и времето, през което трябва да стои само.
Ето някои от тях:
- Дали е в състояние да се грижи за себе си?
- Склонно ли е да се подчинява и да спазва определени правила?
- Взема ли неразумни решения?
- Как се справя със стресови ситуации?
- Дали се чувства тревожно или пък въобще не одобрява идеята да стои само?
Други фактори, които трябва да обмислите:
- Колко често ще се налага да стои сам в къщи? Колко време? По кое време на деня ще се случва това?
- Трябва ли само да си приготви храна. Ако – да, знае ли как?
- Колко деца ще останат в къщи сами по едно и също време. И най-голямото в състояние ли е да се грижи за по-малките.
- Домът ви обезопасен ли е? Има ли „скрити капани“?
- Кварталът добър ли е?
- Детето може ли да си отваря вратата с ключа без проблеми?
- Има ли мобилен телефон?
- Знае ли как да постъпи, ако някой звъни на вратата?
- Има ли съседи или близки, на които може да разчитате, ако се наложи бързо да дойдат и да помогнат, защото детето е уплашено?
Въпросите могат да бъдат допълнени.
Ако все пак решите да оставите детето само, ето 6 стъпки, които ще направят прехода по-лек.
1. Направете го постепенно
Първоначално оставете детето само за кратко, за да се уверите дали се чувства спокойно.
Аз започнах да ги оставям сами във времето, през което сутрин правих джогинг или отивах набързо до магазина, за да напазарувам.
2. Подгответе го
Има някои ситуации, за които може да подготвите детето, а други – да обмислете заедно.
Аз реших, че е важно да проиграем вариант, когато някой звъни на вратата и как ще реагират, ако навън се извие буря ... Това не се случва всеки ден, но знаех, че тези случки биха уплашили моите децата, ако са сами у дома.
3. Създайте нови правила
Говорете с детето, какво може да очаква, когато мама и татко не са в къщи.
Аз направих списък с правила: да е сигурен, че е заключил вратата, че е седнал да си пише домашните, че е изял закуската, без да я затопля във фурната, в тостера, нито да използва микровълновата печка.
Децата ми също така знаят, че трябва да се обаждат или на мен, или на баща си през определен период от време, когато са оставени сами.
4. Проверявайте го често
Звънете или им пишете често, за да проверите как се справят. Или пък помолете близък или ваш съсед да ги проверява от време на време, докато са сами.
Аз насърчавам децата да ми пращат текстови съобщения, толкова често, колкото сами пожелаят. И отговарям на всяко, без значение колко често ми пишат.
Имам възможност и да се обаждам по телефона и го правя поне веднъж във времето, в което остават сами в къщи.
5. Говорете за това
Говорете с децата, преди да вземете решение да ги оставяте сами. Особено в началото. Преди да ги оставите и най-вече след това, когато се върнете в къщи.
Насърчавайте ги да ви разкажат как е преминало времето, как са се чувствали, какво са мисли и почувствали.
Говорете за страховете им. Когато разберат, че може и да са се почувствали самотни, проблемът е решен на половина. Защото ще знаят, че може да се чуете по телефона или да си пишете.
За мен беше особено важно да бъда сигурна, че след като са останали за известно време сами, ще мога да бъда с тях и да им отделя цялото си внимание.
6. Не прекалявайте
Да оставите порасналите деца за малко сами в къщи не е проблем. Но не го правете редовно.
Ако след училище няма кой да стои край детето, защото вие работите, потърсете алтернатива - занималня, център за извънкласна дейност, спортен клуб, школа ...
За детето е добре да има занимание заедно с връстниците си.
Свържете се с други родители, възможно е да успеете да комбинирате ангажиментите така, че един да води и да взема децата от заниманията. И да се редувате.
Другият вариант е да вместите в семейния бюджет разходите за почасова занималня, особено, ако детето е малко.
Rita Brhel , адаптация Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари