Изнемощяла, майката на Теодор разказва как (не) се приспива малко дете
Ми не му се спи..., снимка: личен архив
Вече е 8 вечерта, детето е изкъпано, с пижамка, дочитате приказката за пингвините, слагате го в легълцето, целувате го за лека нощ, той се обръща на страна и си заспива сам. В 8:09 вече сте в хола с мъжа си, гледате филм, слушате музика, чукате лаф, пишете с приятели, ти четеш книга, а той чете нещо за коли, консумирате брака си.
Познахте - НЕ говоря за нашето всекидневие. Но определено ни звучеше привлекателно и затова като изчетохме всичко за тренировките за сън и блаженно си мечтаех, как Тео ще си заспива сам до две седмици и кроях планове, свалях филми да имаме за гледане.
Теодор пък имаше своите виждания за вечерите си. И така 8 часа е, Тео е изкъпан и облечен, кърмя го, погушкаме се, той търка очета и се прозява (о, това ще е лесна работа). Повечето бебета първите няколко дена им трябвало най-много по час и половина докато не си заспят самички.
Така, ден първи е
Като ми изглежда вече добре поуспал се, го слагам в леглото, казваме си лека нощ и аз лягам в тъмното на нашето легло и започвам да чакам.
Това Теодор го прие като повикване за игра. Изправи се като светкавица, започна да пее, вика, бърбори, бръмчи, барабани по леглото, сяда-изправя се, сяда-изправя се. Изгриза таблата – има обелени следи от 4-те му зъба, все едно е бил бобър в предишен живот.
Тео куфее по пижама
След това започна да играе на гоненица сам със себе си като „тича“ от единия край на леглото до другия и при всеки тигел си се смее сам на себе си. Чакам го да се измори, като не му обръщам внимание, завъртам се с гръб към него, защото ми е трудно да не се засмея – в този момент Теодор хвърля биберона си по мен.
Не издържах. Разсмях се – само това чакаше. И така, вземам го, подрускваме се, пеем си, гушкаме се да се умири малко и пак в леглото и пак повторение на по-горния епизод.
Два часа и половина по-късно се предавам и го приспивам с люшкане – да, да знам, много противопоказно....
Втора вечер
Явно с мен се разиграва, та баща му поема смяната. Аз седя в хола и отпращам горещи молби към небесата. Чува се познато бръмчене и кикот, а баща му му обещава да му вземе кола, ако заспи. Ясна работата. След около 1 час се качвам да видя какво става. Николай се опнал на спалнята и дремуца, а Теодор прави лицеви опори на оградата на кошарата.
Ключът към успеха с децата е постоянството, обаче Теодор е роден на 3-и октомври, което явно го прави зодия Магаре.
Илюстрация: Shutterstock
Месец по-късно - никакъв прогрес, освен че се научи колко е весело да се мята в леглото – по лице, настрани, по гръб – та вече и не може да седиш спокойно да го чакаш, ами трябва и да внимаваш да не си счупи главата в решетките при някое от мятанията.
Из "В малките часове" - Цвети Христанова
2 години по-късно мечтата е почти реалност!
"Майката на Теодор" живее с мъжа си и сина си в Холандия и се наслаждава на последните месеци от своето майчинство.
Има издаден сборник с разкази, които описват първата година от живота с бебе. „Тиражът е изчерпан, но можете да прочетете истории в личния ми блог „В малките часове“. Направих го, защото вярвам, че с усмивка всичко минава по-лесно. Много хора откриват себе си в редовете и си се смеем заедно.“
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари