6 възможни причини и съветите на психолога как да постъпим
Илюстрация: Guliver / iStock
Често децата посягат, удрят родителите се или ги хапят, и то силно. Вероятно сте убедени, че го правят съзнателно и нарочно. Всъщност, това не е така.
Последното нещо, което малкото дете иска, е да причини болка на мама или на татко. Как да постъпят те, ако все пак малчуганът посяга и бие, когато е недоволен?
Ето съветите на психолога Екатерина Стефанова:
Важно е да разберете, че това поведение не е нито „добро“, нито „лошо“. Истина е, че агресията е недопустима, но за всеки психолог е ясно, че тази поведенческа реакция е израз на вътрешното състояние на детето.
Ако то ви е ударило, не го наказвайте, а се опитайте да разберете на какво се дължи това.
Няколко възможни причини:
1. Израз на емоции
Възрастните смятат, че изразяването на емоции не създава проблем. За децата това не така. Детето трябва да бъде научено как да изрази емоцията.
Не винаги, когато удря, това е израз на гняв и ярост.
В моята практика на психолог имах случай с момиченце, което налагаше с всички сили майка си, когато приливаше от любов към нея. То просто не намираше друг начин да изрази чувствата си.
Дори обаче детето да удря, защото е ядосано, не бързайте да го пращате в ъгъла. Защото удрянето е най-естествена реакция. Поговорете с него за неговите преживявания и чувства.
Каже му: „Ти сега си ядосан, но аз те разбирам! На твое място и аз бих се чувствала така.“
Учете детето да разпознава емоциите си и да ги изразява правилно.
Предложете му алтернативен начин да отлее гнева си - да се бие с възглавницата, да нарисува своите чувства, да се включи в ролеви игри.
2. Гледането на сцени с физическо насилие
Гледането на филми и телевизионни сериали, в които се проявява физическа агресия, се явява нещо като официално разрешение за детето и то да проявява подобно поведение.
Често родителите допускат грешка, като оставят телевизора пуснат и той стои като фон през целия ден. Докато детето играе, мама готви и всеки се занимава със собствените си задачи, детето попива цялата тази информация и я приема като инструкция за действие.
3. Проява на насилие от страна на родителите
Ако посягате и пошляпвате детето по дупето, ако му дърпате ушите или го биете, няма защо да се чудите, че и то отвръща със същото.
4. Проверка на границите
За да определи границите на допустимото, детето трябва да ги наруши.
Хлапето всеки ден прави оценка на всичко около себе задавайки си един въпрос: „А какво ще стане, ако направя така?“
За да определи границите на позволеното, на детето му е нужна помощ.
Като за начало трябва да реши за себе си, какво вие смятате за допустимо и какво - не. И е важно да проявите последователност и твърдост в определяне на тези граници.
5. Да привлече внимание
Вие всеки ден ходите на работа, вземете хлапето от детската, мълчаливо сядате в колата, след това готвите вечеря, а то ви пречи като се опитва по всякакъв начин да привлече вниманието ви. И, ако не успее по друг начин, може да ви удари.
След това, гарантирано, ще започнете да му се карате ... но целта на детето е постигната.
То е добило така желаното внимание от страна на майка си.
Постарайте се да намерите време за детето и да поиграете и поговорите с него. Прегръщайте го, повтаряйте му колко много го обичате.
6. Нужда от физическа активност
Детето има твърде много енергия, много повече от възрастните. И тази енергия трябва да се изразходва.
Съвременните родители се стараят много повече да стимулират интелектуалното му развитие, като едва ли не още от 8-месечна възраст го записват на разни курсове – английски, балет, програмиране... И забравят, че то има нужда от физическа активност.
По добре е, да го насочите към някакъв спорт, който му допада. Дори не е задължително да е спорт, а просто някаква физическа активност – танци, скокове на батут – някакъв начин, по който да изразходва енергията си, а не да я стоварва върху мама и татко.
Причините, заради които детето може да удари родителите си, са твърде много. Това са само част от най-популярните.
Ако обаче не се справите с проявите на агресия, е добре да се обърнете за помощ към психолог.
Източник: ezhikezhik.ru, адаптация Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари