Колко са различни някои правила за отглеждане на малките
Снимка: Guliver / iStock
В последния век са се променили ужасно много неща в правилата на отглеждане на бебетата. Наистина, някои и до днес са нещо като „златен стандарт“, но много са отречени, защото са отчайващо старомодни и дори - опасни за здравето на малките.
Как са се грижили прабабите и бабите ни за своите деца и кои правила са оцелели до наши дни?
В стил унисекс
В началото на XX в. в по-заможните семейства и момчетата, и момичетата са носели къси роклички с ниска „талия“. Така е било, защото са възприемали бебето като още неоформено и почти безполово същество, отнасяли са се с него като към нежно ангелче. В тази традиция е имало и чисто практически смисъл: поличката на детето е била по-удобна за смяна при мокрене и цапане, а и рокличките са били по-лесни за шиене и по-икономични откъм плат.
В страните на Западна Европа децата от мъжки пол са носели роклички до 4-8 г.
В онези времена момченцата първоначално са получавали „женско“ домашно възпитание: гувернантките са ги обучавали на чужди езици и добри маниери, и като правило бавачките са предшествали учителите – мъже в гимназиите и колежите. Смятало се е, че когато момчетата са с майките си, трябва да са облечени с роклички, но когато преминат под мъжка опека – на бащи или учители, са им обували панталони.
Момчетата, естествено, са очаквали с нетърпение кога ще дойде моментът да облекат панталонките, защото тогава вече са се смятали за големи. В деня, в който момчето е заменяло рокличката с панталон или бричове, са устройвали празници, за да отбележат прехода от детство към по-голяма възраст.
В наши дни детската мода търпи значителни промени и дори се забелязва обратна тенденция: ако преди момчетата са били обличани като момичета, днес момичетата ги обличат често като момчета, въпреки че модния гардероб на малките момиченца е все по-разнообразен.
Разни хора, разни обичаи
Разбира се, обичаите са били различни в зависимост от условията на живот. В България например бедните хора не са имали нито време, нито възможност да отделят особени грижи за малките деца.
Жените от ранно утро са повивали бебето в повой, често са пригаждали одеяло или черга за люлка, и са се отправяли на полето, където са работели до вечерта, а люлката е била окачена под близкото дърво. И често пъти са хранели бебето с комат хляб, напоен със сладка вода. А при липсата на водопровод да се мие детето всеки ден е било истински разкош.
Лекарите започват да оказват медицинска помощ на бременните и родилките чак някъде през 20-те години на миналия век. Дотогава жените са се справяли с помощта на по-опитни акушерки и баби. Доста по-късно се развива грижата за жените, които раждат, както и правилата за хигиената. През 50-те години например започват да препоръчват на жените преди кърмене да обличат чисти дрехи, а при простуда да носят марля на устата, докато хранят бебето.
Снимка: Guliver / Getty Images
Свободно дишане
Повиването на бебето е древен и полезен метод. Новороденото все още не знае как да контролира движенията си, мята ръце и крака и може да се нарани, а пелените елиминират този проблем.
В някои страни са вярвали, че плътното стягане на детето с пелени предотвратява изкривяване на краката и гръбнака. И макар че в такъв пашкул детето стои по-кротко, двигателната му активност страда.
Чак през 80-те години педиатри решават, че е достатъчно пелените да обвиват само долната част на тялото с краката, а за да не драска лицето си, на бебето се слагали ръкавички от тензух.
Днес се смята, че свободата на движение помага на детето да расте по-уверено, освен това без няколко пласта пристегнати пелени то диша по-лесно и кожата му се проветрява по-добре.
Революция в бебешкия свят
1946-а година е преломна в грижата за бебешкото възпитание – тогава в книжарниците се появява книгата на американския учен, педиатър и педагог Бенджамин Спок „Грижи за бебето и детето“. Издателят планирал да продаде около 10 хиляди екземпляра, но продал… 750 хиляди!
Тогавашните нови родители с радост се отърсват от строгите ограничения и възприемат ръководството на д-р Спок като новата Библия – разбираемо, предвид, че преди са препоръчвали бебето да се придържа към строг режим, а д-р Спок пише: „Доверявайте се на себе си и на детето, хранете го тогава, когато то иска, носете го на ръце, когато плаче, давайте му свобода, уважавайте личността му!“
Снимка: Shutterstock
Лекарят просто е изложил своя опит, без да подозира, че извършва истинска революция не само в педиатрията, но и в умовете на милиони хора. Сега някои лекари твърдят, че част от съветите на д-р Спок са тотално остарели, но също така много поколения родители, включително и днешните, смело се ръководят от тях.
Иновации
Най-най-първата бебешка количка се появява на бял свят през 1733 г., благодарение на находчивостта на английския ландшафтен архитект Уилям Кент. Тя повече приличала на шейна и трябвало да впрягат в нея или куче, или пони. Първата компания за производство на колички, които повече приличали на днешните, също се появила във Великобритания, но в края на XIX в.
Снимка: Guliver / iStock
Поредната революция в индустрията извършил американецът Уилям Ричардсън през 1889 г., като измислил трансформиращ се модел, в който детето може да седи както с лице към мама, така и с гръб към нея.
След Втората световна война в Германия била произведена количка, която се доближава до съвременните образци, макар че в наши дни бебешките колички са снабдени с допълнителни аксесоари и функции, за които някога са можели само да мечтаят.
Първообразът на памперсите пък бил изобретен в Съветския съюз в хода на изследване, свързано с подготовката на първите пилотирани полети в Космоса.
Първият еднократен памперс се появява през 1956 г. в Щатите и е направен на основата на дървесни стърготини.
Майчината кърма е незаменима
В аристократичните фамилии някога обаче не са мислели така - майките не кърмели детето, смятало се, че бебето трябва да бъде кърмено от дойка. По-бедните семейства пък гледали да кърмят детето колкото се може по-дълго, защото знаели, че майчината кърма увеличава шансовете на бебето да оцелее.
Според някои теории на педиатри от средата на миналия век не бива бебето да се държи на гърдата повече от 30 минути, защото така се нарушава режима му на хранене и то всъщност не суче, а само се успокоява и приспива.
В този период от човешката история навлизат изкуствените млека и лекари убеждавали жените, че в майчината кърма няма достатъчно полезни вещества и е необходимо дохранване, като някои препоръчвали това да се въведе доста рано – ябълков сок след втория месец, млечна кухня – към 3-4-я месец и плодови и зеленчукови пюрета над 4 месеца.
Снимка: Guliver / iStock
Многобройни изследвания обаче са доказали, че прекалено ранното захранване може да доведе до хранителни алергии и проблеми със стомашно-чревния тракт.
Днес лекарите препоръчват бебето да се кърми поне 6 месеца. Първото захранване започва към 5−6-я месец, плодови и зеленчукови пюрета се въвеждат в 6−7-я месец, на 7−8 месеца – месен бульон, към 8-я месец се включват сухари, бисквити, яйчен жълтък и след това полека се преминава към нормална храна. А за деца с проблеми с храносмилателната система и други заболявания се прецизират индивидуални схеми на хранене.
Марина Атанасова по материали на parents.ru
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари