Как да намираме общ език, вместо да си късаме нервите взаимно
Снимка: Shutterstock
Да изградиш приятелски отношения с децата от предишния брак на половинката си е нещо като висш пилотаж в общуването. Дори по-сложен, отколкото диалозите със свекървата и тъщата.
Какъв е проблемът?
Независимо дали двойката е встъпила в брак, или живее на семейни начала, разговорите са понякога трудни, мълчанията – тежки, огорченията – огромни. А във въздуха цари напрежение като пред буря и само една дума може да отприщи гръмотевици в кухнята. Живот ли е това?
Разбира се, невинаги е така – има свестни и благи родители, които съумяват да приласкаят детето. Но често пъти да накараш хлапето да се държи добронамерено с новия съпруг на мама може да се окаже ужасно трудна работа.
Не става с назидание, не става със заплахи, нито с молби. Нужно е то само да осъзнае, че за всички е добре вкъщи да цари спокойствие и само да намери общ език с новия член на семейството, независимо дали той е мъжът или жената.
Снимка: Shutterstock
Гневът е лош съветник, а мащехата и пастрокът го изпитват всяка секунда, следейки как момчето или момичето на другия родител прави нещата различно и не според техните очаквания и разбирания.
Затова думата имат и бившите – ако те настройват малкото срещу настоящия съпруг или съпруга на своята предишна половинка, няма да се получи добре. Все ще има недоизказани неща и подозрително поведение – дали тя ще крещи на татко, дали той ще затвори вратата под носа на мама... Ролята на реотана, който ще стопи леда в комуникацията, се пада на двамата възрастни в семейството.
Мащехата и пастрокът
Безпричинната злоба на мащехата в приказките е преувеличена, но от тази хипербола има добри поуки. Доведените майка и баща на детето често пъти не си дават сметка колко са мнителни и много по-изискващи към чуждото, отколкото към своето дете. Това е грешка, защото отношенията и към двете деца трябва да са еднакви и да се основават на толерантност - всеки психолог ще ви го каже.
Гневът е лош съветник, а мащехата и пастрокът го изпитват всяка секунда, следейки как момчето или момичето на другия родител прави нещата различно и не според техните очаквания и разбирания.
То е много мудно/разсеяно/разхвърляно... каквато и да е вината му, правилната стратегия е овладяването на яда и никакво тръшкане за дреболии. Независимо на колко е години и от какъв пол, то е дете – като вашето, като самите вас на неговата възраст. И може би се чувства самотно.
Не го отблъсквайте с незряло поведение, не бъдете опърничави и прекалено властни. Наблюдавайте се отстрани и се дръжте с него така, както искате то да се държи с вас.
Какво правят мъдрите родители?
Росица и Игнат са заедно от 10 години. Тя има син на 13, той – дъщеря на 14 години от предишни бракове. В момента чакат бебе. Тийнейджърите живеят при тях и съпрузите се надяват, че новороденото ще допълни и без друго щастливото им битие като семейство. Идилия! Чак да не повярва човек, че е възможно толкова много хора под един покрив да се разбират толкова добре. Как са го постигнали те?
Росица: „Когато се запознахме с Игнат, децата ни бяха малки и някак от само себе си се сприятелиха – на площадките за игра, на неделни обеди и... Не че нямаше ревност помежду им, но не сме усетили ревност спрямо нас. Дори веднъж синът ми, още като беше в първи клас, каза, че Игнат за него е пример за подражание. Каза и че не сравнява Игнат със собствения си баща – той му е родител, а Игнат – приятел, но му е приятно да си прекарва времето и с двамата. Вярвам му!
Мисля, че успяхме да преодолеем лесно всички проблемни моменти, защото никога не съм говорила на сина ми против никого. Напротив, винаги съм изразявала уважението си и към единия, и към другия, както и към бившата жена на Игнат. Даже съм изпадала в ситуация тя да прибира и двете деца от училище, когато с Игнат бяхме в чужбина в командировка.
Знаете ли, не е трудно - ако човек е настроен добронамерено към другите и го спазва като принцип в поведението си, те го усещат, независимо какви са били чувствата и отношенията им преди. А с дъщерята на Игнат сме почти като съученички – всичко си споделяме.”
Игнат: „В началото не ми беше лесно – момиченцето на Роси ме гледаше изпод око много дълго време. Имаше и тръшкане на врати, имаше и тягостни моменти, но винаги съм се стремял да обръщам работата на майтап. Това помогна. Като пуснеш една шега на място, когато не обиждаш, когато не се вторачваш в това кой не си измил чинията, кой не подсушил банята, става.
Естествено, че всички заедно обсъждаме важните неща, например вечерния час на прибиране или пък в кое училище ще се кандидатства, но никога не се налагаме, а се изслушваме и опитваме да разрешим всеки проблем с разбиране.
Сега цялата фамилия чака новото бебенце с огромно нетърпение и любов. Чувал съм фразата "моето и твоето бият нашето" - този "фолклор" не ми звучи приятно. Съвременните родители, а и деца, ако са разумни и се обичат, няма да допускат подобни грешки с възпитанието."
Станислава Петкова
Уравновесените личности прекарват достатъчно време не само със самите себе си, но и със семейството, приятелите или партньора си.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари