“Майчинството ме обсеби “ и още 4 начина да разрушите брака

"Кой е по-важен? Аз или детето! - пита гневен мъжът.
В едно идеално семейство този въпрос просто не възниква. Единственият проблем е, че няма идеални семейства и всеки иска вниманието на майката - и детето, и партньорът.
В семействата, където партньорите си помагат и се подкрепят, раждането на дете не предизвиква трудности, нито въпроси от сорта на кой е по-важен и кой има повече нужда от майката. Съпрузите действат по общ план в интерес на семейството, всички негови членове са еднакво важни. Решенията се вземат съвместно въз основа на това, което е най-добро за всички. 
Но това е идеално. В реалния живот всичко е съвсем различно – жената потъва изцяло в майчинството, а съпругът остава на заден план.

Как се случва този сценарий и какво да правим, разказва Карина Рихтере, професионален психолог, експерт по отношенията дете-родител, експерт по теория на привързаността и майка на пет деца.

"Кой е по-важен? - не е толкова важно какво избира жената, а защо подобен въпрос въобще е изникнал. Ако видите, че в семейството везните се накланят прекомерно към детето, това е повод да анализирате връзката си, да намерите проблема и заедно с партньора си да го разрешите. 
5 причини, поради които една жената се фокусира върху детето (в ущърб на съпруга си):

1. Детоцентризъм
Голямото семейство днес е рядкост. Раждат се едно или две деца и в тях семейството инвестира цялото време и ресурси. Затова децата излизат на преден план. Всичко се върти около тях и е за тях.

2. Увереност, че и без съпруг може 
Преди години жената просто нямаше избор и беше принудена да остане в семейството, без значение какъв е съпругът. Днес тя не само решава сама за кого да се омъжи, но по всяко време можем да прекрати отношения и да напусне съпруга си. В същото време, когато семейството се разпадне, децата най-често остават с нея. На свой ред жената е сигурна, че трябва да бъде идеална майка, цялата ѝ сила отива в тази посока. Тя няма нито сили, нито време за нищо друго освен майчинство.

3. Мономайчинство
Преди 150 години жената не е оставала сама с детето. Имало е големи семейства: сестри, родители, баби, неомъжени лели, далечни роднини. Всички деца са били някак общи. Всички жени от семейството са били колективно отговорни за тях. Сега бабите предпочитат да останат активни дори след пенсиониране. Съпрузите често смятат, че детето е отговорност на жената. Тя просто е принудена да го направи приоритет, защото само тя е отговорна за детето и неговото благополучие.

4. Непълни семейства
Поне 30% от децата днес се отглеждат в непълни семейства. Самотната майка не може да даде на детето усещането, че има и мама и татко. Момичетата, израснали в такива семейства, разчитат само на себе си и предпочитат, подобно на майките си, да се съсредоточат върху детето и да му отделят време в ущърб на съпруга си. Момчетата, израснали със самотна майка, нямат мъжки модел на поведение. Да, те могат да бъдат чувствителни и внимателни, но не винаги могат да изпълняват ролята на мъж в семейството. Защото от детството си са научили, че жената винаги се справя с всичко сама и не се стреми да споделя грижите за детето с нея.

5. Прибързан или проблемен брак
Обикновено това се дължи на бременност. Двойката все още не е имала време да се опознае, да разработи общи стратегии. Или при брак, в който един от съпрузите се опитва да реши проблемите от миналото.
По правило в такива бракове единият играе ролята на дете, а вторият - ролята на възрастен. И дисбалансът след раждането на детето, е неизбежен.

Как можете да помогнете на себе си и на половинката си
. За да коригирате ситуацията и да разберете какво не е наред във вашето семейство, опитайте следните упражнения:

Търсете връзките
Вземете голям лист хартия и заедно със съпруга си напишете всички задачи и всички семейни отговорности. Намерете връзките между тях. Например готвенето на вечеря е свързано с купуване на хранителни стоки, а отиването на почивка е свързано с планиране на маршрут и резервация на билети, ремонтът на капещото кранче е свързан с обаждане на водопроводчик и закупуване на ново кранче.
Вземете маркери в два цвята и отбележете какво правите вие и какво прави вашият съпруг. Вижте кой цвят превалира и кой всъщност изпълнява повечето отговорности в семейството. Обсъдете как да разпределите по-равномерно задълженията.

Кой е възрастен?
Анализирайте кой взема решения в семейството, кой кого подкрепя и на чии проблеми обръщате повече внимание. Запишете в таблица кой какво точно прави във връзката ви. Тук не става дума за ежедневни трудности, по-скоро за психология. Вярвате ли на партньора си? А той на вас? При кого отивате, ако срещнете проблем? На чия помощ можете да разчитате? Следвате ли партньора си, той следва ли вас или вземате решения заедно?
Започнете с прости въпроси и постепенно преминете към по-сложни. Опитайте се да не се обвинявате взаимно, а да обсъдите ситуацията по същество. Ако ви е трудно да изпълните това упражнение сами, поканете рефер (приятел) , на когото и двамата имате доверие. Това може да е семеен приятел, по-възрастен роднина или психолог. Когато откриете проблеми в една връзка, потърсете начини да ги разрешите. За всеки проблем измислете поне едно решение, което работи и за двама ви.
 

Дъска за благодарности
Закачете листове А4 на хладилника или на друго видно място, на което ще записвате благодарности един на друг.
Пишете за всяка дреболия. Трябва да си пишете поне 5 благодарности на ден.
Сменете листа на следващия ден и започнете отначало.
Когато и двамата можете да си благодарите устно, може да махнете дъската.

Приятни изненади
Създайте си навик да правите малки изненади един за друг. Това не са непременно скъпи подаръци или някакви материални знаци на внимание.
Можете да направите сутрин кафе за половинката си. Той може да ви позволи да спите по-дълго през уикенда и да се грижите за децата. Като цяло, направете нещо приятно и неочаквано един за друг. Така че можете да разберете, че сте съпрузи. Романтична вечеря или бягство през уикенда, които единият от вас може да организира за другия, може да бъде приятна изненада.

Ние сме екип
Нека всеки от вас напише как вижда бъдещето ви заедно. Пишете възможно най-подробно и точно. Представете си какво ще правите, когато децата пораснат. След това обменете планове и ги обсъдете. Много ли точки съвпадат? И ако не, колко силни са противоречията? Изберете от тях тези, които устройват и двама ви и направете реален план за постигането им, разпределете ролите и задайте приблизителни срокове за изпълнение на тези планове.

Мона Василева